Следва

"Един дъждовен ден в Ню Йорк" с извънредна прожекция

Проектът, който трябваше да представи България на Венецианското биенале

Текстът е от Наръчник за съвременно изкуство.

Events преди 4 години

Nuclear Winter in Venice е името на проекта на българския артист Petko Dourman, който бива набеден като "неактуален" и не стига до Венецианското биенале, за което е предназначен. Публикуваме обръщение от Наръчник за съвременно изкуство, както и отвореното писмо, разясняващо по-подробно казуса.


През погледа на Voin de Voin: La Biennale di Venezia 2019


"Венеция бе ударена от най-голямото наводнение от десетилетия насам, поради което Биеналето за съвременно изкуство беше затворено преждевременно. Тук е моментът да напомним проекта на българския артист Petko Dourmana, който всъщност поставяше зрителя в ситуация, в която Венеция е наводнена. Българският павилион трябваше да представлява макет на главната пешеходна улица в града, която е потънала във вода, а още от вратата посетителят се сблъсква с патрулна лодка, след което мрачните приключения продължават из залите. За съжаление, нашето жури отхвърли проекта, а Мария Василева дори го обяви за "неактуален". НЕАКТУАЛЕН, представяте ли си?! Днес, когато Венеция е под вода, само няколко месеца след откриването на Биеналето, всички световни медии щяха да пишат за българското представяне, ако тези хорица в журито имаха малко съвест и отношение! Вместо това обаче изпратиха онзи трагикомичен фибран с пластмасови чаши за 600 хиляди лева, който никой никога не забеляза. Неактуален... Тук можете да прочетете пълното описание на "неактуалния" проект."

"Отворено писмо,

На 08.05.2019-та беше открит Българският павилион на Венецианското биенале, който преди това беше представен като дългоочаквано завръщане на България във Венеция и едно от най-големите събития в културния живот на България.

За съжаление, това събитие остана почти незабелязано за българската, и напълно незабелязано за световната общественост, въпреки че за българското участие беше отпусната немалката за българските стандарти сума от половин милион лева. А тя не е малка и за международните стандарти за национално участие на Венецианското биенале, като пример ще дадем само сумата от 4 000 000 динара (127 000 лева) отпусната от Министерството на културата на Северна Македония за националното им участие или хонорарът от 10 000 британски паунда, който получава кураторът на Британския павилион за близо двегодишната си работа.

След откриването на Българския павилион, първото му национално представяне ще се състои на 29 май в Театрална зала на Софийски университет от 18:30 часа.

Tо е организирано от Културния център на Софийския университет с директор проф. Александър Кьосев.

В тази връзка бихме искали да зададем някои въпроси:
1. Защо конкурсът за кураторска концепция на Българския павилион беше обявен, когато другите държави вече бяха избрали и кураторите, и авторите, даже вече си рекламираха павилионите?
2. Защо при обявяването на конкурса от Министерство на културата нямаше снимки и параметри на пространството, като например височината, при условие, че тя е била само 2.4 метра, което е изключително ниско за галерийно пространство, а впоследствие се оказа, че доброто вписване на проектите в пространството е било определящ фактор за избора на проект от комисията?
3. Членовете на комисията само заедно в реални заседания ли са оценявали проектите, или е имало случаи проекти да са оценявани поотделно (задочно)?
4. Имало ли е натиск върху членове на комисията от Министерство на културата и от други членове да приемат прекалено кратките срокове за оценяване на проектите?
5. Защо първото решение на комисията е било да промени правилата за оценяване на проектите, като с новите правила се дават и отнемат служебно точки на някои от тях и има ли връзка това решение с факта, че избраният да представя България проект, не е отговарял на един от петте критерия на конкурса?
6. Защо на пресконференцията в Националната галерия за представяне на резултатите от конкурса беше представен само избраният от комисията проект, а останалите проекти бяха представени на публиката в Министерство на културата много по-късно, в работно време, през работен ден за общо 4 часа на два стари лаптопа и при много рестриктивни изисквания към посетителите?
7. Защо изобщо беше взето решение да се провежда конкурс, след като не е имало достатъчно време за провеждането му и за професионална оценка на проектите от членовете на комисията? Венецианското биенале няма изисквания за провеждане на конкурси за националните павилиони и в много страни Министрите на културата избират комисар, който избира куратор и той съответно кани артисти, да представят страната.
8. Защо Министерство на културата избира да назначи временно изпълняващата директор на Националната галерия Ярослава Бубнова за комисар, след като по регламента на Венецианското биенале такъв може да стане всеки служител на Министерството?
9. Как и кога се появява длъжността "Директор на Българския павилион", без тази длъжност да е описана в статута, подписан от Министъра на културата?
10. Защо Националната галерия и временно изпълняващата длъжността директор, Ярослава Бубнова, наемат външни експерти и плащат на чуждестранни и местни PR агенции да свършат работа, която според статута за българското участие трябва да се извърши от самата галерия и тя има съответните позиции на щат? Кой всъщност плаща за наетите външни специалисти - Националната галерия или Министерство на културата?
11. Защо срещу бюджет от 500 000 лева и специално наети PR агенции, чужди и български, няма никакъв международен отзвук на нашето участие, освен една-единствена платена публикация в e-flux, която не е критичен материал, а анонс?

