Следва

Хелън Мирън, 74. Да съживиш Екатерина Велика и има ли нимфомания в схемата въобще

Истории от живота: Ед Гийн, Касапина от Плейнфийлд, вдъхновил убиеца в "Психо"

В началото на миналия век САЩ са потресени от криминален маниак, толкова шокиращ, че всички писатели на трилъри все още правят препратки към него.

Movies & TV преди 4 години

През 1959г. писателят Робърт Блох публикува роман, чийто главен герой е Норман Бейтс. Заглавието му е "Психо" и благодарение на кинематографската адаптация от Алфред Хичкок и перфектната интерпретация на Антъни Пъркинс, Норман Бейтс се превръща в емблематичен персонаж на ужасите.


"Психо"

През 1988г. Томас Харис публикува и най-известния си роман "Мълчанието на агнетата" и представя образа на Ханибал Лектър. И този е бестселър, благодарение също на режисьора Джонатан Деми и на двамата актьори в главните герои, Джоди Фостър и Антъни Хопкинс в едноименния филм, носител на Оскар от 1992г.

Би било хубаво, ако можехме да кажем, че работата на Блох и Харис е породена само от фантазия и че такива убийци никога не биха могли да съществуват. За съжаление, и двамата писатели, а след това сценаристите на филма "Тексаско клане", с героя на Томас Хюит (Leatherface) и много други, всички те са вдъхновени от човек, който наистина е съществувал.


"Мълчанието на агнетата"

Името му е Едуард Теодор Гийн, влиза в историята просто като Ед Гийн, или Касапина от Плейнфийлд, Butcher of Plainfield, и още Plainfield Ghoul - чудовището от Плейнфийлд.
Ед е "бащата" на всички чудовищни психопати.

Ед Гийн е роден в Уисконсин през 1906г., вторият син на Джордж Гийн и Огъста Уилхемайн Гийн. Бащата на Ед е алкохолик, има магазин за хранителни стоки, с чието управление не може да се справи, затова го продава и премества цялото си семейство във ферма в Плейнфийлд, много далеч от града. Джордж Гейн се опитва да работи като дърводелец, кожар, дори като застрахователен агент. Но е изхвърлен отвсякъде. Не че съпругата му Огъста е здравата основа на семейството. Параноичка, която страда от агорафобия, пламенна лутеранка, тя се стреми да намали контактите на двамата си сина - Едуард и Хенри, с останалото човечество до минимум. Въпреки това момчетата получават добри оценки в училище - Ед особено по литература, но прекарват цялото си свободно време в занимания във фермата, без изобщо да общуват с връстници.


Ед Гийн

Майката, деспотична и обсебена от безнравствеността на света, научава децата си да стоят настрана от алкохола, което би могло да бъде добре. Но и ги убеждава, че всички жени по лицето на земята - с изключение на нея - са инструменти на дявола и че сексът е мръсно и укоримо нещо.

В резултат, Едуард и Хенри в училище са срамежливи и се чувстват неудобно.След като завършват обучението си, неспособни на нормални взаимоотношения, двамата остават при родителите си.

Ед, най-чувствителният към идеята, че майката е единствената чиста и истинска жена във Вселената, развива патологична връзка с нея. Всеки следобед той я слуша внимателно, докато чете на глас най-страшните и кървави части на Стария Завет. През 1940г. Джордж Гийн умира, поразен от алкохолизма, и на двете деца им се налага да работят дори извън фермата.

Ед, който никога не е развивал сериозни отношения с възрастни, се чувства много удобно като бавачка в околните стопанства. През 1944г. обаче, Хенри, по-големият брат, загива при пожар, избухнал в стопанството им. Според версията на Ед, двамата са запалили огън, за да изгорят изсъхнали клонки и растителен отпадък, но огънят е излязъл извън контрол. Когато накрая пожарникарите успяват да го изгасят, Хенри е намерен мъртъв насред полето. Няма изгаряния, само синини по главата.Започва вяло разследване, но когато разследващият потвърждава, че мъжът е умрял от вдишването на дима, което би могло да се случи дори в безсъзнание, случаят бързо е приключен. Мнозина в града смятат, че Ед е убил брат си и е запалил огъня, за да се отърве от тялото.



При новината за смъртта на най-големия си син, майката Огъста претърпява инсулт и остава полупарализирана. Едуард решава да посвети съществуването си на грижи и помощ за майка си. Но когато тя също умира през 1945г., мъжът, без семейство и без причина да живее, е опустошен. Изоставя стаята, в която е израсъл като дете, и се мести в тази на майка си - на горния етаж. Това се превръща в единствената зона на къщата, която той внимателно поддържа, докато всичко останало бавно се разпада на парчета. Гийн създава нова рутина, в уединение. Става запален читател на пълп-списания, особено на тези с истории за канибализъм, и на книги за зверствата на нацизма, които купува от града. Издържа се от държавна селскостопанска субсидия и от работа като майстор за всичко. Не се сприятелява с никого.

На 16 ноември 1957г. в Плейнфийлд се случва нещо странно. Сезонът за лов на елени е започнал, така че когато някои селяни отиват в земеделския магазин, който е и железария, управляван от Бърни Уордън, и го намират затворен, те смятат, че ловът има нещо общо с това. Когато около пет следобед още няма вест от госпожа Бернис, нейният син, помощник-шериф Франк Уордън, отваря магазина със своя ключ и открива касата отворена, има и петна от кръв по пода. Франк Уордън си спомня, че последният клиент от предната вечер е бил Ед Гийн, който казал, че трябва да се върне на следващата сутрин, за да купи антифриз. Всъщност в касовата книга на г-жа Бернис има един резултат за продажба на галон антифриз, съставен точно сутринта. След това няма друго.

