Art Act: Андрю Болтън, кураторът на най-големите модни изложби

Art Act: Андрю Болтън, кураторът на най-големите модни изложби

Андрю Болтън вероятно е най-известният моден куратор в света. От 2015г. насам е начело на Института за костюми към Музея "Метрополитън" и досега е ръководил някои от най-значимите и посещавани модни изложби на XXI век. 52-годишният визионер е скромен, въпреки голямата роля, която оказва в подготовката за традиционното събитие Met Gala, което набира средства за Института. То е ръководено от редактора на американския Vogue Анна Уинтур, а самият Болтън заявява, че в процеса по организирането на гала вечерта, той е буквално "невидим". Болтън се фокусира само върху творческата работа по изложбите, а Уинтур подготвя Met Gala-та, която събира стотици холивудски звезди.

Стартът
Корените на Болтън са далеч от Манхатън. Той израства в графство Ланкашир, северозападна Великобритания. Майка му е домакиня, а баща му работи във вестникарско издателство. Интересът към модата се появява вследствие на любовта му към неоромантичната музика, която се става популярна през 70-е години на миналия век. "Тогава имаше толкова много субкултурни движения. Започнах да се интересувам от мода чрез музиката и списания като iD, The Face, и Blitz. Голямо вдъхновение за мен бяха Вивиан Уестууд и Джон Галиано. Дизайнерите бяха толкова смели по онова време."

Още на 17-годишна възраст Болтън решава, че иска да стане куратор. Записва да учи антропология в Университета на Източна Англия в Норич. Твърди, че този на пръв поглед странен избор е от съществено значение за професионалното му развитие. "Антропологията изучава хората и тяхното поведение. А това е пряко свързано с модата. Когато използвам дрехи, за да разкажа историята си, подхождам първо от антропологична гледна точка."

Именно разказването на истории е в основата на кураторската визия на Болтън. Умението му да избира актуални и важни теми и да ги представя по уникален начин привлича хиляди души в музея в Ню Йорк. Сред най-посещаваните изложби на Болтън са Alexander McQueen: Savage Beauty (2011), Rei Kawakubo/Comme des Garçons Art of the In-Between (2017) и Небесни тела: Модата и католическото въображение (2018).

Преди да бъде "откраднат" от "Метрополитън", Болтън работи за V&A Museum. Днес той нарича Ню Йорк свой истински дом, а пътуванията си до Великобритания оприличава на "емигрантски походи".

За Met Gala 2019 и що е то Camp 
С популяризирането на годишното модно събитие Met Gala, Институтът за Костюми към "Метрополитън" започна да получава повече средства за модни изложби. Във връзка с организирането на двете събития, Болтън работи рамо до рамо с редактора на американския Vogue Анна Уинтур. Двамата синхронизират дрескода на галата и темата на текущата изложба. В другите аспекти обаче те са си разпредели работата и никой не се меси на другия. "При нас е като държавната и църковна власт. Анна не се занимава с изложбите, нито пък аз - с галата. Тя е страхотна. Всяка година подготвя уникален гестлист. На галата аз съм буквално невидим. Идват толкова много известни хора. Аз просто стоя и гледам."

Последното издание на Met Gala (2019) и съпровождащата го изложба на Института за костюми протекоха под надслов Camp: Notes on Fashion. Или по-точно модата в най-голямото й преувеличение, фокусирана върху театралното, грандиозното, ироничното (но не само това). Болтън подготвя събитието около 3 години, работейки същевременно и по проекта Art of the In-Between с Рей Кавакубо.

"Винаги се стремим да правим събития, които отразяват духа на времето. Така беше и миналата година. Camp естетиката се фокусира върху това, което се смята за проява на лош вкус, върху ироничното, върху размиването на границите между висока и ниска култура. Много хора я свързват с кича, но и с опита да се преодолее статуквото във всяка една област на живота. Camp се асоциира и с парадирането, с шоуто. Днес всичко е camp, цялата ни култура, дори политиката. Camp вирее във времена на радикални политически и културни промени. Такива имаше през 60-е и 80-е години на миналия век."


