Следва

500 мига от любовта или 100 пуловера за есента. Start Shopping NOW!

Едуард Енинфул, история за успеха: как синът на африкански имигранти стана Главен редактор в Vogue

Откакто Едуард Енинфул зае поста на Главен редактор в британския Vogue през 2017г., списанието просто не е същото...

All fashion преди 4 години

Към днешна дата изданието е обърнато към много повече хора с различен социален, културен и етнически бекграунд. Съвсем естествено е за редактор от африкански произход, който е и открито хомосексуален, да промотира толерантността към различието като най-висша ценност. В същото време Едуард Енинфул не е опасно радикален в изпълнението на тази си цел - това е и една от причините за успеха му. А той, успехът, го спохожда още когато е тийнейджър. След шеметен старт в сп. i-D и близо 10 години на различни длъжности в американския и италианския Vogue, преди две години стилистът наследи и легендарната Александра Шулман, която оглавява британския Vogue близо три десетилетия. Четем повече за професионалния път на Енинфул и кои са ключовите фактори за развитието му:

Обратен завой
 Едуард Енинфул е роден през февруари 1972г. в Гана, но още като малък, заедно със семейството си се мести в Лондон. Майка му, шивачка, вдъхновява любовта му към модата с ярките цветове и хубавите материи, които използва в изработването на дрехи за своите приятелки. И все пак, Енинфул клонял към "по-сухи" материи като историята и правото, например.


Енинфул за i-D през 1991 г., стилист: Саймън Фокстън.

На 16 години обаче го открива големият британски стилист Саймън Фокстън, редактор на култовите списания i-D и Arena. Случката е като от филм, но всъщност е самата истина. Когато срещнал африканеца, Фокстън търсел непрофесионални модели за снимки. Забелязва го на една от централните станции на лондонското метро. Доближава се до него, подава му визитна картичка и го кани да работят заедно. Едуард е много изненадан: "Този човек стоеше там и буквално се взираше в мен. Щях да полудея, беше много трудно да запазя самообладание, докато не дойде и не ми се представи." Енинфул си спомня, че тогава изобщо не е знаел кой е Саймън Фокстън. Две седмици след това го заговаря и моден агент. "Когато й казах, че вече съм разговарял с Фокстън, тя се развълнува и започна да ми разправя, че бил велик. Не след дълго вече се намирах в къщата му, където снимахме с Ник Найт, фотограф на i-D."


Енинфул за i-D през 1991 г., стилист: Саймън Фокстън, който открива Едуард в лондонското метро и му отваря вратата за света на модата.

Енинфул описва своята кратка кариера като модел като "бойно кръщение" в модата. Малко след това, на 17-годишна възраст, става асистент на тогавашния моден директор на i-D Бет Самърс. През това време се опитва да завърши и университета "Голдсмит" в Лондон, едва съчетавайки бясно развиващата му се кариера с лекциите и изпитите. "Посещавах занятия, защото иначе баща ми щеше да ме убие", спомня си Едуард. Малко след като британецът навършва 18 години, Бет Самърс напуска i-D и Енинфул заема нейната позиция.

Така той се оказва най-младият моден директор в международно списание, правейки обратен завой в в полза на кариерата си - зарязва правото и се отдава напълно на модата. Скоро след това с невероятната си елегантност той показва, че заслужава напълно поверения му пост. Британецът се въдхновява от хората, които среща по улиците. "Обикновено ние, британците, персонализираме дрехите си, налага ни се да бъдем по-креативни, да използваме облеклото си, за да изразим кои сме всъщност. Все още съм вманиачен по улиците на страната ни и визиите, които откривам там." 

