Следва

"Приятелите" се събират отново на екран

Деби Хари: "Единственото нещо, за което съжалявам - вече не мога да нося високи токчета!"

Деби Хари - брилянтна Broadway актриса, певица и един от пионерите на ню уейв и пънк рок музиката в САЩ.

People of art преди 4 години

Съосновател и вокалист на стилово цветната група Blondie, която веднага става популярна във Великобритания и Австралия, но се бори известно време с етикета "ъндърграунд" на американска земя. След пускането на хита One Way or Another в края на 70-те обаче, Blondie става необратимо и повсеместно популярна. Наскоро непокорната 74-годишна вокалистка на групата издаде автобиография. Тя буквално втрещява с бурното минало на Деби и решителността, с която дамата преодолява множеството препятствия по пътя си.

Деби, която, за разлика от други, мъдро изчака достатъчно време, за да издаде подобна книга, определено не изглежда остаряла. Лицето й е перфектно, благодарение на пластичната хирургия, от която с радост се възползва, а тялото й е мечта за всяка жена на нейната възраст. Както и енергията, която има… Всяка година Деби обикаля с групата си по турнета из Европа, САЩ, Австралия и Нова Зеландия.

Детството – драматично и бурно
В младостта си Деби безапелационно си спечелва прозвището пънк принцеса, а красивото й лице я превръща в любимка на фотографи като Робърт Мейпълторп и Ани Лейбовиц. А Анди Уорхол, който й прави портрет, заявява, че ако би могъл да си смени лицето, би избрал точно нейното. Преди да да покори света на пънка обаче, Деби е малко, срамежливо и мечтаещо момиче, израснало в Ню Джърси. Осиновена е. Истинското й име е Анджела Тримбъл. Биологичната й майка също е музикант; имала афера с любимия си от детството, който обаче бил омъжен. В резултат се появила Деби, изоставена на 3 месеца. Когато пораства, блондинката се опитва да се свърже с биологичната си майка, но тя отказва среща. Тази травма оказва сериозно влияние върху Деби, която твърди, че и днес сега все още усеща страх от изоставяне в някои ситуации, макар че като цяло е преживяла станалото. "Като тийнейджър се чувствах много зле, лутах се, не можех да се приобщя към никоя група. Късметлийка съм, че изобщо открих себе си. Някои хора свършват тази работа още в 20-те си години, но на мен ми отне повече време."

Семейството-осиновители на Деби са скромни хора. Баща й, Дик Хари, работи в шивашката промишленост, а майка й Кег е домакиня и луд фен на бейзбола. Двамата са отдадени родители, но същевременно безразлични към славата й и доста смутени от напористите фенове, които звънят на вратата или пишат писма до дъщеря им.

В училище Деби се справя добре: обича четенето, геометрията, а в свободното си време гледа телевизия. Харесва Мерилин Монро, от много рано си боядисва косата в платинено русо като нея. Жадува за Ню Йорк, често хваща автобуса от града, в който живее, до мегаполиса. Там се шляе из Greeenwich Village - епицентърът на движението на контракултурата през 60-те години на миналия век. Дик и Кег, които я отглеждат, я записват в обикновен колеж, а не в арт училище, тъй като нямат достатъчно средства. Това обаче не спира таланта на буйната блондинка.

Началото
Преди да стане успешна певица, Деби работи всевъзможни неща. Продава свещи, сервитьорства, секретарка е в BBC. По-скандалните й професии са Playboy зайче и асистент в един от първите хедшопове в Ню Йорк (бел. ред. headshop е вид магазини за книги, списания и предмети, свързани с ъндърграунд и контракултурата). Началото определено е трудно. Преминава редица неуспешени кастинги и участва и в други групи, освен Blondie. "Не си спомням точно какво правих в първата си банда, дали удрях на барабани или крещях нещо. Може би и двете."