В галерията горе>>> разглеждаме кадри от Camp: Notes on Fashion


Според италианския изследовател Фабио Клето, camp може да се интерпретира чрез метафората за spectacles - дума, която означава едновременно "очила" и "спектакъл". Тя е както рамката, през която гледаме, така и шоуто, на което сме свидетели и което жадно консумираме. Едновременно филтърът на телефона и селфито, което си правим. Camp е радост в момент на опасност, един вид "провалила се сериозност" по думите на известната писателка и изследователка Сюзан Зонтаг.

Болтън определя цялата мода като camp. В изложбата той представя произведения на изкуството, различни предмети и близо 170 модели на различни дизайнери. "Фокусирахме се върху професионалисти, които често използват този вид естетика. Това са Джеръми Скот, Вивиан Уестууд, Жан-Пол Готие, Тиери Мюглер, Марк Джейкъбс, Рей Кавакубо и др. Съчетах техните работи с цитати от известните есета на Сюзан Зонтаг "Бележки относно Camp" (1964). Освен това подготвихме и работи на млади таланти като Моли Годард, Vaquera и Tomo Koizumi. Разбира се, включихме и "огърлицата-душ" на Карл Лагерфелд за Chloé, както и прочутите сандали с платформа на Демна Гвасалия за Balenciaga. Показахме и много аксесоари, те също са 'camp', вид продължение на дрехите, дори показват още по-добре този вид естетика. Аксесоарите винаги са били израз на иновативното и необичайно мислене на дизайнерите. Те са също толкова важни, колкото и дрехите." 

Camp се свързва и LGBTQ културата. През XIX век този стил е бил тайният език на гей общностите. Но днес Болтън, който също е хомосексуален, определя понятието в по-широк план. За него camp е по-скоро вид предизвикателство към стереотипите, свързани с идентичността. "Модата неминуемо е свързана с това, как възприемаме тялото си. Не можем да избягаме от въпроса за идентичността. Чувствам се отговорен да засегна такива проблеми и най-вече да разчупя предразсъдъците у хората относно тялото и начина, по който го обличаме."

Но като цяло, camp не подлежи на конкретна дефиниция. Затова Зонтаг пише "бележки", кратки изречения и параграфи, в които се опитва да улови що е то camp и то най-вече в изкуството. Но след това camp започва да определя явления в спорта, модата, политиката и културата като цяло. Дори сгради като паметниците в двореца, Версай, Empire State Building или базиликата "Св. Петър" също са camp, според Болтън.

Още от CV-то на Болтън
Миналата година британецът показва уникалната по рода си изложба Небесни тела: Модата и католическото въображение (2018), включваща около 40 предмета от Сикстинската Капела, много от които не са били изнасяни от Ватикана преди това. Сред тях са папски одежди и аксесоари като пръстени и тиари, както и култовите обувки на папа Бенедикт XV, за които плъзна слух, че са Prada. Като допълнения към тези ценни обекти са дрехи, вдъхновени от католическото въображение, създадени от Balenciaga, Dolce & Gabbana, Dior, Chanel, Yves Saint Laurent и др.

"Модата и религията отдавна са свързани, те се вдъхновяват взаимно. Тази връзка е много сложна и понякога изключително напрегната, но тя е в основата на едни от най-големите иновации в историята на модата", коментира Болтън.

През 2017г. Институтът за костюми към "Метрополитън" показва изложбата Rei Kawakubo/Comme des Garçons Art of the In-Between. В нея британският куратор изследва авангардната японска дизайнерка и способността й да разчупва утвърдени понятия като "красота", "добър вкус" и "модерно". Изложбата представя близо 140 работи на Кавакубо за Comme des Garçons. Te илюстрират афинитета й към междинните пространства, към граничното.

Коментари: 0

За да коментираш, е необходимо да влезеш в профила си. Ако все още нямаш такъв, използвай линка "Регистрация" по-долу.