Следва

Новите боти на Джиджи

"Vogue Paris е много повече от просто списание", Еманюел Алт

Миналия месец френският Vogue издаде стотния си юбилеен брой под ръководството на главния редактор Еманюел Алт.

All fashion преди 4 години

През 2011г. тя заема мястото на приятелката си и колежка Карин Ройтфелд. Приема поста с учудваща скромност. Още тогава Алт обещава, че в редакцията ще бъдат внесени промени. Това става още с първия брой, който "дирижира" Алт. През април 2011г. списанието излиза с корица на Жизел Бюндхен в дантелена бяла рокля на Dolce & Gabbana. Това определено е знак за по-мекия и по-романтичен подход на Алт в сравнение с провокативния стил на Ройтфелд. Относно разликите между двете, Алт коментира: "Ние сме като двама души, които карат по различен начин една и съща кола. Новата Vogue дама също е французойка, но малко по-различна от тази, която Карин представяше. Аз не искам тази жена на Vogue да бъде само обект на нечии сексуални фантазии. Искам да е възможно най-красива, но не и да бъде просто образ без съдържание."


Карин и Еманюел

По-инклузивният начин на мислене и действие също отличава Еманюел Алт от предшественичката й. Преди пет години тя се осмелява да издаде брой с корица на 47-годишната тогава Софи Марсо по бельо. Алт е и първата, която пуска трансджендър модел на корица (Валентина Сампайо). Освен това, французойката успява да разшири влиянието на Vogue в дигиталната среда, както и да създаде уникалното по рода си годишно събитие, Vogue Paris Fashion Festival. То събира стотици професионалисти, които обсъждат редица проблеми и предизвикателства пред модната индустрия, като променящите се стандарти за красота, маркетинговите иновации, еко и социалната отговорност на компаниите в бранша.


Валентина Сампайо за френския Vogue

За Главен редактор на списание от такава величина, Алт изглежда особено скромна и приятелски настроена. А с ултра класическия си стил, тя се превръща в истински "посланик" на списанието. Рядко ще я видим без типичните за нея сака с големи рамене, ризи със запретнати ръкави, и skinny дънки, които подчертават дългите й красиви крака (наследени от майка й - бивш модел за Nina Ricci и Lanvin).

Тя е жена, която е усвоила до съвършенство умението да бъде елегантна. При нея няма много аутфит-изненади, но за сметка на това винаги смайва с естествената си визия. "За нея на първо място са удобството и натуралната красота. Това, че съм обект на медийно внимание не ме вълнува много. Разбира се, няма да се появя на модно шоу с кецове. Полагам грижи да изглеждам добре. Но не съм от този тип хора, които ще се стремят да бъдат екцентрични на подобни събития. За мен най-важното е да си уверен в себе си, което до голяма степен е свързано с това, да изглеждаш възможно най-естествено. Знам, че представлявам моята страна чрез списанието, това не е цирк за мен и моите колеги. Преди и след ревюта сме затрупани с работа. Няма как просто да мисля допълнително и за някоя шантава визия. Напълно против съм пластичната хирургия. Тя унифицира жените, което е ужасно. Освен това, защо да си го причинявам? Никога не бих си направила нещо с лицето. Хората, на които държа, знаят на колко съм години и ме приемат такава, каквато съм. Спя много, не пуша и не употребявам алкохол. Това са начините, по които се грижа са себе си."


Донатела Версаче и Еманюел

Алт стартира кариерния си път като стажант във френския Elle през 1984г. Това е първата й работа в модно списание. Намира я съвсем случайно едва на 17-годишна възраст. Докато още учела, тя си докарва доходи като гледа деца. Единият от ангажиментите й през лятото на 1984г. включвал да се грижи за децата на тогавашния редактор на списанието. Така Алт, която била автор и на детски песнички, получава покана за стаж в Elle.

През 1998г. чаровната французойка става Главен редактор на Mixte, списание, което е лидер в модната фотография. Две години по-късно пристига в Vogue. Преди това е и стилист на кампании на брандове като Isabel Marant и Balmain, а сегашният Креативен директор на Isabel Marant – Франк Дюран – е неин съпруг, от когото има две син и дъщеря.


