Абигейл Хауърт разказва невероятната приказка за блясък, секс, предателство, смърт и затвор в замайващия свят на висшата мода.
.jpg)
снимка: The Guardian
Смърт по "кройка": Патриция Реджани поръчва съпругът й Маурицио Гучи да бъде застрелян - престъпление, за което ще прекара 16 години в затвора.
Преди две години, малко след като Патриция Реджани е освободена от затвора, на работното й място в Милано се появява неочаквано снимачен екип от немного стойностно италианско телевизионно шоу. Реджани току-що е прекарала 16 години на топло, след като е осъдена за уреждане убийството през март 1995г. на бившия си съпруг Маурицио Гучи, последният от династията на семейство Гучи, който управлява луксозната марка.
Бившата знаменитост винаги е поддържала невинния си образ - най-добрата й приятелка я е натопила, казва тя, но тв екипът я хваща в безразсъдно настроение и разкритията започват.
"Патриция, защо наехте наемен убиец да убие Маурицио Гучи? Защо не го застреляхте сама?", нахалства репортерът. "Зрението ми не е толкова добро", отвръща тя. "Не исках да пропусна."
Разбираемо защо, когато се опитвам да я намеря, вътрешният кръг на Реджани не е склонен да позволи на друг журналист да я приближи: "Тя не е тук. Не е на работа, заради проблеми с кръста", казва Алесандра Брунеро, съсобственик на Bozart, миланска фирма за ефектни (нескъпоценни) бижута, която от април 2014г. наема Реджани като Консултант по дизайна.
Осъдена на 26 години след обжалване, Реджани е длъжна да си намери работа като условие за своето освобождаване. Тя отхвърля първото предложение за пускане през 2011г., според италианската преса, защото самата идея за работа я ужасява. "Никога не съм работила през живота си и нямам намерение да започвам сега", казва на адвоката си.
Bozart, със своите помещения в ренесансов стил, пълни с искрящи колиета и полилеи, очевидно е приемлив компромис. Брунеро и съпругът й са бизнес партньори, които де факто се превръщат в пазачи на Реджани, и чиято задача е да се уверят, че 67-годишната жена се придържа към условията за условното си освобождаване и че тихо възстановява живота си като обикновен гражданин.
.jpg)
Реджани в съда, 1998. снимка: EPA
"О, мама миа, не е лесно", казва Брунеро, стилна 40-годишна дама. Тя ме кани вътре и оставам с впечатлението, че наистина има нужда да говори. "Плаках след това телевизионно интервю. Беше ужасно", казва тя и обхваща с ръце главата си. "Естествено, Патриция само се шегуваше... ".
Дори преди импровизираната "изповед", убеждаването на Реджани да остане скрита от прожекторите е загубена кауза. Едно от първите й действия на свобода е да пазарува по Via Monte Napoleone - Bond Street на Милано - нагиздена с бляскави бижута и слънчеви очила като на филмова звезда, и с голям папагал Ара, кацнал на рамото.
Папараците не могат да повярват на късмета си. Лейди Гучи, както е известна, се завръща.
Застрелването на 46-годишния Маурицио Гучи една сутрин във фоайето на кабинета му с червени килими и последвалият процес за убийство завладяват Италия в края на 90-те години. Става абсолютна сензация. Това е елегантният Милано, а не мафиотският Неапол, и убийствата на бляскавия елит на града в стил екзекуция са непознати. Реджани, наричана "Лиз Тейлър на луксозните етикети" през 70-те и 80-те години, незабавно е заподозряна.
Тя открито заплашва да убие Гучи след раздялата им.
Но без доказателства, престъплението остава неразкрито в продължение на близо две години. Тайна информация довежда до нейния арест през 1997г., заедно с четирима други, включително и наемния убиец.
Сватбата на Гучи и Реджани
"Срещнах Маурицио на парти и той се влюби лудо в мен. Бях вълнуваща и различна."
Докато обществото обича Маурицио, компанията Gucci е по-малко очарована. След десетилетия на спорове сред наследниците на основателя Гучо Гучи, марката вече не е под семеен контрол. Маурицио, внук на Гучо, който измества близките си от бизнеса, за да стане изпълнителен директор през 1992г., е принуден да продаде своя дял 18 месеца преди да умре. Собствеността е поета от базираната в Бахрейн инвестиционна банка Investcorp. Убийството съвпада с вълнуващото възраждане на имиджа на марката в средата на 90-те години с новия шеф Доменико Де Соле и дръзкия млад дизайнер Том Форд начело на дизайнерския екип.
