Следва

Гледай КИНОМАНИЯ! Пази билета! Бъди киноман на годината!

Art Act: Андрю Болтън, кураторът на най-големите модни изложби

VIEW SOFIA: ART ACT

People of art преди 4 години

Андрю Болтън вероятно е най-известният моден куратор в света. От 2015г. насам е начело на Института за костюми към Музея "Метрополитън" и досега е ръководил някои от най-значимите и посещавани модни изложби на XXI век. 52-годишният визионер е скромен, въпреки голямата роля, която оказва в подготовката за традиционното събитие Met Gala, което набира средства за Института. То е ръководено от редактора на американския Vogue Анна Уинтур, а самият Болтън заявява, че в процеса по организирането на гала вечерта, той е буквално "невидим". Болтън се фокусира само върху творческата работа по изложбите, а Уинтур подготвя Met Gala-та, която събира стотици холивудски звезди.

Стартът
Корените на Болтън са далеч от Манхатън. Той израства в графство Ланкашир, северозападна Великобритания. Майка му е домакиня, а баща му работи във вестникарско издателство. Интересът към модата се появява вследствие на любовта му към неоромантичната музика, която се става популярна през 70-е години на миналия век. "Тогава имаше толкова много субкултурни движения. Започнах да се интересувам от мода чрез музиката и списания като iD, The Face, и Blitz. Голямо вдъхновение за мен бяха Вивиан Уестууд и Джон Галиано. Дизайнерите бяха толкова смели по онова време."

Още на 17-годишна възраст Болтън решава, че иска да стане куратор. Записва да учи антропология в Университета на Източна Англия в Норич. Твърди, че този на пръв поглед странен избор е от съществено значение за професионалното му развитие. "Антропологията изучава хората и тяхното поведение. А това е пряко свързано с модата. Когато използвам дрехи, за да разкажа историята си, подхождам първо от антропологична гледна точка."

Именно разказването на истории е в основата на кураторската визия на Болтън. Умението му да избира актуални и важни теми и да ги представя по уникален начин привлича хиляди души в музея в Ню Йорк. Сред най-посещаваните изложби на Болтън са Alexander McQueen: Savage Beauty (2011), Rei Kawakubo/Comme des Garçons Art of the In-Between (2017) и Небесни тела: Модата и католическото въображение (2018).

Преди да бъде "откраднат" от "Метрополитън", Болтън работи за V&A Museum. Днес той нарича Ню Йорк свой истински дом, а пътуванията си до Великобритания оприличава на "емигрантски походи".

За Met Gala 2019 и що е то Camp 
С популяризирането на годишното модно събитие Met Gala, Институтът за Костюми към "Метрополитън" започна да получава повече средства за модни изложби. Във връзка с организирането на двете събития, Болтън работи рамо до рамо с редактора на американския Vogue Анна Уинтур. Двамата синхронизират дрескода на галата и темата на текущата изложба. В другите аспекти обаче те са си разпредели работата и никой не се меси на другия. "При нас е като държавната и църковна власт. Анна не се занимава с изложбите, нито пък аз - с галата. Тя е страхотна. Всяка година подготвя уникален гестлист. На галата аз съм буквално невидим. Идват толкова много известни хора. Аз просто стоя и гледам."

Последното издание на Met Gala (2019) и съпровождащата го изложба на Института за костюми протекоха под надслов Camp: Notes on Fashion. Или по-точно модата в най-голямото й преувеличение, фокусирана върху театралното, грандиозното, ироничното (но не само това). Болтън подготвя събитието около 3 години, работейки същевременно и по проекта Art of the In-Between с Рей Кавакубо.

"Винаги се стремим да правим събития, които отразяват духа на времето. Така беше и миналата година. Camp естетиката се фокусира върху това, което се смята за проява на лош вкус, върху ироничното, върху размиването на границите между висока и ниска култура. Много хора я свързват с кича, но и с опита да се преодолее статуквото във всяка една област на живота. Camp се асоциира и с парадирането, с шоуто. Днес всичко е camp, цялата ни култура, дори политиката. Camp вирее във времена на радикални политически и културни промени. Такива имаше през 60-е и 80-е години на миналия век."


