Fashion Starter: Джонатан Андерсън, младият Джани Версаче, който мрази роклите

Fashion Starter: Джонатан Андерсън, младият Джани Версаче, който мрази роклите

Джонатан Андерсън е един от най-продуктивните дизайнери на нашето свръхпроизводително съвремие. На едва 35 години, северноирландецът управлява повече от успешно два големи лейбъла. Като собственик на бранда JW Anderson, той е известен в ролята си на експериментатор и иноватор, който с лекота прекосява граници, установявайки нови норми в модната индустрия. A като творчески дизайнер на испанската къща за луксозни стоки Loewe, спазва над 150-годишни традиции. Така Андерсън, който Донатела Версаче сравни с брат й Джани, се развива едновременно като дизайнер от бъдещето и като ръководител на утвърдена компания.


В галерията горе разглеждаме последната рекламна кампания на Джонатан за JW Anderson (Есен/Зима 2019)


Bio
Джонатан Андерсън е роден в Махърафелт, централната част на Северна Ирландия, през 1984г. Баща му - Уили Андерсън, е спортна легенда, от която Джонатан споделя, че е наследил състезателната си природа и прямотата.

"Баща ми беше истински състезател. Учех се от него, но същевременно трябваше да бъде още по-нахъсан. В спорта поне в края на играта има доброжелателство, приятелско отношение докато в модния бранш определено не е така.

Израснах в Северна Ирландия през 90-те. Бяха смутни времена. Баща ми беше много прям и това често му навличаше проблеми. Той беше протестант, но играеше за ирландския национален отбор, който се състоеше предимно от католици - смяташе се за твърде либерално тогава. По онова време конфликтът между националистите (католиците) и юнионистите (протестантите) беше в разгара си. Националистите се бореха да се присъединим към Ирландия, а юнионистите - да останем част от Великобритания. Майка ми, Хедър, е учителка по английски език. Тя е по-уравновесена от баща ми. Имам един брат, който работи за мен, и една сестра."

Кариерният път на Джонатан започва по нетрадиционен начин, но стремежът му да бъде най-добрият в това, което прави, бързо го изстрелва в небесата. "Не съм от този тип дизайнери, които като малки са правили дрехи за кукли или играчки на своите другарчета. Не знаех какъв ще стана като порасна. Щеше ми се да мога да се похваля, че съм страхотен шивач, но не е така. Определено не съм работил на Savile Row." (бел.ред. улица в ценрален Лондон, където през XVIII век се съсредоточава шивашкият бизнес; днес е дом на редица модни и шивашки компании за изработка на дрехи по поръчка).

"Малко след като завърших училище, започнах да уча актьорско майсторство във Вашингтон. Отпаднах след първата година, тогава родителите ми казаха: "Веднага се прибирай вкъщи, разходите по теб станаха твърде големи!"

Андерсън се връща у дома, като малко след това си намира работа в магазин на Brown Thomas в Дъблин. Не след дълго става визуален мърчъндайзър в Prada под ръководството на Мануела Павеси - фотограф, стилист и дългогодишна приятелка на Миуча Прада. В останалото време учи мъжка мода в London College of Fashion. Именно Павеси, която е била и редактор на италианския Vogue, насърчава Андерсън да създаде своя собствена марка. Той определя работата си с нея като ключов момент в развитието му. За разлика от практиката му в световно известен бранд, ученето му не върви с пълна сила. Всъщност, той едва завършва...

"Дипломната ми работа беше една хаотична, отвратителна колекция, включваща прозрачно бельо, Aran плетива и други подобни."

За двата бранда, които управлява
Отличителният почерк на Андерсън се вижда ясно както в собствения му бранд JW Anderson, така и в това, което Loewe изкарва на пазара. Големи ръкави, асиметрични поли, многопластови панталони, нестандартни и ярки аксесоари, които са поставени в центъра на визията… Това са само част от характерните елементи за неговата работа. Джонатан използва методи, които не са предпочитани в днешно време. Той олицетворява настоящето и бъдещето на модата, но също така и нейното минало, когато създаването на отношение към модата и усещане за стил беше основната цел на дизайнерите. Вселената (на) Андерсън заема голяма част от съвременния моден свят. Влиянието, което той оказва, е по-голямо дори от пословичната му продуктивност.