Сега, когато не е на път, прекарва времето си в къщата си в Ню Джърси с трите си кучета. "Не искам да звуча като стара самотница с много животни, но кучетата наистина са забавни и си прекарвам страхотно с тях. Когато живеех в Ню Йорк, имах няколко котки. Те ме спасиха, когато веднъж бойлерът ми се развали и от него започна да изтича въглероден оксид. Бях заспала, а те ме събудиха.


Крис Стайн заснема певицата, малко след като в апартамента й става пожар. Част от серията арт фотоси със заглавие "В роклята на Мерилин" е включена в мемоарите на Деби

Това беше апартамент на групата ни, когато бяхме в златния си период. Намираше се в близост до клуба CBGB, където се събираха всички ню уейв и пънк рок групи. Стивън Спраус ми беше съсед, живееше над мен. Тогава той беше съвсем млад дизайнер. Започнахме работа заедно. Той ме обличаше. Спомням си как излизах от стаята си, мислейки си, че съм напълно готова за шоу, а той ми казваше: "Това ли ще носиш?" След това се преместих в друг апартамент, където живеех с Крис (Стайн), с когото всъщност основахме Blondie. Там също имах инцидент, този път с електрическата инсталация - нещо, което се случваше често през 70-те в Ню Йорк. Вкъщи избухна пожар. Мястото беше почти опустошено, но погледът на Крис успя да улови красотата на овъгления апартамент (бел. ред. - освен музикант и композитор, Крис Стайн е и изключителен фотограф, работил с творци като Анди Уорхол и Х. Р. Гигер). Тогава направихме много хубава фотосесия. С Крис скъсахме на 22 февруари 1987г., деня, в който Уорхол почина. Но останахме добри приятели и сътрудници. Той се ожени за актрисата Барбара Сикуранза, а аз съм кръстница на двете им дъщери!

Сега си спомням онези времена в романтични краски. Трудно ни беше, но през повечето време бяхме щастливи. Пасвахме си идеално, дори нашите недостатъци бяха някак си синхронизирани. Наистина бяхме като едно цяло."

"През 70-те всеки беше част от банда или пък беше някакъв вид артист", споделя Деби. "Спомням си как често си търсех дрехи за сцената в магазини втора ръка. Често правех това със сестрите Тиш и Снууки Беломо, които бяха част от Blondie за малко в началото. Те отвориха ателието Manic Panic, специално за пънк мода.

Тогава животът на Houston Street беше истински бриколаж. Един ден виждаш магазини за слънчеви очила, другата седмица - за нещо друго. Беше доста динамично. Всички бяхме бедни. Познавахме се и си бяхме публика един на друг - това беше много добра пънк школа. Фактът, че икономиката беше в лошо състояние всъщност се оказа изграждащ. Иначе нямаше да постигнем всичко това."

Синди Лоупър, изпълнителката на Girls Just Wanna Have Fun и други култови парчета, споделя за Деби: "Всички искахме да сме част от тази нова култура. Деби беше начело на тази вълна и винаги оставаше на гребена. Имаше временни неуспехи, но не спираше да върви напред."


Деби и останалата част от Blondie

Брутална откровеност
В писането на мемоарите си Деби е малко по-различна от красноречивия Кийт Ричардс или леко помпозно интелектуалната Пати Смит. Историите на блондинката са кратки, точни и ясни. В книгата могат да се прочетат много откровени и дори леко брутални описания на любовните преживявания на Деби, като например: "Харесах го много. Направихме го веднъж. Беше страхотно."

Но именно това е стилът на Деби, той показва нейния непоколебим характер и непоносимостта й към каквото и да било церемонене. В книгата са представени редица малки и големи трудности, през които преминава певицата. Любопитно е, че култовата песен One Way or Another е вдъхновена от бивше гадже на Деби, което я следи. Оттам и основният мотив в песента: "По един или друг начин, ще те срещна (... ще те намеря)".

