Следва

Миналото: Кой роди "Жокера"

"Окото на Минотавъра" спечели в Делхи. Мария Ландова разказва защо

"Да си незрящ не значи, че не виждаш."

People of art преди 4 години

Мария Ландова е изключителен и вдъхновяващ човек, артист, учител и създател на "Лятна Академия за деца и ученици в Национална Художествена Академия", която обожават стотици софийски хлапета и за която неведнъж сме писали. Бивш дългогодишен директор на НУИИ "Илия Петров", сценарист и продуцент.
 
Поводът да се срещнем с Мария точно сега е големият успех на документалния филм "Окото на Минотавъра" за незрящия скулптор Денис Попов, една лична продукция, заснета със субсидия от Столична програма Култура, увенчана вече с огромно международно признание, а изначално изпълнена с истина и смисъл. 

Филмът на продуцентска къща "Прожектор", зад която стоят Мария и партньорът й Борислав Колев, спечели миналия месец Първа награда на фестивала "We Care Film Festival" за документално кино в Делхи.  

Ето как. И защо! 

View Sofia: Филмът с високото признание е "Окото на Минотавъра", Мария, ракажи ни за него?
Мария Ландова:
Идеята за него възникна след четири години общуване с това сляпо момче - Денис. Тогава той учеше в училището за слепи /"Луи Брайл" се казва, на името на създателя на Брайлова азбука/. Това момче дойде в лятната ни Академия, която правя вече 10 години в Художествената Академия, там имаме модул "Заедно", където каним деца с проблеми да рисуват, в рамките на нашия проект, безплатно. По тази линия попадна при нас Денис. В началото беше шокиращо, защото той е 100% сляп, роден е така, не е виждал света, съвсем слабо реагира на светлина.

V.S.: На колко години е Денис?
М.Л.:
Когато снимахме филма беше в 11 клас. Сега вече е пораснал, студент. Но цялата история във филма показва една моментна снимка на това как се чувства, какви шансове има човек в неговото състояние. Човек, който има обаче мечта, който не приема съдбата си като даденост, и който има енергия, желания и цел в този живот. И иска да се развива. 

Зададох си въпроса, гледайки това дете - Какво прави държавата, какво прави социумът за това? Беше ми любопитно, а това всъщност е и темата на филма. Как един човек, в случая много ощетен от съдбата, намира сили да има мечта, да промени съдбата, да прави. Докато много от нас, които имат всички, видимо, дадени от Бога сетива и възможности, всъщост нямат мечта, което значи, че са по-големи инвалиди от който и да е друг инвалид. 

V.S.: Ще може ли да бъде видян филмът тук, и кога?
М.Л.:
Филмът беше показан, като съдбата на всеки документален филм, само в няколко прожекции още като излезе през 2016 година, но документалното кино няма публика тук, въпреки че ние правим и смея да кажа, че въобще България има изключително ниво в документалното кино, но, уви, няма публика за него. Например във Виена има специално кино, профилирано да показва само документални филми, т.е. там има публика, което е въпрос на култура. И на култивиране на публиката. Слава богу, Националната телевизия  е нашата трибуна и филми на "Прожектор" редовно се показват по БНТ. Друг наш филм, например, е "Стоичков", там също темата е как едно момченце, което два пъти е прогонвано от футбола, малко още, въпреки това намира сили да продължи и да реализира мечтата си.


"Филмите ни си причличат по това, че нашите герои имат мечта."

"Окото на Минотаръва" е онлайн в Vimeo, но ще използвам повода да споделя къде може да бъде видян и друг наш филм, всъщност най-новият ни "Rock N' roll" - тази неделя /13 октомври/ в Кино Култура.

V.S.: Колко реализирани филма има "Прожектор"? 
М.Л.: "
Стоичков", "Салто Мортале", "Окото на Минотавръра", "Джем Сешън", който е за Николай Иванов - джаз музиканта, и сега "Rock N' roll". В момента снимаме "Кастинг за Кралици", също документален, и една игрална новела по два разказа на Диян Енев - "Свещеникът".

За краткото време, в което съществува "Прожектор" /2015/, може да се каже, че всяка година снимаме филм, което за една малка компания е много серозно изпитание.

V.S.: Колко души сте?
М.Л.:
Това е семейна фирма. Аз в лицето на сценарист и продуцент и моят съпруг Борислав Колев, който е режисьор на филмите. Практически това е една семейна филмова къща, но тя се спрява, въпреки че условията, финансовите, особено в България са много тежки, тези продукти са некомерсиални, в смисъл, те са непродаваеми поради липсата на публика, но ги правим, защото сме убедени, че така трябва, че тези филми имат въздействие, макар и някакси в хоризонтала - "разлива се водата в пясъка, но тя работи въпреки това". Ефектите ще са по-късни, но ние вярваме, че си струва да се правят такива неща и не се отказваме бързо.

