Имало едно време една принцеса на име Алис Батенберг, която изведнъж изчезнала. Когато като малки ни разказваха приказки за принцеси им завиждахме, въпреки че трябваше да преминат през какви ли не ужасии, които все пак успяваха да превъзмогнат, за да извървят пътя от "Имало едно време…" до "… и заживели дълго и щастливо". Накрая, след всички преживявания, всички те се превръщаха в по-зрели и осъзнати личности.
В реалността обаче е пълно с тъжни принцеси, които водят опустошителни битки, като Каролина Монакска; или пък преживяват предателства с трагичен край, като Лейди Даяна. Събития, които трудно биха позволили да бъдеш определена като "щастлива и доволна".
Ровейки в историята, намираме още по-трогателни истории, а тази на Алис Батенберг – правнучка на кралица Виктория, майка на принц Филип, свекърва на кралица Елизабет, ни кара да се замислим, че когато доброволно си замениш титлата, тиарата също води до спокоен живот.
На 25 февруари 1885г. снегът е висок почти половин метър около замъка Уиндзор, в Бъркшир. През тази година в Обединеното кралство снеговалежът не е прекъсвал от октомври и приключва чак през май. В тази тиха нощ, в стаята, в която принцеса Виктория Маунтбатън ражда Алис, първото от своите 4 деца, освен акушерките присъства и нейната баба - кралица Виктория. Съпругът на принцесата, принц Лудвиг Батенберг, чака отвън нетърпеливо, надявайки се всичко да бъде наред и да приключи бързо. Бебето е здраво, с всички крайници, носле, две очички, една устичка, и е прекрасно. И майката е добре. Изглежда, че смесването на английска и немска кръв е проработило, давайки живот на един наследник в добро здраве. Проблемът е, че, стремейки се да запази статуквото в един и същ семеен кръг, европейската аристокрация сключва бракове между роднини. Което съвсем не помага на генетиката.
Принцеса Алис е кръстена от общо 8 кръстници и кръстника, сред които и кралица Виктория. Не минава много време преди да се разбере, че нещо не е наред. Във възраст, в която децата започват да изговарят първите си думи, тя все още издава единствено звуци без смисъл. Когато, лазейки, отива до някоя играчка, остава погълната в играта си и става ясно, че не показва никакви реакции, ако някоя ваза падне или в стаята проехтят гръмотевиците на бурята отвън. Кралските особи никак не искат да приемат, че децата им са болни. Стига само да си спомнят неохотата, с която династия Романов обявява публично хемофилията на наследника си Алексей. Но бабата от страна на майката се намесва и води детето на доктор, който установява, че то е глухо.
Фамилията не пада духом. Решава, че освен обичайните предмети в училище, детето би могло да научи и четенето по устните и езикът на знаците. Алис напредва много и на 8 години вече може да чете по устните на своя събеседник реч на английски и немски език. След това постига същия успех и с френския, и с гръцкия език. На 6 юли 1893 е сред шаферките на сватбата на бъдещия крал Джордж V и Мери. Но глухотата, в една епоха без слухови апаратчета, и затварянето в един вътрешен свят правят детето много чувствително. Едва на 16 години участва в още едно официално събитие, което този път е тъжно – погребението на своята прабаба – кралица Виктория.
Сватбата на Джодж V и Мери, 1893
Наследникът на Виктория е първородният й син Алберт Едуард, който на 9 август 1902-ра е коронясан и приема името Едуард VII в Уестминстърското абатство. Церемонията, предвидена за месец юни, е отменена заради спешна операция, на която трябва да бъде подложен новият владетел. Сред многото аристократи, останали блокирани в Лондон, заради неочакваното събитие, е и Принц Андрей Гръцки и Датски, син на крал Джордж I Гръцки и руската княгиня Олга Константинова. Алис е само на 17 години и, освен че чете по устните, може да се изразява доста добре за човек, който не чува. Андрей е на 20 години и е привлекателен.