София Копола и Еманюел

В следващите редове 52-годишната Алт споделя подробности за опита си като ръководител на Vogue, ценностите, които списанието изповядва днес, и какво е необходимо за един професионалист да стане част от бранда пред The Telegraph:

Как се промени ролята ти на Главен редактор в Vogue от момента, в който зае поста до сега?
 Преди работех за списание, сега работя за бранд. Опитвам се да прекарвам поне 70 процента от времето си върху създаването на статии, снимки, както и върху реализирането на нови, интересни идеи, които да радват читателите. Не знаем какво е бъдещето на пресата и дали скоро няма да работим само в дигитална среда. Но знаем, че искаме Vogue да съществува в различни страни. Затова имаме и толкова много издания. Всеки бранд може да изчезне, но не и Vogue.

Когато решихме да направим модния фестивал Vogue Festival, всъщност показахме, че сме повече от просто списание. Заемаме голямо място в света на модната индустрия и имаме силата да достигаме толкова много хора. Можем да бъдем сравнени с всяка една голяма компания, която стартира, правейки само дрехи, но после се разраства и започва да произвежда чанти. Не след дълго съвсем естествено се появява и необходимостта да пусне парфюм на пазара и т.н. А относно дистрибуцията - такава компания трябва да предлага продуктите си навсякъде - по магазините, в интернет, Net-a-Porter. По същия начин и Vogue трябва да расте и да бъде разпространяван по всички възможни начини.

Каза, че прекарваш около 70 процента от времето си в творческа работа? Какво правиш в останалите 30%?
Другият аспект от работата ми също е много отговорен е и същевременно стресиращ, тъй като е свързан с доста подготовка и пътувания. Аз съм журналист, но заедно с това и посланик на бранда Vogue. А днес хората настояват всеки бранд да има лице. Виждаме как личността на дизайнера е от ключово значение за това да се припознаеш с дадена марка. Сега всяка модна компания трябва да показва своя криейтив директор, да запознае публиката с него. Това е начин да се отличиш. Подобно е и с редакторите на големите модни списания. Ето, например Едуард Енинфул. Когато пристигна в британския Vogue, всички бяха запленени от неговата харизма, която привлече още повече читатели; истината е, че е много важно редакторът да бъде атрактивен.

Как определяш добрия редактор?
 Има голяма разлика между добър редактор и редактор на Vogue и тя е в типичният Vogue-вкус, който формираме и предаваме. Трябва да знаеш да покажеш най-доброто от модата в снимки с много високо качество.

Какви умения трябва да притежават редакторите от следащото поколение, за да успеят?
 Моето поколение имаше късмет. Когато бях млада, работех с невероятни фотографи като Ханс Фюрер, Питър Линдберг и Сам Хаскинс. Не искам да кажа, че днес няма добри професионалисти, но това, което научих от хората, с които работех в онази златна епоха, беше от съществено значение. Преди комуникациите не бяха така улеснени. Сега можеш да стартираш сам своя бранд и да го промотираш по телефона или онлайн. Това е чудесно. Но мисля, че новото поколение може да научи много от това, което ние преживяхме навремето.


Еманюел и Марио Тестино

Какво търсиш в един кандидат за работа във Vogue?
Страст, мотивация, ентусиазъм, оптимизъм. Но освен това хората, които искат да работят при нас, трябва да са мили, да са добри. Такава е атмосферата във френския Vogue и настоявам да остане такава. Не харесвам идеята за безмилостната конкуренция. Искам всички да работим заедно в добра атмосфера и всеки месец да излизаме със страхотен брой.

Какъв е твоят начин да управляваш и мотивираш творческия тийм на списанието?
Старая се да накарам хората около мен да оценяват невероятния факт, че работят за такъв бранд, да се чувстват всеки ден истински късметлии. За нас са снимали някои от най-уважаваните и известни фотографи. Няма друго такова списание, то наистина е изключително. Да работиш за него е истински дар. Ако си нает в Chanel, независимо на каква позиция, то това е огромна привилегия. Същото е и при нас. Всеки ден, в който си на работа е от историческо значение. 8 години откакто съм тук, а не спирам да се чувствам истинска късметлийка. Това искам и другите да усещат.