В галерията горе>>> разглеждаме кадри от Camp: Notes on Fashion


Според италианския изследовател Фабио Клето, camp може да се интерпретира чрез метафората за spectacles - дума, която означава едновременно "очила" и "спектакъл". Тя е както рамката, през която гледаме, така и шоуто, на което сме свидетели и което жадно консумираме. Едновременно филтърът на телефона и селфито, което си правим. Camp е радост в момент на опасност, един вид "провалила се сериозност" по думите на известната писателка и изследователка Сюзан Зонтаг.

Болтън определя цялата мода като camp. В изложбата той представя произведения на изкуството, различни предмети и близо 170 модели на различни дизайнери. "Фокусирахме се върху професионалисти, които често използват този вид естетика. Това са Джеръми Скот, Вивиан Уестууд, Жан-Пол Готие, Тиери Мюглер, Марк Джейкъбс, Рей Кавакубо и др. Съчетах техните работи с цитати от известните есета на Сюзан Зонтаг "Бележки относно Camp" (1964). Освен това подготвихме и работи на млади таланти като Моли Годард, Vaquera и Tomo Koizumi. Разбира се, включихме и "огърлицата-душ" на Карл Лагерфелд за Chloé, както и прочутите сандали с платформа на Демна Гвасалия за Balenciaga. Показахме и много аксесоари, те също са 'camp', вид продължение на дрехите, дори показват още по-добре този вид естетика. Аксесоарите винаги са били израз на иновативното и необичайно мислене на дизайнерите. Те са също толкова важни, колкото и дрехите." 

Camp се свързва и LGBTQ културата. През XIX век този стил е бил тайният език на гей общностите. Но днес Болтън, който също е хомосексуален, определя понятието в по-широк план. За него camp е по-скоро вид предизвикателство към стереотипите, свързани с идентичността. "Модата неминуемо е свързана с това, как възприемаме тялото си. Не можем да избягаме от въпроса за идентичността. Чувствам се отговорен да засегна такива проблеми и най-вече да разчупя предразсъдъците у хората относно тялото и начина, по който го обличаме."

Но като цяло, camp не подлежи на конкретна дефиниция. Затова Зонтаг пише "бележки", кратки изречения и параграфи, в които се опитва да улови що е то camp и то най-вече в изкуството. Но след това camp започва да определя явления в спорта, модата, политиката и културата като цяло. Дори сгради като паметниците в двореца, Версай, Empire State Building или базиликата "Св. Петър" също са camp, според Болтън.

Още от CV-то на Болтън
Миналата година британецът показва уникалната по рода си изложба Небесни тела: Модата и католическото въображение (2018), включваща около 40 предмета от Сикстинската Капела, много от които не са били изнасяни от Ватикана преди това. Сред тях са папски одежди и аксесоари като пръстени и тиари, както и култовите обувки на папа Бенедикт XV, за които плъзна слух, че са Prada. Като допълнения към тези ценни обекти са дрехи, вдъхновени от католическото въображение, създадени от Balenciaga, Dolce & Gabbana, Dior, Chanel, Yves Saint Laurent и др.

"Модата и религията отдавна са свързани, те се вдъхновяват взаимно. Тази връзка е много сложна и понякога изключително напрегната, но тя е в основата на едни от най-големите иновации в историята на модата", коментира Болтън.

През 2017г. Институтът за костюми към "Метрополитън" показва изложбата Rei Kawakubo/Comme des Garçons Art of the In-Between. В нея британският куратор изследва авангардната японска дизайнерка и способността й да разчупва утвърдени понятия като "красота", "добър вкус" и "модерно". Изложбата представя близо 140 работи на Кавакубо за Comme des Garçons. Te илюстрират афинитета й към междинните пространства, към граничното.


Кари Барат, Рей Кавакубо, Андрю Болтън и Анна Уинтур

"За работата с нея използвах книгата на Зонтаг "Против интерпретацията", която ми помогна да се справя с почти непроницаемия ум на японската дизайнерка. Рей настояваше, че не трябва да интерпретирам това, което прави, а на мен всъщност това ми е работата като куратор! Имахме много трудности, тя беше много по-уязвима, отколкото можех да предположа. Не искаше да ми даде някои свои неща. Казваше ми: "Ако изложиш това, все едно ме показваш гола." Голяма част от успешната работа с дизайнери е в това да уважаваш тяхната несигурност и слабите им места."