Русокосият дизайнер с дълбоки сини очи рядко говори едновременно за Loewe и за JW Anderson, тъй като и двата бранда имат собствени визии и цели и заслужават внимание поотделно. В случаите като този, когато се съгласява да го направи, успяваме да видим още по-ясно огромния принос, който той има и за двете компании, както и разликите между тях.
JW Anderson е на 11 години, а в утвърдената вече Loewe дизайнерът работи вече седма година. Испанският лейбъл е основан през 1846г. в Мадрид, предшествайки появата на големи модни къщи като Louis Vuitton (1854), Moynat (1849) и Goyard (1853). Първоначално компанията стартира с изработката на кожени чанти, впоследствие започва да прави и облекла. В момента лейбълът е част от групата за луксозни стоки LVMH и има 111 магазина в различни точки от света (JW Anderson има един засега, който се намира в Лондон). "Някои от магазините на Loewe съществуват отдавна, някои са по-нови. Но и в двата случая потребителите искат едно и също - качество", коментира Андерсън.


Този тренч е мания, мания! JW Anderson взриви с носталгична фриволност


В сравнение с други модни компании, растежът на JW Anderson е малък, но всъщност компанията се развива много добре. През 2012г. дизайнерът сключи договор с Topshop, която тогава беше най-успешната верига за high-street мода. Три години по-късно осъществи проект с CocaCola - колаборация, която роди лимитирана серия на DietCoke, в която обликът на бутилката беше по дизайн на Андерсън. Между другото, той не единственият с подобна проява. Жан-Пол Готие и Карл Лагерфелд също се включват в такъв проект за промотиране на легендарната напитка.

За Андерсън екипната работа е от съществено значение за успеха. "Работата и в двете компании върви добре, защото имам доверие на хората, с които си сътруднича. Давам на хората си да правят каквото поискат. Когато не работя лично по нещо, не контролирам процеса по издаването му. Вярвам напълно в колегите си. Но за целта трябва да имаш силен екип, с който сте на една вълна и имате едни и същи цели."

Андерсън прави по 2 мъжки и 2 дамски колекции за всяка една от компаниите, които управлява. В допълнение създава и колекции за Uniqlo, предколеции, както и колекции за марката, която е под чадъра на Loewe - Paula’s Ibiza. Тя носи името на легендарен бутик в Ибиса, а Андерсън, който е живял на средиземноморския остров, с радост си спомня за атмосферата там.

"Paula’s Ibiza се появи вследствие на усилията ми да се адаптирам към всичко това що е испанско”, коментира с усмивка той. "Това беше единствената ми връзка с Испания. Не бях ходил в Мадрид, нито в Барселона. Спомнях си Paula’s Ibiza още от времето, когато бях дете, после брандът изведнъж изчезна… Но съм много щастлив, че мога да работя с такава марка, в нея има много цветове и лекота. Дрехите са изключително популярни в Мадрид. А ако не можеш да пресъздадеш типичното за страната, просто забрави за реализация на продажби на международния пазар."

От Лондон до Париж и обратно - всяка седмица
Paula’s Ibiza представя по възможно най-ясен начин най-испанската страна на Андерсън, така да се каже. Иначе той прави колекциите на Loewe в Париж, разпростирайки се на 4 етажа от голяма бизнес сграда в центъра на френската столица. "Съсед" е на екипа на Катрин Деньов, което внася романтика в цялата история. Андерсън работи в Париж чисто от практична гледна точка. Всяка неделя хваща влака високоскоростния влак Eurostar от Лондон, пристига във френската столица, работи за Loewe и се връща обратно в средата на седмицата, за да се отдаде на творческа дейност за собствената му компания.


Всички носят: Плетената кошница на Loewe


"Винаги съм възприемал JW Anderson за един вид културен агитатор, докато Loewe смятам за културен пейзаж, така да се каже. Едната компания съществува, за да създава анархия, а другата - за да внася ред и чистота. Потребителите на JW Anderson са смели, млади и провокативни, а тези на Loewe - по-спокойни, зрели, улегнали. Изключение за JW Anderson прави последната дамска колекция (есен-зима 2019), която се отличава с изключителна елегантност. Хората много я харесаха. Мисля, че отчасти беше заради това, че не го очакваха от нас. Тя е вдъхновена от идеята за японските дзен-градини и поклонението към боговете във всичко около нас. Концепцията за пространството като притежаващо характеристики на святост и вечност е много важна." В тази колекция Андерсън показва и своите фантастично-романтични възгледи за жената, карайки моделите си да вървят "по облаци" - на представянето в Лондон те дефилираха върху снежнобял, пухкав килим.

Без компромис с качеството
Както при всички големи дизайнери, и успехът на Андерсън се дължи на огромен талант, съчетан с упорит труд, граничещ с работохолизъм.