Спирки по пътя към британския Vogue: Италия
 През 1998г. Енинфул става редактор в италианския Vogue. Работата му с легендарната Франка Содзани и фотографа Стивън Мейзъл е ключов факор за професионалното му развитие. "Обичам да казвам, че преди да ми се наложи да работя със Стивън бях "лондонски" стилист, но след това станах истински стилист." Енинфул ръководи "Черното издание" на италианския Vogue, което излиза през юли 2008г. с модели като Наоми Кембъл, Джордан Дън и Алек Уек. С това цели да "прекрати доминирането на бели модели по списанията и модните подиуми." Изданието включва и политически фигури, артисти и други обществени личности от африкански и афро-американски произход и е толкова успешно, че се наложило компанията-собственик на Vogue - Condé Nast - да пусне на пазара над 40 000 допълнителни копия.


Едуард и Джордан Дън

Освен това, през юни 2011г. Енинфул ръководи и изданието Belle Vere, което показва plus size модели като Тара Лин, Кандис Хъфин и Робин Лоули.

Спирки по пътя към британския Vogue: Американския Vogue и спасяването на W
 През 2006г. Енинфул започва да помага на американския Vogue, работейки с легендарната Анна Уинтур. Част от разговорите им по време на работа са отразени и във филма The September Issue, който проследява подготовката за първия есенен брой на американския Vogue за 2007г.

Четири години след това, през 2011г., Енинфул става и моден директор в списание W, заемайки поста от Алекс Уайт. Това е и съвсем нов етап от развитието му. След като поема този ангажимент, Едуард спира да пише за италианския и американския Vogue – нещо, което правел повече от 10 години. Под ръководството на британеца W претърпява промени и става доста популярно след тежък период на криза. Причината е находчивостта на Енинфул - той поема поредица от рискове, които донасят успех на списанието. Един от тях е корица с Кейт Мос като монахиня. Друг смел ход е показването на Ники Минаж облечена като куртизанка от 18-и век.

Работата му в W се оказва животоспасяваща за списанието, тъй като година по-рано, през 2010г., то едва смогва да се бори с конкуренцията в лицето на V и Interview Magazine. Към днешна дата, както знаем, списанието е продадено и има нов Главен редактор - припомняме ТУК.

Британският Vogue
През 2017г. Енинфул става редактор на британския Vogue, след като Александра Шулман слиза от поста, на който стои четвърт век. Това само по себе си е прецедент в историята на британското издание на списанието, датираща от 1916г.

Предшественичката на Едуард - Шулман - го определя като "много влиятелна фигура в модната индустрия, Холивуд и музикалния свят; мъж, който с таланта и уменията си е напълно готов да заема поста главен редактор на списанието". Това е не само нейно мнение – в момента когато Едуард наследява Шулман, се оказва, че има поне пет пъти повече последователи в Инстаграм от нея.

За гордостта от това, че е различен
 Енинфул е първият мъж, който се настанява в редакторския офис в Лондон. Както и първият хомосексуалист и цветнокож...

Това, че е хомосексуален и с африкански произход го е изправя пред много трудности, особено в началото на кариерата му, когато среща едва преодолима вълна от дискриманция. Но именно тези моменти са го мотивирали да иска се усъвършенства непрестанно. "Емпатията, толерантността към хората с различен културен и етнически бекграунд, това е в основата на моя успех. Само по този начин суъмявам да работя с най-добрите модели и редактори, както и да бъда добър стилист. Никога не мисля за пол или сексуална ориентация, когато става въпрос за работа. Мисля за това, кой с какво може да допринесе."


Стефано Тонки, Едуард Енинфул и Джована Баталя

"Никога не съм се срамувал от произхода си. Напротив, гордея се с него. Не се притеснявам да казвам, че съм гей. Надявам се съм добър пример за младите. Искам да знаят, че е напълно ОК да бъдат себе си."

Подходът му към хората личи и в начина, по който ръководи британския Vogue. Две години минаха от "мандата" на Енинфул и списанието разшири публиката си, след като дълго време беше предназначено предимно за "белите, добре образовани жени от високата средна класа." Сега то говори на много повече хора, а изненадите са най-нормалното нещо. Опра Уинфри, Адуа Абоа и Риана са само част от цветнокожите звезди, показани в списанието. А Меган Маркъл вече се включи като гост-редактор за септемврийския брой за тази година.


