Greg Squared, фронтменът на тази базирана в Ню Йорк балканска формация, произнася „мáстика” вместо „мастика”. Иначе по нищо не му личи, че не е от Пловдив, например.
Веселият и талантлив Ansambl Mastika изнесе концерт (или по-скоро джем сешън с много кючек) в колежа Васар на 10 ноември. Типично по балкански, купонясвахме до късно с „ансамбъла”, без да мислим за утре - нищо, че беше вторник. Не всяка вечер можеш да на чуеш на живо български, цигански, сръбски и турски ритми на 4 хиляди километра от София.
И все пак в Ню Йорк това се случва по-често, отколкото си мислиш.
Ansambl Mastika са петима симпатични хипари със сака, филцови шапки и кубинки. Запознавам се с тях, преди да забият в Matthew’s Mug - тесния и задушен нощен клуб на Васар, който тази вечер ни служи за кръчма.
Петимата са вече на възрастта, която благо наричаме „средна”, но изглеждат и се държат като студенти. Сядам на тяхната маса в кафенето, където пият кафе и ядат сандвичи. Всички се запознават с мен един по един, питат ме от коя част на България съм, какво уча и т.н. Радват се като деца, че лъжиците в кафенето са от биоразградима пластмаса.
Грег, фронтменът, ми разправя колко готина е балканската култура. Моля ги да ми разкажат историята на групата, но вече е време да ходим и Грег казва, че ще чуя историята в музиката им.
Събитието е нещо като таен концерт за посветени. Върху сцената е постелен мек килим и клубът изглежда уютно. Публиката е около 50 души, сред които са приятелите ми от България, Турция и Румъния, но мнозинството са студенти американци. Енергията е страхотна. Хората танцуват направо върху сцената – чупки в кръста и пляскане с ръце.
Музиката е автентична и жива и ритъмът те повлича след себе си. Все едно слушаш филм на Кустурица или сватба в малко сръбско градче. Инструментите са акордеон, тъпан, тромпет, кавал и саксофон. Единствената не-балканска новост, която Ansambl Mastika въвеждат, е бас китара. Дълбоката бас основа прави нещата им още по-добри от „оригинала” и им позволява да импровизират свободно върху основния ритъм. Чуваме песни от дебютния и засега единствен издаден албум Gde si, be, но доста от музиката петимата просто създават на място.
Моят приятел Jeremy Bloom се включва към „ансамбъла” с цигулката си. Получава се нещо като джаз забивка, но в балкански стил. Към края на вечерта всеки е танцувал с всички останали, турските ми и прочее балкански познати ги е хванала носталгия, а станалите са просто освободени и щастливи.
Още няколко думи за Джеръми Блум: той е човекът, който доведе Ansambl Mastika във Васар и ме свърза с тях.
Подобно на музикантите от ансамбъла, Джеръми няма източноевропейски произход, но още в гимназията се влюбва в балканската култура. Научава се сам да свири на акордеон, кавал, гайда и какво ли не, а също и да говори турски.
Татуира си крилат фес на ръката и, съвсем логично, става част от нюйоркската балканска сцена. Сега е студент във Васар, но поддържа връзка с групите от Ню Йорк - ZLATNE USTE BALKAN BRASS BAND, SLAVIC SOUL PARTY!!, ZAGNUT ORKESTAR, ROMASHKA, и още, и още.
Петимата хипари от Мastika не са сами, а принадлежат към цяло балканско движение, което си има свои кръчми в Ню Йорк и много верни почитатели – балканци, ако не по паспорт, то по сърце. Музикантите са взимали уроци от емигранти в Ню Йорк, а доста от тях и са пътували из нашия край на планетата. Балканската култура вече е пуснала корени тук. Сега като че ли предстои следващата фаза – тази на рафиниране и на пробив в по-популярни канали на разпространение. Ще чуем.
Ansambl Mastika са на www.ansamblmastika.com. На сайта могат да се чуят няколко от песните им.