"Вманиачен съм по отношение на това, което правя. Истински съм пристрастен към красотата и смятам, че всичко хора трябва да се стремят към нея. Имам непреодолимо желание да съм най-добрият. Винаги съм знаел, че ще се занимавам с професия, която изисква да бъда креативен. Просто така се случи - по неочакван начин именно модата се превърна в моята страст. Но още в началото си поставих много високи цели. Исках да съм сред десетте най-добри дизайнери в света. Иначе какъв е смисълът? Не искам да бъда посредствен. Разбира се, че можеш да правиш пари и така, без много усилия, има такива брандове на пазара, но аз съм перфекционист. Когато създаваш тренд, няма съмнение, че ще си печеливш. Но при такова положение има опасност от еднообразие. Не обичам да ми е скучно, предпочитам да поемам рискове, да излизам от зоната си на комфорт."

Приносът към разрастването на Loewe
Андерсън е с ясното съзнание какво може и какво дава на света. "Когато дойдох в Loewe, марката не беше известна, въпреки че има дългогодишна история. Нямаха език и лице, което да бъде разпознавано, беше доста индустриален лейбъл. Тя е създадена през 1846г. За времето си не е уникална, единственото различно нещо е, че е испанска марка. Започвайки работа за компанията, си казах: "Тясно ми е. Трябва да направя този лейбъл достатъчно голям, за да си осигуря възможности да правя, каквото поискам."

Както обикновено, Андерсън предприема доста необичаен ход. След поканата да работи за Loewe, той заявява, че има нужда от една година, "за да си събере мислите". Компанията му позволява, като не представя нищо ново, докато Андерсън не излезе с колекция. Забавянето реално показва, че няма много интерес към марката. Тогава Андерсън се задейства. Впечатлява още от първия миг. За рекламната кампания на новата колекция, той използва снимка с Кърстен Оуен по бански, направена от големия фотограф Стивън Мъйзъл за италианския Vogue. Ходът е доста шокиращ, предвид факта, че тогава снимката е на поне 15 години, а банските на Кърстен Оуен и другите модели, показани в кадър, не са на Loewe. Макар и доста рисков, ходът се оказва печеливш. Носталгията по 90-те години залива потребителите, които от свръхнезаинтереовани стават супер гладни за Loewe. С кампанията започват да се асоциират не само по-улегнали дами, които носят кожени дрехи, а и по-млади жени, които търсят приключения.


Puzzle чантата

След такава обещаваща стръв, идва и първата поява на Андерсън с екипа на Loewe. Началото е страхотно, макар че успехът идва по-бавно от очакваното. В първата година от работата си за испанския лейбъл, Андерсън създава чантата Puzzle bag, която е хит сред потребителите на луксозни стоки. "В началото не знаех нищо за кожените дрехи и аксесоари. Puzzle bag се появи случайно; леко напомня онези чанти от изкуствена кожа от 70-те години по това, че е леко извита в горната част, сякаш е смачкана. С екипа ми гледахме този тип чанти и новият модел бързо изплува в съзнанието ми. Пуснахме я, но в началото нямаше никакъв интерес към нея. Все пак се изправяхме с утвърдения на пазара модел Amazona. Но до края на годината Puzzle bag вече се беше превърнала в хит и все още е. В момента правим множество различни варианти." Хубавото при Puzzle bag е, че наистина е оригинална, a обикновено Андерсън прави много монди препратки. По-късно дизайнерът създава още една уникална чанта - Gatebag. Предвид краткото време, за което успява да изработи чантите, той създава истински прецедент в историята на Loewe.

По какво прилича на Джани Версаче
В своята работа Андерсън често изследва концепцията belle laide или неконвенционалната красота, създавайки провокативни и същевременно привлекателни дрехи. Той следва собствения си стил, дори при колаборацията си с Versus, бранд, който макар и от голяма величина, третира по доста обичаен начин блясъка и сексуалността.


Джонатан и Донатела

"Харесвам понятието унисекс. Толкова е модерно и богато на идеи. За съжаление, много хора го пренебрегват. Исках тази колекция да е леко шокираща, дори отблъскваща. Мисля, че има особен вид острота при доближаването на мъжкия и женския полюс. Ясно ми е, че хората не са свикнали, за мен пък обаче, когато нещо изглежда грозно или неправилно, значи съм уцелил."

След големия успех на колекцията, Донатела Версаче сравнява Андерсън брат си, Джани - доказателство за огромния талант на младия дизайнер. Според нея, "Андерсън е смел, не се страхува да провокира. Не се страхува да греши. Много прилича на брат ми в това отношение, който не се влияеше от критиците и правеше това, което смяташе за правилно. При Джонатан обаче има още един плюс - той е не само смел в идеите си, но мисли и за хората, които ще купят дрехите му - ще могат ли да ги носят реално и при какви случаи. Съчетава креативността си с една практична гледна точка."