"Тогава имах едно гадже... беше направо луд. Работеше в химически завод по цял ден, а вечер пиеше много. Обаждаше ми се на всеки час и често седеше пред вратата ми. Трябваше да се преместя в Ню Джърси заради него. Но в песента изобщо не се говори за жената - жертва, напротив. Въобще, винаги съм се стремяла да избегна този образ. Времената тогава бяха тежки за жените и в индустрията. Не можех да си позволя да съм жертва. Знаех, че за да оцелея, трябваше да не мрънкам за това, че съм жена, а да се справя с факта и да продължа напред. Това и сторих. Успях, доколкото беше възможно тогава, да правя каквото искам - музика. Дори съм късметлийка, вокалистките на някои други групи като Cherry Vanilla и Ruby Lynn имаха повече проблеми. Спомням си обаче как ме прецакаха по времето, когато издавахме дебютния албум на Blondie. За един от рекламните постери на едно мое соло избраха снимка, на която съм с прозрачна блуза. Аз възразих, те ми обещаха да я отрежат, но не го направиха. Ядосах се много повече заради това, че не се държаха с мен подобаващо, отколкото, че гърдите ми бяха разлепени из целия Таймс Скуер."

Проблеми в работата, изнасилване и тежка болест
Сред другите неприятности, с които Деби се сблъсква в кариерата си, са "наказателни" записни договори, неплатени данъци от страна на некоректни мениджъри, злоупотреба с наркотици и ужасния период през 1982 г., когато Крис Стайн се разболява от автоимунно кожно заболяване и не може да си плаща разноските по болестта.

Парадоксално, това е моментът, в който Blondie са на върха, но в същото време Деби и Крис са в изключително лошо финансово състояние. През тази година бандата се разпада (събират се отново в края на 90-те, но днес Крис Стайн не е част от групата).

Деби не се срамува да говори и за ужасното изнасилване, което преживява. Веднъж, докато се прибира с Крис от концерт, мъж ги напада с нож, завлича ги до апартамента им, ограбва ги, изнасилва Деби. Типично в неин стил, Деби съумява да се съхрани и да преодолее травмата. "Това беше преди СПИН-бума, така че изпитах повече срам, отколкото страх.

Загубата на китарите беше най-лошото в случая, честно. Бяха купени с много труд, още преди да станем известни. Много хора се чудят и си казват - как така китарите са по-важни. Затова дори се чудех дали да включвам тази история. Наистина, всичко това беше едно ужасно преживяване! Не бих го пожелала на никого, но поне не бях бита. Бързо реших в себе си да го преодолея, не съм се поддавала на никаква емоция, а и Крис ми оказа доста голяма подкрепа. Истински съчувствам на жените, които са жертви на сексуално насилие и побой. Но да не се ровя повече в миналото. Случва се нещо - ако си късметлия, си вадиш поука и продължаваш напред. А аз съм късметлийка, определено."


Деби и Анди Уорхол

За секса и наркотиците
Хари споделя, че не е имала намерение да пише мемоари, прави го по предложение на нейния мениджър. "Процесът беше ужасен, поне в началото. Но през цялото време работих заедно със Силви Симънс - британска рок журналистка. Тя определено знае как да задава въпроси. Много от книгата е изготвена с нейна помощ и нейни интервюта, аз лека-полека започнах да структурирам параграфи и страници. Опитах се да внеса едновременно сериозност и хумор в текста, като същевременно се стараех да не обидя никого, макар че сигурно ще има и такива. Отне ни години, но сега се чувствам наистина добре, като знам, че вече е публикувана. Спомням си, че веднъж забравих част от ръкописа в едно кафене. Когато се върнах да си го взема, сервитьорът се подсмихваше. Не го попитах какво точно е прочел, но определено има доста пикантни неща." Тя е доста откровена, що се отнася до темата за секса. "Харесва ми фактът, че постерът ми е бил закачен в стаите на хиляди тийнейджъри и мъже и че са се "забавлявали", гледайки ме. Сексът е в основата на всичко. Той е причината хората да се обличат добре, да се решат и да си мият зъбите, да се къпят... Стана ми много забавно, когато Дейвид Боуи си съблече панталона, докато бяхме на турне с него и с Iggy Pop. Добре че Iggy Pop не го последва. Щяха да станат твърде много голи мъже наведнъж."