Алис е зашеметена и изпитва огромно привличане към принца. Женят се след година с две церемонии в Германия – лутеранска и ортодоксална. Алис се мести в Гърция и заедно с името на мъжа си приема новата титла Принцеса Андреа Гръцка и Датска.
Алис и Андрей
След 2 години се ражда Маргарита - първото дете на принцеса Алис и принц Андрей. След още една година, през 1906-та, се ражда и Теодора. През 1911г. се появява на бял свят следващата, Сесилия, а през 1914-та – София. През 1921 година се ражда и принц Филип, бъдещият съпруг на кралица Елизабет II. Освен с отглеждането на децата Алис се занимава и с благотворителност, докато Андрей все отсъства, погълнат от военната си кариера. През 1908г. тя пътува до Русия със съпруга си за сватбата на руската княгиня Мария и шведския принц Вилхелм и остава впечатлена от срещата с княгиня Елисавета Фьодоровна, която загърбва всичките си богатства, за да следва духовен живот. С началото на Първата световна война доста от монархиите започват да отслабват и през 1907-ма цялата фамилия Батенберг бяга в Швейцария. Поради антигерманските възгледи на Обединеното кралство, крал Джордж V отправя молба към Батенберг да сменят фамилията си, което те правят и стават Маунтбатън.
През 1920 се връщат в Гърция и се установяват на о. Корфу. След две години обаче, когато гръцката армия е победена от турската, принц Андрей е арестуван заедно с доста министри и генерали. Всички са осъдени на смърт, като неговият живот е пощаден, но заедно с цялото си семейство е осъден на изгнание.
Алис и Андрей
Преди нещата още повече да се влошат, принцеса Алис, принц Андрей и техните пет деца напускат Гърция прибързано на борда на английския кораб HMS Calypso. Годината е 1922-ра, Филип, само на осемнайсет месеца, е пренесен на импровизирана детска люлка от кашон за портокали. Семейството се установява в предградието на Париж Saint Cloud, където живеят от даренията на роднини в Европа, с които се събират през октомври 1928г., за да отпразнуват Алис и Андрей сребърната си сватба. Алис организира посрещането и приютяването на други бежанци от Гърция, но постепенно започва да се отказва от изискващите огромни усилия алтруистични действия. Детство, прекарано в принудително изучаване на четенето по устни на 4 езика, пет бременности, а сега и бягство в изгнание - всеки би се сринал при такива обстоятелства. Алис започва да чува гласове. Вижда светци от плът и кръв и е убедена, че има плътски/сексуални взаимоотношения с тях, даже и с Буда. В същото време става суеверна и се консултира с масичка за спиритически сеанси, за да комуникира с духове.
През това време малкият Филип, който така и не научава гръцки език, е изпратен да живее в Англия, където на практика е отгледан от вуйчо си Луис. (Днес третият син на Уилям и Кейт се казва Луис в негова чест). Докато сестрите на Филип се омъжват една след друга за знатни германци, през 1930г. на принцеса Алис е поставена диагнозата шизофрения. Нейната зълва, френската принцеса Мари Бонапарт, е много добра приятелка със Зигмунд Фройд, който от своя страна поверява Алис на един от учениците си - Ернст Зимел. Зимел я хоспитализира в своята клиника в Берлин и след консултация с Фройд, решава, че причината за нейното състояние е повишеното либидо. Пациентката е подложена, най-вероятно без съгласието й, на лечение чрез рентгеново лъчение в зоната на яйчниците, за да се ускори процеса на менопауза и така да се успокои. Лечението изобщо не помага. Алис е приета насила в Швейцария, докато съпругът й оставя къщата в парижкото предградие, премества се в Монте Карло и приема съпругата си за затворена книга. По това време всички членове на фамилията на Алис вече са се пръснали из Европа. Филип, на 9 години, научава за хоспитализацията на майка си, връщайки се от пикник.