Донатела и Джани

Противно на всеобщата практика, първите му колекции са мъжки. Те са приети с истински възторг - редица жени започват да ги купуват, просто защото много ги харесват. През 2010г. Андерсън официално пуска и дамски колекции, но отказва да прави рокли. В интервю за Evening Standard Magazine, той категорично заявява: "Мразя роклите", придържайки се години наред основно към андрогенния стил (макар че вече си промени мнението относно роклите). Може би именно заради изтъняването на границата между мъжкия и женския елемент той е харесван от хора с различна сексуалност. През 2016г. Андерсън буквално скандализира публиката като пуска лайфстрийм на мъжката си колекция в приложението за гей запознанства Grindr. Все още си спомня с недоумение негативните реакции, които получава. "Беше истинско безумие. Някои хора едва ли не мислеха, че съм Антихристът. Тогава осъзнах, че става въпрос за истинска хомофобия. Направо не можех да повярвам, че все още съществуват такива остарели схващания. За мен, публиката на Grindr е като всяка друга."

Любовта към изкуството
Още от ранно детство у Андерсън се заражда страстта към литературата, керамиката и рисуването. "Мисля, че съм наследил това от дядо си." Дизайнерът колекционира британска керамика и е фен на Вирджиния Уулф и художника Роджър Фрай. Освен това е част от журито на културната фондация Loewe Foundation, която всяка година присъжда награда за приложно изкуство на млади и непознати таланти.

"Обичам изкуството и се отнасям с голямо уважение към него. Не мога да създавам картини или скулптури, но истински се възхищавам на артистите, които го правят. Давам всичко от себе си, за да може изкуството да бъде "третирано" подобаващо днес. Никога не бих го използвал, за да печеля от него."

Страстта му и към изкуството, и към модата ражда необикновената изложба Disobedient Bodies (Непокорни тела), която беше представена в английската галерия The Hepworth Wakefield преди 2 години. Уникалната по рода си колекция на Андерсън намери място сред творби на Жан Арп, Луиз Буржоа, Хенри Мур и други големи артисти. Изложбата, в която участваха още Issey Miyake, Comme des Garçons и Dior, беше повече от впечатляваща и ясно изрази мотото на Андерсън, че модата трябва бъде в служба по-скоро на културата, отколкото на лукса.

Понякога Андерсън създава усещането, че се взима твърде насериозно. Да, вече стана напълно ясно, че определено има сериозни амбиции. Но същевременно в работата му личи и един весел, лек подход, особено в аксесоарите му с животни като слонове, котки и зайчета, които създава за Loewe и които са любими на редица богати жени.

"Предизвикват ме нещата, които не харесвам, колкото и странно да звучи. Ето например случаят с Дъмбо пижамата, която пуснахме в една от мъжките колекции. Мислех си, че ще остане само това, една пижама с героя на Disney. Но колегите от екипа, който отговаря за дизайна на чанти, ми предложиха да я сложа на още много продукти. Отначало си помислих, че това противоречи на моето виждане за нещата, но именно този факт ме провокира. И си казах, защо да не сложим Дъмбо на луксозна чанта или на риза? Забавно е и нетрадиционно. По такъв начин пускам "контрола" в работния процес, не искам да съм този, който винаги казва какво трябва да стане."

За политиката
Като жител на Обединеното Кралство, Андерсън споделя и своята гледна точка за Брекзит. Според него и двете страни имат право, а политическият хаос, който се създаде, се основава предимно на дезинформация. Не изпитва нужда да участва в политиката и не желае да предава никакви политически послания чрез модата. Според него промяната се корени в това всеки човек да прави това, което смята за правилно.

За пенсионирането
На едва 35- годишна възраст, Андерсън има редица постижения зад гърба си. И много мъдрост, която не се среща дори у някои от по-възрастните му колеги. Категоричен е, че когато точният момент настъпи, ще трябва да се оттегли без да съжалява и че е възможно да му трябва много време преди да бъде готов психически да направи тази стъпка. "Може да ми отнеме цели 20 години, кой знае. Единственото нещо, което искам да правя, е да създавам красиви дрехи и да ги продавам в среда на здравословна конкуренция. Но ще дойде времето, когато трябва да сложа край и да си кажа: "Направи достатъчно, Джонатан. Даде своя принос. Оттегли се и дай възможност на другите да се изправят срещу това, което си сътворил, и да променят нещата." 

Е, ние сме щастливи, че не бърза да се пенсионира! Продължавай в същия дух, Джонатан!

Адаптация: Илона Аначкова

Коментари: 0

За да коментираш, е необходимо да влезеш в профила си. Ако все още нямаш такъв, използвай линка "Регистрация" по-долу.

Още от ViewSofia