Първата корица на Едуард в британския Vogue, модел: Адуа Абоа

"Чувствам се като у дома си!"
 Със знание и опит от миналото, здрава работа в настоящето, и поглед, отправен към бъдещето, Енинфул непрестанно търси начини да разнообрази публиката на списанието.

"Искам да върна Vogue или поне част от него към това, което беше през 70-те и 80-те години. Тогава списанието се обръщаше към работещите жени, беше в тяхна полза. Днес искам както те, така и дамите от други социални класи да се разпознават на страниците и да ни четат."

Според Енинфул списанието трябва да отразява настоящето не само по отношение на тенденциите в модата, но и на това, какво се случва в политически, социален и културен аспект.

"Vogue e моята Библия, като младеж беше моето бягство от доста суровата понякога реалност. Прекарвах много време, разглеждайки стотици броевете на списанието. За мен то трябва да отразява времето, в което живеем, настроенията на хората, политическия климат, хората, които формират културата днес... всички неща, които са важни и които са отвъд ежедневието, но имат пряко влияние върху него."

Той добавя: "Определено съм повече от просто редактор на списанието. Днес тази роля включва толкова много неща. Работа върху дигиталното издание, проекти, свързани рекламодатели и други. Но това ме радва. Имам много енергия. Никога не спирам, никога не се изключвам. В индустрията съм от 16-годишна възраст. Чувствам се като у дома си. Сякаш правя нещо съвсем естествено за мен. Просто отивам на работа и не мисля за нищо друго. Имам много задачи и ги върша с хъс. Мисля, че повечето хора виждат само партитата и финалния блясък около това, което правим. Не се замислят за часовете труд, за преглеждането на стотици статии и снимки. Всички те трябва да се селектират добре, трябва да се съберат в едно цяло. Освен това, един успешен редактор винаги трябва да бъде част от света, в който живеем. Трябва да слуша и да наблюдава. Работил съм с най-добрите – Франка Содзани и Тери Джоунс от i-D ме научиха да слушам, а Анна Уинтур ми показа бизнес страната на модата. От нея разбрах, че в този бранш не става въпрос само за някакви фантазии, ами за истински бизнес, основан на редица правила, които трябва да се научат и прилагат." Изглежда Едуард е добър и в тази част от работата си. Освен моден директор и редактор, той е и маркетинг консултант на редица гигантски брандове като Calvin Klein, Dior, Lanvin, Valentino, Armani и др. А с холистичния си подход в британския Vogue, съумва бързо да привлече поне 140 нови рекламодатели за списанието.


С Карин Ройтфелд

"Успехът се крепи на баланса между твърдата ръка и отвореността към новите идеи", категоричен е Енинфул. Обикновено те идват и от хората, с които той работи. Едуард отдава голямо значение на работата в екип и настоява за всеотдайност в процеса на работа. "Ако някой, който иска да е част от Vogue, смята, че просто ще идва на работа от 9 до 17, няма да стане. Искаме хора, които влагат страст и умение в това, което вършат. Които са автентични и любопитни към света наоколо."

Притежателят на Орден на Британската империя, връчен му заради приноса му към модната индустрия, е категоричен, че е редактор на британско списание, което представя погледа на британците към света. Същевременно обаче заявява, че Обединеното Кралство не е изолирано и че трябва да се гледа глобално на всички актуални въпроси.

Според Енинфул Vogue трябва да има и африканско издание. "През април имахме конференция в Кейп Таун – Condé Nast International Luxury. Мисля, че там голяма част от населението е готова за подобно нещо. Видях, че хората са заинтересовани да се включат в световния разговор за луксозните стоки. Това е прекрасно."


Карли Клос, Едуард Енинфул и Опра Уинфри


Едуард и Анна дело Русо


С Джиджи Хадид


С Наоми Кембъл по време на цермонията, на която получава Орден на Британската империя (2016).

Адаптация: Илона Аначкова

More from View Sofia

More All fashion