С режисьора Джон Уотърс

Честна е за наркотиците в ерата "Крис Стайн". "И двамата употребявахме много тогава. Хероинът беше голямо успокоение. Отчаяни времена, отчаяни мерки, както гласи клишето. Не съжалявам за това преживяване, единственият проблем беше, че ми вземаше адски много време. След като реших да се откажа, видях, че не е лесно. Общо взето два са вариантите да спреш - програма от типа Анонимни алкохолици или психотерапия. Но сега опиоидната криза в САЩ е много по-страшна. По едно време леля ми се беше пристрастила към болкоуспокояващите и й беше много трудно да спре."

Въпреки откровеността си, Деби пази някои неща само за себе си, като например това защо е скъсала с Крис. А за любовния си живот в момента, казва "Свободна съм, но се срещам с мъже. Имам няколко много добри приятелства. Едното от тях е много специално за мен, но не искам да говоря за това."

По този повод Джон Уотърс - дългогодишен приятел, с когото играе в култовия филм "Лак за коса" (Hairspray, 1988) - споделя: "Деби запази приятелите си и държи на близостта с тях. Нямам доверие на хора, които не могат да се похвалят, че имат стари приятели. Тя е супер гадже, актриса от класа и работи усърдно. Постоянно е на път и дава много поводи за клюки."


Деби в култовата комедия "Лак за коса" (1988)

Феновете и музиката
Освен пикантните истории, мемоарите на Деби впечатляват и с уникален фото архив, който издава и другата страна на блондинката - нежна и сантиментална. Десетилетия наред Деби Хари събира подаръците, които й правят феновете. Рисунки с маркери и флумастери, портрети, кукли, тениски, мозайки...  Любовта й към хората, които харесват нея и нейната музика просто не й позволява да ги изхвърли. Споделя, че е пренасяла целия този инвентар на взевъзможни места, докато пътува по турнета.  "Не можех просто да ги оставя", категорична е Хари. "Някои от нещата бяха винаги с мен, носех ги по целия свят, оцеляваха също като мен в различни ситуации, като закъснели полети и лошо време. След такива случки и аз, и архивите ми излизахме пораздърпани, смачкани, но въпреки това цели. Най-странното нещо, което е получавала от фен е коса… Веднъж един пич ми изпрати конската си опашка, написа ми, че отива в затвора. Това ме докосна по невероятен начин. Беше едновременно сладко и зловещо."

Една от големите грешки, които Деби признава, че е правила, е отношението й към парите и бизнеса. "Аз наистина се интересувах само от това да правя музика. Не отдавах голямо значение на бизнес страната." Любовта й към музиката не спира - Деби все още пише песни и пее. "Постоянно имам нови идеи. Не знам колко време още ще работя, но засега ми харесва - това е моят живот, а и хората все още искат да ме виждат на сцената. Наистина съм много голяма късметлийка и мисля, че с всеки изминал ден го осъзнавам все повече и повече."

А относно претърпените загуби в младостта, тя е категорична: "Единственото нещо, за което съжалявам, е, че вече не мога да нося високи токчета. Остаряването определено е кофти работа, въпреки това, се чувствам щастлива."

More People of art

Болшой театър премахна имената на противниците на "спецоперацията" от афишите за предстоящия сезон

People of art преди 6 месеца

Директорът на Болшой театър Владимир Урин даде интервю за "Российская газета" и заяви, че спектакли на режисьори, които са се противопоставили на руската "спецална военна операция" в Украйна, се премахват от репертоара на театъра