Другото важно нещо, на което държа, е концепцията за изненадата, за новото. Всеки месец се опитвам да покажа на читателите нови и напълно различни снимки, за да има защо да си купят списанието. Днес те са изложени на толкова много фото- и видеоматериал в Интернет. Могат да разглеждат хиляди снимки напълно безплатно. Затова единственият начин да ги накарам да продължат да ни харесват е да ги заинтригувам. Това прави работата ми с фотографите много вълнуваща. Толкова е хубаво да видиш желанието им да правят нови и различни снимки.
Според някои Инстаграм е напът да замени напълно модните списания… То е като да сравним това да ходиш на кино и да гледаш Netflix. Двете имат малко общо. Можеш да си седиш цял ден вкъщи и да гледаш филми, без да си положил усилия да излезеш и да се насладиш на преживяването в кинозалата. Да гледаш снимки през Инстаграм, докато си в метрото, е съвсем различно от това да отвориш Vogue, където се стараем да слагаме само неща, които наистина искате да видите.

За какво се обявява днес Vogue и какво културно влияние оказва списанието в света?
Vogue се превърна в обект на колекциониране. Днес всичко се случва изключително бързо, технологиите се развиват, а хората рядко задържат погледа си към нещо за по-дълго време. Vogue е точно обратното на това. Ние сме истински луксозно издание. Дамата на Vogue определено е една зряла жена. Затова заснехме и Софи Марсо, която беше на 47 години; дори имахме корица и със 75-годишния модел Лорън Хътън. Tова беше наистина страхотно. В нашата страна, за разлика от САЩ, има много хубави актриси, които приемат факта, че остаряват.


Корицата на Софи Марсо

Каква е разликата между Vogue Paris и другите издания на списанието?
 Ние сме единственият Vogue, представляван от град, а не от държава. Освен това сме работили с изключително провокативни фотографи като Хелмут Нютън и Ги Бурден. При тях беше време на истинско творчество. Те можеха да правят каквото си поискат; понякога една снимка им отнемаше около 10 дни, но те искаха да създадат най-доброто.

Известни сме и с прословутия си френски стил, интерпретираме нещата по собствен начин. Същевременно обаче мислим много глобално, когато подготвяме брой.

Най-голямата ви публика днес е онлайн. Как успявате да предадете френския стил там? Как съумявате да направите дигиталния Vogue Paris толкова успешен, колкото и този на хартия?
Когато започнах да се занимавам с това, много се притеснявах от лошото качество на снимките; за мен при дигиталното списание съществува риск да изглежда супер евтино. Затова сега искам, когато хората отворят сайта ни, да знаят, че се намират в света на Vogue Paris. Да се чувстват сякаш разлистват хартиено списание, а не все едно скролват в Инстаграм.

Двете издания са различни. На сайта има толкова много информация, която не можеш да намериш в хартиените броеве на списанието. Онлайн успяваме да покажем в още по-голяма пълнота френския си стил. Имаме рубрики, които са свързани не само с мода, ами и с храна и заведения, хотели, както и други лайфстайл материали.

Как насърчавате многообразието? Какво трябва да промени модната индустрия в това отношение?
 Никога не съм искала да правя фотосесии, които прокламират многообразието и включването на различни маргинализирани групи. Чувствах подобно нещо много изкуствено, пресилено. Направихме една унисекс фотосесия, където се фокусирах върху различните типове красота на човешкото тяло. Тя се получи съвсем естествено, както и когато снимахме за корица Валентина Сампайо, трансджендър модел. Такива неща не трябва да се преекспонират, а просто да са част от процеса.


Валентина Сампайо за Vogue Paris

Февруарският брой беше именно за унисекс модата. Мислите ли, че традиционният ready-to-wear календар е остарял? Нуждаем ли се още от мъжки седмици на модата?
 Да, остарял е. Толкова скъпо е за една модна компания да прави мъжка и дамска колекция поотделно. Брандове като Celine и Gucci пускат мъжки и дамски дрехи в едно модно шоу и се получава страхотно, много естествено. Разбира се, когато става въпрос за повече от един дизайнер, който да работи по колекция, става малко сложно.


Февруари 2019

Адаптация: Илона Аначкова

More from View Sofia

More All fashion