"Последното нещо, което Гучи искаше, беше долен скандал", казва Джуси Фере, моден писател ветеран, базиран в Милано и културен критик със запазена марка - оранжева коса на шипове. "Компанията се опита да игнорира цялата драма и искаха и всички останали да направят същото." Продължаващото нарастване на стойността на лейбъла през последните две десетилетия засенчва спомените за убийството още повече. В момента Gucci е на поредния връх. Приходите се покачват, а андрогинният нов креативен директор Алесандро Микеле наскоро превърна Уестминстърското абатство в най-святото място някога за последната му колекция.
И все пак, тази амнезия е странна, защото сагата си има всичко: блясък, алчност, секс, смърт, предателство, тревожност. Вероятно казва повече за първоначалния чар на име като Gucci, отколкото всички данни за продажбите в света.
След като Реджани е арестувана, медиите я наричат Vedova Nera - Черната вдовица - и натрапват всички стереотипни теории за вероятните й мотиви. Тя ревнува от приятелката на Маурицио, иска парите му, огорчена е от пренебрежението му, откачила е. Ако има зрънце истина във всяко от тях, то има и нещо по-дълбоко. "Всичко, което Реджани беше, произлиза от това, че е Гучи", казва Фере. "Това беше цялата й самоличност, дори като бивша съпруга. Беше ядосана на Маурицио заради продажбата на компанията". Дори след освобождаването си от затвора Реджани не може да се примири. Тя казва пред La Repubblica през 2014-та, че сега е отново достъпна и се надява да се върне в компанията. "Те се нуждаят от мен", казва тя. "Все още се чувствам като Gucci - всъщност най-Gucci от всички тях."
.jpg)
Маурицио Гучи е на 46, когато е застрелян във фоайето на кабинета си.
Собствениците на Bozart се предадоха седмица по-късно и се съгласиха да ме запознаят с Реджани в техните офиси. Тя се появи в голямата им дневна с къса флорална рокля. Мъничка е, едва 5 фута висока, въпреки че огромната й коса, сега червеникавокафява, и високи токчета в телесен цвят, й придават допълнителна височина. "Прекрасна рокля", казвам, за да разчупя леда. "Зара е. Не печеля достатъчно на това място, за да си купя подходящи дрехи", отговаря тя, като хвърля недоволно поглед към кръжащите наоколо свои работодатели.
Сядаме на белите дивани с еспресо и ледена вода и я питам за живота в затвора San Vittore в Милано. "Смятам, че съм много силна личност, защото оцелях през всичките тези години в плен", казва тя на английски със силен акцент, който научава по време на дните си в охолство.
"Спах много, грижех се за растенията си, грижех се и за Бамби, моят домашен любимец пор."
"Бамби", добавя тя, "беше специална привилегия", договорена от адвоката й, но съществото има неприятен край - един затворник случайно сяда върху него.
"Изобщо не обичам да говоря за този период", казва тя и вече има желание да промени темата. "Всичко това е лош сън за мен." Реджани няма да признае на глас, че е била в затвора, като нарича престоя си там "пребиваването ми във Vittore Residence".
Отпуска се повече, когато започваме да говорим за миналото. Родена е в малко градче извън Милано. Майка й е сервитьорка, а баща й - много по-възрастен мъж, направил богатството си чрез превоз на стоки с камиони.
Те са много богати, но не са част от елитното общество на Милано. Като млада жена харесва хубави неща - баща й я разглезва с палта от норки и бързи коли - и тя намира пътя към елита. "Срещнах се с Маурицио на парти и той се влюби лудо в мен. Бях вълнуваща и различна", казва Реджани. Фамилията Гучи идва от Флоренция, така че Маурицио също се чувства като аутсайдер. "В началото не мислех много за него. Той беше просто тихото момче, с криви предни зъби." Реджани има и други ухажори, но младият Гучи я преследва неуморно, като впряга в усилието и всичкото богатство, което е на негово разположение.
Двамата се женят през 1972г., когато са на около 24 години. Съюзът предизвиква спор с бащата на Гучи - Родолфо, един от синовете на Гучо Гучи, който не одобява произхода на Реджани и, без съмнение, нейния силен характер. Маурицио е единствено дете, чиято майка е починала, когато той е петгодишен, а баща му винаги е бил свръхзащититаващ. "Маурицио се чувстваше свободен с мен. Забавлявахме се, бяхме екип", казва Реджани. Родолфо омеква, след като тя ражда дъщеря им Алесандра и той вижда, че тя наистина обича Маурицио. По-големият Гучи купува на двойката множество имоти, включително луксозен мезонет в Олимпийската кула в Ню Йорк. Рано усвоили живота на известна двойка, двамата се возят около Манхатън в кола с личен шофьор и персонализирана табела "Maurizia". Мотаят се с Джаки Онасис и семейство Кенеди, когато всички са в града.
Патриция в съда. снимка: APA
"Ядосвах се на Маурицио за много неща. Но да загуби семейния бизнес беше глупаво."
