Нобелистката Олга Токарчук: непрекъснатост, мобилност, илюзия: това означава да бъдем цивилизовани

До съвсем скоро, ако бяхте попитали много, много, много хора, коя е Олга Токарчук, те биха ви отговорили, смеейки се или с поглед, че просто нямат идея. Други пък, по-малко смелите, между раздразнението и смущението, щяха да забодат поглед в земята.

Тя, която през 2018 година вече е спечелила наградата Man Booker с романа The vagabonds/Flights, и има написани книги и стихотворения, публикувани в над тридесет страни, не бе позната много.

Днес, благодарение на Нобеловата награда за литература, която печели за изминалата година (не е избрана заради сексуалните скандали или вътрешните проблеми, в които е замесена Шведската академия, която присъжда наградата) заедно с Петер Хендке (той пък за 2019г.), получава втори шанс, защото мнозина ще научат за нея, а най-хубавото - повече хора, пожелателно, ще прочетат нейните произведения.

Токарчук, 57-годишна, от Варшава, е избрана "заради въображението в разказа, който с енциклопедична страст представя преодоляването на границите като начин на живот".

Олга е издала романите "Пътешествието на хората на книгата" (1993), "Е. Е." (1995), "Правек и други времена" (1996), "Дом дневен, дом нощен" (1998, български 2005), удостоен с литературната награда на читателите НИКЕ, както и с престижната немска награда "Мостовете на Берлин", сборника с разкази "Музика от много барабани" (2002, български 2006), сборника с новели "Последни истории" (2005) и др.

Най-амбициозната й творба е романът "Правек и други времена", който веднага след излизането си започва да печели награди. В него Токарчук умело преплита усещането за времето и успоредното протичане на човешкият живот в селището Правек, колкото реално, толкова и сякаш откъснато от света, но не и от хода на историята място. Един микрокосмос на съдби и истории — истории за природата, ангелите и човека. "Метафизическа приказка", както самата Олга Токарчук го нарича.

Сега авторката представя по целия свят "Вагабонтите" - история, в чието начало разказвачът (жена) доверява, че от дете, гледайки течението на Одер, иска само едно: да бъде лодка по тази река, "да бъде във вечно движение".

В книгата е онази жена, която се трансформира в своеобразен "духовен водач", която ни води през протичащите с лекота съществувания на мъже и жени извън обикновеното. Страници, в които авторката, член на Полската партия на зелените, успява да смеси реалността и измислицата, разказвайки, наред с останалите, историята на сестрата на Фредерик Шопен, която пренася сърцето на музиканта от Париж във Варшава. Или тази на холандския анатом - откривател на ахилесовото сухожилие, заедно с историята за нигерийско дете, отведено в австрийския императорски двор като талисман и след смъртта му - препарирано, за да бъде изложено.

Общата тема на всички истории е номадският живот. "Непрекъснатост, мобилност, илюзия: това означава да бъдем цивилизовани", пише тя и потвърждава лично. "Варварите не пътуват, те се движат само с цел или извършват набези."

"Вагабонтите са те", добавя тя. "А ние сме: пътуващо човечество, което се движи и бяга." Всички бягаме от нещо или от някого, но за Токарчук това, от което бягаме, е "човешката крехкост", временното ни и смъртно съществуване, подложено на разпад. "Именно от това моите герои бягат. Метафората, която стои в основата на книгата, е противопоставянето между непрекъснатото движение на хората и крехкостта на човешкото тяло и неговото съществуване, подчинено на течението на времето, като най-крехкия контейнер, в който се съдържа волята за движение."

Промените, във всеки случай, и особено за някой като нея, който винаги пътува, следователно, винаги е в движение, "са по-доброто от стабилността, самите те ни я дават".

"Те са необходими, както е това да се стремим към нещо по-добро." Когато нещо се обърка, литературата може да влезе в играта - "много изискана и задълбочена система за създаване на комуникация между хората" - и преди всичко писането - "което е като терапия, защото то разширява, увеличава и задълбочава съзнанието ни. Влизаме на пръсти, без да знаем за нещата, които после ще научим. Само по този начин ставаме по-задълбочени и по-прочувствени."

More from View Sofia

112 години от рождението на Вапцаров, припомняме си Поета и Човека с тези 5 непопулярни стихотворения

Books преди 2 години

Не че всеки от нас не е чел всяка негова дума, всяко стихотворение, равносилни на това светът ти да се разтрепери цял, на сърцето ти да се стопли или пръсне на хиляди частици, на това да усетиш прискърбието от едно жестоко убийство или изконната радост, че този човек го е имало и е писал на твоя роден език. Никола Вапцаров, роден днес през 1909 г., е творец отвъд националното, отвъд злободневното, отвъд политическото. Чистата универсалност и съвършенството на езика си припомняме с тези 5 стихотворения на великолепния ни поет, на един Човек, комуто звездите, сигурни сме, са казали "Браво!"