Бихме искали да направим и следното предложение: тъй като сцената на българското изкуство е твърде тясна и нейните участници се познават прекалено отблизо, това рефлектира негативно върху обективността на всеки един конкурс за национално участие на Биеналето. По тази причина би било уместно да се излъчи жури, в което да фигурират и чуждестранни специалисти. Те би трябвало да са с доказан опит и да не бъдат обвързани по никакъв начин с наши творци, организации и институции. Това би помогнало за по-независимото и прозрачно избиране на проект, който да представи страната ни.

Накрая, вместо заключение, бихме искали да попитаме Министерство на културата: Имало ли е ясни и конкретни цели, които министерството си е поставило с участието на България във Венецианското биенале, и ако е имало такива, в каква степен са постигнати с изложбата, представяща страната ни в палацо "Джустиниан Лолин"?"

Участието на България в 58-то издание на Венецианското биенале: Рада Букова и Лазар Лутаков. Името на проекта е "Howe we live'". Куратор: Вера Млечевска

More Events

10-те най-добри павилиона на Венецианското биенале, от тях - куп източноевропейски

Events преди 2 дни

Обикновено националните павилиони на Венецианското биенале играят втора цигулка на основната изложба - което е иронично, като се има предвид, че в тях има толкова много изкуство, ако не и повече, отколкото това, което се съдържа в Арсенале и Джардини взети заедно. Но тази година, с основна изложба, която поставя под въпрос идеята за държавите като цяло, не е възможно да се пренебрегнат националните павилиони.

Имърсив представленията на Karakashyan & Artists ни водят зад кулисите на професионалната кухня

Events преди 1 седмица

Режисьорът и хореограф Коста Каракашян и режисьорът и драматург Антония Георгиева отново събират сили с артистичния сладкар Александър Цеков за поредица от завладяващи спектакли, разкриващи скрития свят на ресторантската кухня.

The Heavens - изложба на Паоло Уудс и Габриеле Галимберте

Events преди 1 седмица

Галерия Синтезис и Френският институт в България представят изложбата “The Heavens” на Паоло Уудс и Габриеле Галимберти, чиято премиера е на фестивала Les Rencontres d'Arles през 2015 г. и оттогава гостува на множество музеи и фестивали. “The Heavens” е мащабен артистичен проект с критичен поглед към офшорните зони, който съчетава дългосрочно журналистическо разследване, фотография, финансови анализи и инфографики. Офшорните зони* тихомълком превземат целия свят. Повече от половината световна търговия преминава през тях. Нарастващият брой статии и доклади по тази сложна тема обикновено са илюстрирани със снимки на тропически плажове с палми. Така ли изглеждат наистина данъчните убежища?