Друга уникална изложба под ръководството на британския куратор е China: Through the Looking Glass (2015), показваща повече от 140 предмета - модели висша мода и ready-to-wear, както и творби на китайското изкуство. Включва и филми на известни китайски режисьори, фокусиращи се върху културата на Шанхай през първата половина на миналия век, както и върху други елементи от историята на азиатската страна.

В изложбата са включени работи на дизайнери и модни къщи като Balenciaga, Travis Banton, Bvlgari, Cartier, Cavalli, Chanel, Dior, Jean Paul Gaultier, Valentino, Lanvin, Ralph Lauren, и др.

"Oще от най-ранните контакти между Европа и Китай през XVI век, Западът е омагьосан от енигматичното въображение и култура на Изтока. Азия е голямо вдъхновение за европейските модни дизайнери от Пол Поаре до Ив Сен Лоран, които наблягат на романтиката, носталгията и фантазията. През огледалото на модата, дизайнерите успяват да направят един прекрасен пастиш на китайските култура и традиции."

Alexander McQueen: Savage Beauty (2011) също е една от невероятните изложби на Андрю Болтън. Тя е показана по-малко от година след като дизайнерът се самоубива. "Имаше притеснения от страна на Института, че смъртта му ще бъде преекспонирана." Но Болтън настоява и изложбата става факт. За подготовката й той се свързва с едни от най-близките хора на Маккуин, като заедно с това изследва многообразието от теми, върху които дизайнерът е работил. Резултатът е красива елегия за творчеството на Маккуин, който беше концептуален артист и използваше модата като средство за изразяване на идеите си. "Не беше замисляна като ретроспективна изложба, целта беше да създам една история за някои от аспектите на работата му."

Какво ни очаква през 2020?
Все още не се знае със сигурност каква ще е следващата изложба на Костюмния институт - Болтън мълчи, a Анна Уинтур само загатна, че дрескодът на Met Gala ще бъде "вечност". След тазгодишното грандиозно camp шоу, дали да не очакваме нещо елегантно и нежно? Ще видим през пролетта, когато се провежда събитието. То стартира от 1948г., като в началото е представлявало благотворителна вечеря за обществени личности срещу билет от 50 долара. С времето се превръща в основен източник на средства за Института; участие в организацията взимат дори Джаки Кенеди и Пат Бъкли. След това пищно издание очакваме с радост нещо анти-Camp.


Сюзан Зонтаг

Някои от бележките на Зонтаг за Camp (1964)
Всички camp предмети и хора, се свързват с изкуственото. Нищо от природата не може да бъде camp.

Camp е светоглед, вид стил, който е свързан с преувеличеното, с нещата такива, каквито НЕ са в действителност. Най-ясният пример е ар нуво. Там обектите винаги се превръщат в нещо друго.

Андрогенната фигура е част от camp естетитката. Женствеността у мъжете и мъжкото у жените...

Екстравагантността е синоним на camp. Жена с рокля от 3 милиона пера, това е camp.

Цялата идея на camp е да детронизира сериозното. Camp е игра, закачливост. Още повече, този стил показва, че можеш (трябва) да приемаш несериозното на сериозно.

Адаптация: Илона Аначкова

More People of art

20 пъти, в които ЧЕРВИЛОТО в главната роля променя всичко

People of art преди 2 седмици

Важен елемент, който допринася за дефиницията на персонажи във филми и известни личности. От Одри Хепбърн до кралица Елизабет II – припомняме 20 пъти, в които червилото е не просто емблематична част от визията, а буквално я взривява.

Болшой театър премахна имената на противниците на "спецоперацията" от афишите за предстоящия сезон

People of art преди 9 месеца

Директорът на Болшой театър Владимир Урин даде интервю за "Российская газета" и заяви, че спектакли на режисьори, които са се противопоставили на руската "спецална военна операция" в Украйна, се премахват от репертоара на театъра