Въпреки че така и не се развеждат, принц Андрей бързо забравя своята бивша глуха съпруга, която толкова много иска да се оженят навремето. Прекарва остатъка от живота си в Монте Карло и Южна Франция, играейки хазартни игри, пиейки и минавайки от любовна авантюра в друга. През 1932-ра Алис е изведена от лудницата в Швейцария и отива да живее в Германия, обикновено в стаи под наем. Не вдига шум около себе си, дискретна е, и огромен противник на нацизма. Вижда Филип 5 години по-късно, но не по хубав повод. Двадесет и шест годишната й дъщеря Сесилия почива в самолетна катастрофа и на погребението Алис се вижда със своя син. Кани го да заживее с нея в Гърция, но по това време тъкмо започва кариерата му в Кралските военноморски сили и той е принуден да я остави. Отива сама в Гърция, като брат Луис й изпраща пари от Лондон, които тя дарява на гладните и помага на евреите да не бъдат депортирани. Междувременно двама от съпрузите на дъщерите й стават безмилостни членове на СС (Шуцщафел). Когато нацистите започват да подозират, че крие на тавана си гръцката фамилия Коен, която остава вярна на крал Георгиос I Гръцки, Алис се възползва от своята глухота, за да се престори, че не разбира въпросите на разследващия и успява.
През 1944-та принц Андрей умира от сърдечен удар в хотел Metropole в Монте Карло. Алис разбира новината, докато бомбардировките все още бушуват, а тя обикаля улиците, за да раздава храна сред куршумите, свистящи около нея, без да я уцелят по чудо. Никога не губи надежда да се събере отново с Андрей. В края на войната графът и политик Харолд Макмилан успява да я проследи и разказва, че я е намерил да живее в много скромни условия. През 1947г., за да даде годежен пръстен на младата Елизабет, Филип "бездомният принц без кралство", както съветниците на крал Джордж VI, които били против сватбата, го наричат, получава като подарък от майка си скъпоценните камъни от нейната тиара. Всичко останало е продадено и със средствата Алис основава свое религиозно общество и сиропиталище в предградията на Атина. На 20 ноември 1947г. принцеса Алис присъства на сватбата на сина си с бъдещата кралица Елизабет. Двете й дъщери, омъжени за бившите представители на СС, не са сред поканените. Когато през 1967г. държавният преврат в Гърция нажежава ситуацията, Филип моли майка си да избяга, но тъй като тя отказва, той изпраща хора да я качат на самолета насила. Кралицата дава на свекърва си стая, достойна за нейния чин в Бъкингамския дворец, от която, облечена като монахиня, Алис излиза, за да се разхожда из кралския дворец, пушейки цигари.
Сватбата на Елизабет и Филип, 20-ти ноември 1947
Принцеса Алис Батенберг умира на 5 декември 1969г. в Бъкингамския дворец. Не оставя никакво наследство на сина си. След като го вижда добре уреден, дава всичко на нуждаещите се. Погребват я в Кралската крипта в параклиса "Св. Георги", в замъка Уиндзор, но през 1988г. бива изпълнено желанието й да бъдат пренесени останките й в Йерусалим, в Гетсиманската градина, на Елеонския хълм, където е погребана нейната леля Фьодоровна, истинското й житейско вдъхновение.
Малко преди смъртта си, майката пише до сина си, Филип, с молба да бъде смел, и обещава, че след смъртта си винаги ще бъде близо до него. През 1994г. двамата синове на семейство Коен, които Алис е скрила с риск за живота си, присъстват на церемонията в Йерусалим, на която принцеса Алис от Батенберг е удостоена с посмъртната чест "Праведник на света", като неевреин, който се противопоставя на Холокоста.
Глухата и измъчена принцеса е надарена със заслужена слава. Накрая.
More from View Sofia
Почина британският Принц Филип, 10.6.1921-9.4.2021
1921-2021
Истории от живота: Даря Салтикова, богатата рускиня, на чиято съвест лежат 138 убийства
По прякор Салтичиха
Съпругата на Gucci и наемният убиец, най-мрачната история в света на модата
Когато Патриция Реджани се омъжва за Маурицио Гучи, те стават една от първите известни двойки в Италия. Но той я напуска и тя го убива.
