Art Act: оптимистичният апокалипсис на Дейвид Лашапел, един разговор to remember

Американец, приятен ексцентрик, чудо на фотографията - Дейвид Лашапел, 56, е известен с това, че свързва поп културата и концептуалното изкуство, снима МНОГО известни личности и страхотни реклами, излага снимките си в галерии по целия свят.

И все пак, без значение темата или клиента, винаги има свързваща емоция в произведенията му, в които всичко се върти около светлината. Наскоро издава две книги – Lost + Found и Good News, които заедно формират ретроспекцията на неговата малко повече от 30-годишна кариера и които представляват визуален, отличен при това, разказ, за безвкусието на съвременния излишък и пътя към спасението.

Срещаме го във Венеция, където Lavazza представи пред колеги от цял свят и пред нас новия си календар, чийто автор е Дейвид (за календара, концепцията #celebraction и Франческа Лаваца разказахме подробно ТУК). Интервюто ни е кратко и споделено, участват още колегите от Белгия и Италия, но разбираме, че Лашапел е смирен, влюбен (приятелят му Лука е в стаята - разкошна викторианска зала в хотел Аман във Венеция), че е уморен, че няма нищо против да му снимаме ръцете, на които има "грозни", но едновременно силно натоварени с емоция и смисъл татуировки, че умира за сода, че любимият му певец и музикант е Стиви Уондър, че любимата му храна са морковите, конкретно зелената част над корена и още:

Забавлява ли се, докато работеше по новия календар на Lavazza, посветен на идеята за вглеждане в процеса, почти необратим, ако се замислим, на унищожение на обиталището ни - Земята?
Да, много, този тип поръчки ми носят огромно удовлетворение. Освен това работя за трети път с тях, имам пълна свобода, както и пълна подкрепа.

Книгите, които цитирахме, съчетават повече от три десетилетия работа. Как виждаш своето израстване през този период до днес, датата на това събитие, по повод календара на Lavazza?
В самото начало на кариерата си бях заинтересуван от определени неща. В Ню Йорк и в East Village конкретно, където започнах, много приятели умираха от ХИВ и си мислех, че и аз ще умра, затова исках да създам нещо, докато все още съм тук. Накара ме да се замисля за душата или духа и как да ги изобразя. Чудех се какво се случва с човека след смъртта. Къде отива тази енергия?

Бързах, защото смятах, че времето ми ще свърши скоро, но после, 15 години по-късно разбрах, че няма да умра от ХИВ. Това беше и същият момент, в който започнах да работя за списания. Правех това 20 години и точно там научих как да комуникирам. За мен яснотата е много важна. Мисля, че живеем в много мрачно време и искам да създам изображения, които да докосват хората със светлина. Като артист имаш избор какво да сътвориш, а аз винаги съм искал да правя изображения, които да акцентират красотата, да докосват хората, да ги разчувстват и да ги вдъхновяват.

Календарът на Lavazza за 2020 - Красотата ведно с природата

Много се забавлявам с работата си, обичам всички снимки, но спрях да вярвам в идеята, че щастието идва със следващата поръчка. Материализмът стана прекалено много и дори и през моя живот съм виждал нещата наистина да се променят. Мисля, че това се случва, когато се опитваш да смениш тази идея с по-висша сила, или Господ; ако просто я махнеш, имаш празнота, вакуум, който хората запълват с материални неща. Въртеше се в главата ми и започнах да правя изображения по различни причини от това да създавам още стока в света.

Надявам се, че в книгите личи това усилие.

Все пак, изображенията са често обвинявани, че създават желание. Как намираш правилния баланс като артист, за да не допринасяш за този консуматорски механизъм?
Ами, трябваше да правя много и различни неща, за да създам изображенията, които искам. Работех в рекламата и модата, и дори снимах сватби в един определен момент, още в началото. Имах необходимостта да се издържам и да спечеля свободата да създавам изображенията, в които вярвам. Това определено беше път, който трябваше да измина, за да направя това възможно и да изградя този баланс.

И сега се чувствам голям късметлия, заради това, че правех всички тези неща и научих как да комуникирам, как да имам яснота в едно изображение, а не просто да създавам още объркване в света. Мисля, че има доста съвременно изкуство, което обърква и притеснява, хората, които не са част от "арт" средите. Времената, в които живеем са достатъчно объркващи.

В работата ти като цяло и в Good News конкретно, има доста религиозна иконография. Смяташ ли това за религиозна творба?
Гледам на тези неща повече като на духовни, отколкото като на религиозни. Когато погледна Сикстинска капела и произведения на изкуството от Микеланджело или Ботичели или пък музея, да речем, на Стиви Уондър или на Майкъл Джаксън, или на The Beatles, тези неща наистина ме развълнуват. Произведенията ми са конвенционални в това, че използвам фигурата – човешкото тяло, като свещено по природа. Виждате Буда под дърво или доста снимки, които правят препратка към Корана. За мен във всички религии има истина; те са реки, водещи към един и същ океан. Просто на различни езици, от различни учители, по различно време. Винаги съм се интересувал от това, още от малък.