"Бяхме красива двойка и, разбира се, имахме красив живот", казва Реджани, вдигайки ръце във въздуха и за кратко ги оставя там. "Все още ме боли като мисля за това." Тя се развеселява, когато си спомня пищните партита с тематични цветове, които организира в началото на 80-те: "на едното всичко беше оранжево и жълто, включително и храната", и пътуванията до частни острови на тяхната 64-метрова дървена яхта - The Creole, която Маурицио купува, за да отбележи раждането на втората им дъщеря Алегра. (Струваща милиони, тя все още е собственост и плава под ръководството на двете дъщери на двойката).
Техният очароващ свят включва още ски хижа в Сен Мориц, ваканционен дом в Акапулко и ферма в Кънектикът.
Всичко започва да се разплита след смъртта на Родолфо през 1983г., когато Маурицио наследява 50-процентовия дял на баща си в Гучи. "Маурицио се побърка. Дотогава бях негов главен съветник по всички въпроси на Гучи. Но той искаше да бъде най-добрият и спря да ме слуша." Марката Gucci губи престиж от прекомерно натрапване на прочутото двойно G-лого и от масовото производство на платнени торби. Маурицио има план да я върне към славата на мода от най-висок клас, като се връща към изящната изработка, върху която е изградена компанията.
Той се бори години наред с чичо си и братовчедите си, които заедно притежават другата половина от фирмата, докато не прави заговор с Investcorp, с чиято помощ да изкупи техните дялове.
Междувременно бракът на двойката се пропуква по пътя. Очевидно изморен от постоянната "намеса" на Реджани, една вечер Маурицио опакова набързо нещата си в чанта и си тръгва. Едновременно с проблемите вкъщи, компанията губи милиони под негов контрол. Реджани поне е права, че Маурицио не управлява добре бизнеса и не създава достатъчно приходи, за да реализира своите велики идеи. Личното му богатство намалява и той е принуден да продаде Gucci изцяло на Investcorp за 120 милиона долара през 1993 година.
Роберто, Джорджо и Маурицио Гучи
"Ядосвах се на Маурицио за много, много неща по това време", казва Реджани. "Но най-вече за това, загубата на семейния бизнес. Беше глупаво. Беше провал. Бях изпълнена с гняв, но нямаше какво да направя." Тя обръща глава и снижава гласа си толкова много, че едва я чувам. "Не трябваше да ми причинява това."
Джузепе Онорато помита листа зад сводестата врата на Via Palestro 20, грациозната сграда, в която е частният кабинет на Маурицио Гучи. Часът е 8:30 сутринта, датата - 27 март 1995г. "Беше прекрасно пролетно утро, много тихо", казва Онорато, сега 71-годишен, бивш портиер на сградата и единственият свидетел на случилото се след това. "Г-н Гучи пристигна, носейки някои списания и каза добро утро. Тогава видях ръка. Беше красива, чиста ръка, която насочваше пистолет."
Пистолетът изстрелва три изстрела в гърба на Гучи, докато се изкачва по стъпалата, и четвърти в главата, докато пада. "Мислех, че е шега. Тогава стрелецът ме видя. Той отново вдигна пистолета и изстреля още два изстрела. "Какъв срам", помислих си. "По такъв начин ще умра."
Реджани не може да понесе мисълта за друга жена, която да взема властта, статута и парите, които е "спечелила".
Онорато не може да си спомни как е стигнал до стъпалата на фоайето, след като е прострелян два пъти в ръката, но стои там в локва кръв, когато карабинерите пристигат. "Притисках главата на г-н Гучи. Той умря в ръцете ми", казва бившият портиер.
Кадър от погребението на Маурицио Гучи
Говорейки по телефона от Сардиния, където има малка ваканционна къща, Онорато все още не може да повярва, че е оцелял. "Все още имам пробождащи болки в лявата ръка, но всеки ден през последните 21 години се събуждам благодарен, че съм жив." Стрелецът изчезва в сутрешния час пик на Милано. Последствията не са лесни за портиера.
Като единствен пряк свидетел, Онорато се ужасява, че убиецът ще се върне. "Бях беден човек, така че трябваше да се върна на работа на Via Palestro 20, когато се възстанових. Получавах паническа атака всеки път, когато неприятелски изглеждащ непознат се приближи."
След присъдата на Реджани съдът я осъжда да изплати на Онорато обезщетение в размер на приблизително 142 000 паунда. Все още не е получил нищо от това, казва той. Дъщерите на Реджани, които вече са в края на 30-те си години и никога не са се откъсвали от майка си (поне публично), наследяват пряко милионите на Маурицио Гучи, както и яхтата и имотите в Ню Йорк, Сен Мориц и Милано. Реджани се обявява за "nulla tenente" - италианската дума за фалит, което означава "човек, който няма нищо".