V.S.: Как се стигна до Делхи, това ли е първият фест, на който се показва "Окото на Минотавъра"? Разкажи ни повече и за самия форум, какво представлява?
М.Л.:
Това е форум за документални филми, тематични, за хора с увреждания.  Ние кандидатствахме още през 2016-та. Форумът трябва обаче да събере едно "състезателно" количество филми, за да се проведе. Той е под егидата на ООН, и ние сме, разбира се, радостни от това, че нашият филм, все пак, в световен мащаб от избор на филми е избран  и спечели първа награда.

V.S.: Самият Денис знае ли за успеха?
М.Л.:
Денис знае, с него поддържаме контакт, и да ви кажа, за мен най-голямата награда от този филм е, че помогна на това момче да се реализира. Защото в нашия контакт за 4 години, ние видяхме, че за толкова малко време, в което идва в Лятната Академия, той започна от това да прави сфери и кубчета от глина и на четвъртата година стигна до цяла скулптура, голяма скулптура на Минотавър.

Когато направи тази фигура, аз се стъписах. Изключително е. Денис направи тази сериозна скулптура толкова бързо, на фона на времето, в което развива своя талант. Създаде произведение, което респектира със своята експресия и въздействие, а изкуството е именно това. Денис има силно отношение към  митологията. знае я наизуст, и не просто я знае ,той е вникнал в нея. 



"Образът избра, казвайки ми, че Минотавърът му е най-близък, защото по някакъв начин се чувства като него."


Това е най-добрият образ на човека, защото човекът носи в себе си и животинското, и човешкото, а човешкото се проявява тогава, когато се овладее животинското. В тази борба се състои човешката мисия. Това малко дете, като ми каза тези неща, толкова дълбоко ме впечатли, че реших, че това трябва да не е само лично мое достояние, общувайки с този малък мъдрец, минал оттам дотам през своята трагедия и докоснал с душата си, а и до други хора.

В същото време излезе "Физика на тъгата" на Георги Господинов, тя вече беше придобила и популярност, и награди, та там основен герой също е този митологичен образ - Минотавъра, което като лайтмотив минава през целия роман. Тогава се изненадах и попитах Денис дали е чел книгата, не беше. Нямаше как, тя не бе излязла още като аудио книга, тоест той по един независим път бе стигнал до извода за това колко е силен, но и колко е трагичен образа на Минотавъра. Георги Господинов гледа филма, между другото, и бе впечатлен, после изпрати на Денис аудио версия.  

За мен този филм е много интимен, много мой, защото това дете е израснало пред мен. Така, както е и много личен новият ни филм "Rock N' roll".Той, още с премиерата си тази година, на фестивал" Master of Аrt", получи награда - тази на публиката. Вече има доста прожекции в София и в страната, а сега ще тръгне и по кината, което е безпрецедентен случай за документален филм.

V.S.: За какво се разказва? 
М.Л.:
В него темата са рокенрол групите от края на 80-те, началото на 90-те, тези групи, които обърнаха света - Милена, Ахат, Ревю, Нова Генерация, Хиподил, Контрол и т.н. Филмът стана много силен. 

V.S.: Как ви хрумна да направите "Прожектор"?
М.Л.:
Направихме "Прожектор", защото се оказа, че когато работиш с други продуценти, те не са съвсем коректни и това не е ок, защото в България, за съжаление, това явление е често. Принудихме се, не е било моя детска мечта да съм продуцент, аз реално съм художник, арт журналист и педагог, най-вече учител, защото сърцето ми е при децата, но просто бяхме принудени, ако искаме да правим филми, да ги правим сами. И когато се лишаваме от средства, го правим, защото сме убедени, че искаме да направим дадения филм. Неслучайно избрахме това име, за нас е важно да си прожектор в тъмнината и да осветяваш някои неща, общо взето това се случва и във филмите ни, търсим онова, което е скрито, онова, което е двигателят, сблъсъкът на обществото с личността. Личността, която се бори с конюнктурата.

More People of art

Болшой театър премахна имената на противниците на "спецоперацията" от афишите за предстоящия сезон

People of art преди 6 месеца

Директорът на Болшой театър Владимир Урин даде интервю за "Российская газета" и заяви, че спектакли на режисьори, които са се противопоставили на руската "спецална военна операция" в Украйна, се премахват от репертоара на театъра