Кадър от Good News

С упадъка в Lost + Found и божествеността в Good News, резултатът изглежда като оптимистичен апокалипсис. Същото важи и за изображенията в новия календар. Мислиш ли, че можем да се измъкнем от мрачните времена? Има ли добри новини?
Мрачни времена са. Когато се огледаш в културата и развлеченията, виждаш колко много телевизията, филмите, видео игрите са пълни с насилие. Има много смърт, мъчения и ужас. Има достатъчно ужаси по света и по новините – защо създаваме още? Защо сме толкова обсебени от това? И в същото време се появява ново пуританско мислене, което представя тялото сякаш има нещо нередно в него – "О, боже, това е зърно, скрий го от децата!" Обаче оставяш децата си да стрелят по хора във видеоигри и това не е никакъв проблем. Сега имаме чувството, че сме в "тъмните векове" на нашето време. Да се надяваме, че ще дойде просветление.

Много хора намират просветление в края на своя живот или когато материалните им блага са отнети. Хората придобиват перспектива. Чуваш за това, когато хората са диагностицирани с рак или ХИВ, получават прозрение за това какво е важно. Нещата придобиват перспектива, когато някой се изправи пред собствената си смъртност, и мисля, че като цяло нашият свят е диагностициран с последен стадий на рак и ние трябва, както един индивид би направил, да подредим своите приоритети. Човечеството – всеки индивид, трябва да се вгледа. Както Майкъл Джексън казва – трябва да започнеш с човека в огледалото. Не можем да изясним приоритетите си преди да подредим сърцата си.

Фотография на Дейвид Лашапел в памет на Майкъл Джексън

Къде си ти по този път в момента?
Знаеш ли, това нещо е ден за ден. Без практика е много лесно да се отклониш – има толкова много неща, които да те разсеят в този свят, толкова много неща, които да ни бутнат в посока, в която не искаме да вървим. Трябва да се поддържаме в строя, както и да го постигаме – чрез молитва, медитация или чрез природата. Тези неща ме държат балансиран и фокусиран, придържат ме към правилния път.

Преди си казвал в интервюта, че искаш да разграничиш тялото от порнографията и да разграничиш Исус от фундаменталистите. Може ли да ни кажеш повече за това? Това действителни цели ли са?
(Смее се) Да, действително, това е цел. През 80-те имаше евангелистки молитви по телевизията с доста последователи, които накрая станаха привърженици на републиканската партия и това наистина опетни думите "религия" и "Християнство". Бяха времена "анти-гей" , "против праватана жените", съсредоточени върху тези "семейни ценности", които изключваха доста хора и очерняха доста красиви учения и задълбочени идеи за това как да се живее.

Днес в света на изкуството или в модната индустрия е почти шок, ако се говори за Господ или Исус. Хората са като – "Уау, ти си един от тези… лудите хора". Едно време беше окей в попкултурата да се говори за Господ. Пол Маккартни пее в Let It Be: "When I find myself in times of trouble / Mother Mary comes to me / Speaking words of wisdom / Let it be…" и това беше окей. После изведнъж това си отиде – някъде през 80-те. Това е моята идея да се опитам, по мой си начин, да поправя наложеното от фундаменталистите. И в същото време тялото във фотографията се асоциира с порнографията. Когато кажеш "гол" и "фотография", хората автоматично мислят за нещо, на което можеш да мастурбираш. Аз нямам проблем с любовта към себе си или какъвто и да е вид любов, но този вид изкуство не е само за това. Моята идея е да взема тялото, да го поискам обратно, използвайки това модерно средство на фотографията, да покажа на хората, че тяло на снимка е много повече от средство за оргазъм или нещо, което да купиш и продадеш.

Четох, че просто обичаш да създаваш странните неща в главата си. Какви странни неща са в главата ти сега?
Никога не съм си поставял за цел да шокирам хората със снимка, получавам изображения в главата си и дори не знам откъде са, но знам, когато съм в това настроение и чувствам, че съм в тази "светлина". Майка ми ми каза, когато умираше: "Остани при светлината". Ние никога не говорехме много за духовни неща, но когато каза това, знаех точно какво има предвид. Когато почувствам, че съм в тази светлина или в това настроение, по този път, по който нещата са синхронизирани, получавам по-добри идеи. Те сами идват при мен и тогава моята работа е просто да ги правя, да ги проявя. Когато се отклоня от пътя си, вдъхновението просто не е там. Мисля, че всички носим това - да знаем кога сме на точното място и кога не сме.

LAVAZZA 2020

Работата ти е пълна с портрети на невероятно талантливи хора, къде е златната среда между сътрудничество и творчески контрол?
Цялата фотография е колаборация. Работя с хора, но трябва да има капитан на кораба. Имам идеята и искам тя да изглежда по определен начин, но когато си сътрудничите, понякога хората ще допринесат с нещо, което не сте очаквали, нещо дори по-добро. Това е едно от най-добрите неща в работата с талантливи хора, знаеш, че те ще добавят нещо, което дори не си подозирал.

Чувствам се щастлив от тези колаборации и това е нещо, което наистина обичам. Просто прегръщам света и нямам правила за себе си, аз съм на невероятно място в живота, където като художник имам свободата да правя това, което искам и да казвам това, което искам. Това означава да снимам някого, който е известен или не, но да имам този избор.

Лейди Гага