Окръжният шериф вади заповед за ареста на Ед Гийн и за претърсване на къщата му. Ед Гrйн е намерен и арестуван в друг магазин за инструменти в западната част на града. Това, което е открито в къщата му, е шокиращо.



В бараката му с инструменти е намерено тялото на горката госпожа Уордън, висящо с главата надолу. Лекарите, които отговарят за аутопсията, за щастие по-късно съобщават, че всички осакатявания са извършени след смъртта, причинена от изстрел с пушка 22-ри калибър. Но претърсването разкрива кошмарен сценарий. Тапицерията на много столове е облицована с човешка кожа, кошче за отпадъчна хартия е направено от същия ужасяващ материал. Таблата на леглото на Ед Гейн е направена от човешки черепи, от които той прави и купи, наредени сред посудата. В гардероба му има корсет и чифт чорапогащи, направени от човешка кожа, както и различни маски от същия материал. В чувал от юта намират главата на Бернис Уордън, докато в друг хартиен чувал - тази на друга жена, но с отстранено от черепа лице. В найлонова торбичка, близо до печката в спалнята, се намира и сърцето на бедната магазинерка.

Списъкът с находките от човешки части е много дълъг и смразяващ: ужасът на разследващите е такъв, че всичко се снима внимателно, преди да бъде кремирано набързо. Чудят се: колко жени е убил Ед Гийн? Мъжът е разпитан и признава само две убийства: това на госпожа Уордън и това на Мери Хоугън, собственичка на кръчма, изчезнала три години по-рано, на която принадлежат главата и лицето, намерени в чувал. Останалите части, казва Ед Гийн на следователя, откраднал от гробището от наскоро погребани тела. Той твърди, че е извършил най-малко 40 осквернявания на гробове от 1947 до 1952г. и че в тези моменти е бил потопен в един вид сомнамбулизъм. Когато се е случвало да се събуди от това състояние на объркване, докато е бил все още на гробището, твърди, че винаги е връщал всичко на място, без да отнема нищо.



Манията по майка му Огъста го кара да се насочва особено към жени, които смътно приличат на нея. В тези случаи той занася в дома си целите тела, обработва кожите им и прави предметите си. Но най-важната цел, към която се стреми, е да създаде цял кожен "костюм", който да облича, за да се чувства все още вътре в майка си. За да се уверят, че не лъже, за да прикрие други убийства, гробовете, посочени от Гийн се проверяват и се оказват празни, или само с бижутата на починалия, или с някаква част от тялото, която не му е служела и е била оставена обратно на мястото си. Разследващите му вярват, когато питат дали е осквернил сексуално телата и той шокирано отговаря: "миришеха твърде лошо".

16-годишният син на един от фермерите в областта разказа, че веднъж Гийн му е показал "цанца" - свити глави като тези на предколумбийските цивилизации, и му е казал, че ги е получил от братовчед - военен в Тайланд. Резултатите от разследванията почти сигурно сочат, че са направени от него, може би вдъхновени от откритите в концентрационния лагер Бухенвалд, изложени в процеса в Нюрнберг като доказателство за нацистките жестокости, към които той е толкова пристрастен.



Ед Гийн е обвинен в други две неразрешени убийства на жени, извършени през 1953г. Но признанието по този въпрос е невалидно, защото шерифът Арт Шлей, първият, който го разпитва, удря многократно главата му в стената. Шериф Шлей е толкова емоционално замесен в случая, че умира от сърдечен удар само на 43 години, в навечерието на процеса срещу Гийн. Агентите му го смятат за третата потвърдена жертва на Ед Гийн. По време на процеса Гийн е обвинен в убийство от първа степен.

Но диагнозата шизофрения и последвалата хоспитализация в лудница с максимална степен на сигурност отлагат процеса до 7 ноември 1968г., когато е обявен за "излекуван". Лекарите, които са го лекували, свидетелстват, че по време на разговорите Ед Гийн казал, че е убил госпожа Уордън с изстрел, който случайно произвел с пушка, която е изследвал в магазина и е искал да купи. От това, което е направил на тялото, той вече не си спомня нищо.



Ед Гийн е признат за виновен за убийството, но след това случаят е преразгледан отново, за да се прецени здравият му разум. Този път той е обявен за невинен, защото е неспособен да планира и да иска. Хоспитализиран е и прекарва остатъка от живота си в психиатрични учреждения с висока степен на сигурност. Така и не го осъждат за убийството на Мери Хоган, въпреки че, противно на това, което е направил с Бернис Уордън, той е признал за нейното убийство. Неговата къща на ужасите трябвало да бъде продадена на търг на 30 март 1958г. Но десет дни по-рано пожар, случаен или не, я унищожава напълно. Гийн е информиран за инцидента и просто свива рамене, като добавя: "търпение".

Умира от рак на белия дроб в психиатрична болница на 26 юли 1984г., на 77-годишна възраст. Гробът му в гробището Плейнфийлд, поставен между тези на родителите и брат му Хенри, се превръща в мрачна туристическа забележителност. Посетителите имали навика да откъсват парчета от надгробната му плоча като сувенир, докато през 2000г. някой не си я взима изцяло.



Намерена е в склад в Сиатъл през 2001г., но решават да не я слагат повече. Гробът все още е там, в Плейнфийлд, но никой вече не може да го намери.

More Movies & TV