"Не съм сърдит", казва Онорато, "но се чудя, дали, ако богат човек беше ранен на мое място, дали към него биха се отнесли с по-голямо уважение." Той има право. Когато например адвокатите на Gucci предлагат на Реджани бракоразводно споразумение в размер на 2,5 милиона паунда плюс 650 000 паунда годишно, тя отхвърля предложението като "обикновена купа с леща" и сключва по-добра сделка.
Онорато не е единственият човек, чийто живот е обърнат наопаки заради убийството. Паола Франки, вече на 61 години, е партньор в живота на Гучи в продължение на пет години преди смъртта му. Двойката споделя пищен апартамент на булеварда в центъра на града, Corso Venezia, заедно с 11-годишния син на Франки - Чарли, и планират да се оженят. Висока и руса, Франки не се справя по-добре от Реджани в отразяването в медиите, които често я представят като бляскава златотърсачка.
.jpg)
С вдигнати ръце: наемният убиец и шофьорът, който му помага, зад решетките по време на делото. снимка: EP
"О, те винаги прибягват до тези глупости", казва Франки. "Всъщност предишният ми съпруг, когото напуснах заради Маурицио, беше още по-богат, така че всичко това е пълна глупост." Интериорната дизайнерка, превърнала се в художник, Франки, живее в бивша фабрика за порцелан в Милано и прекарва половин година в Кения. Домът й е пълен с книги, картини и екзотични сувенири. Тя е бъбрива и се смее с лекота, която не очаквах.
По време на процеса се оказва, че Реджани е оказала натиск върху наетите от нея съучастници да извършат убийството бързо, преди сватбата на Франки и Гучи. Най-добрата приятелка, каквато се среща веднъж в живота, на Реджани - Пина Ауриема, която признава, че е уредила убиеца, свидетелства, че Реджани не можела да понесе мисълта, че друга жена ще заеме мястото й като г-жа Маурицио Гучи, и с нея, силата, статута и парите, които "е спечелила".
Тя също се опасява, че дъщерите й могат да загубят част или цялото си наследство, ако двойката има деца. "Патриция ни дебнеше", казва Франки. "Тя все още имаше шпиони в кръга на Маурицио и знаеше всичко за нашите планове, неговите бизнес отношения, всичко. Много пъти се обаждаше да го малтретира и заплашваше да го убие."
Ако Гучи не приемал обажданията на Реджани, тя му изпращала съобщения, записани на касета, по-късно пуснати в съда, в които казва, че е "чудовище", защото пренебрегва нея и дъщерите им и предупреждава, че "адът за теб тепърва предстои".
"Молех го да наеме бодигард", казва Франки - "но той отказваше. Не вярваше, че Патриция ще изпълни заплахата си заради момичетата им."
Пътищата на Гучи и Франки за кратко се пресичат, когато са още млади, в кръга на euro-rich-kid. Те се свързват отново случайно, когато и двамата са заплетени в нещастни бракове. "Влюбихме се веднага. Маурицио ми казваше", Франки започва да плаче, "че сме двете половинки на една и съща ябълка."
Франки и Маурицио
В деня след убийството тя получава заповед за изгонване от Реджани, за да се премести от големия апартамент, който споделя с Гучи. Нотариалната заверка, забелязва Франки, показва, че документите са изготвени в 11 часа предишния ден - по-малко от три часа след смъртта на Маурицио. "В онези дни двойките, които съжителстват, нямаха правна защита. Чарли и аз бяхме изгонени навън, просто така."
Франки бавно започва да изгражда различно бъдеще. Но пет години по-късно претърпява поредната трагедия. Докато посещава баща си по Коледа, синът й Чарли се самоубива на 16-годишна възраст. "Беше напълно неочаквано", казва тя. "Той беше щастливо, сияещо момче, много обичано. Смятаме, че това беше проблясък на тийнейджърска лудост." Франки има снимки на Маурицио и Чарли из цялата си къща, но казва, че те не са там, за да потъва в болката си. "Обичам да имам техните лица наоколо, да ги поздравявам. Година след като Чарли умря, чувствах ярост в душата си, но след това продължих с живота. Аз съм човек, който трябва да продължи да върви напред." Излива емоциите си в рисуване и писане, и също така е активист в благотворителна организация за проблемни или склонни към самоубийство тийнейджъри, L'AmicoCharly, създадена от бившия й съпруг в памет на техния син.
Когато Франки си тръгва от апартамента на Corso Venezia, Реджани се нанася там с дъщерите си. През следващите две години тя живее там в лукс, докато един от съучастниците й не се похвалва за убийството на грешния човек. Мъжът уведомява полицията, която започва операция, за да примами Реджани и четиримата й платени съучастници - нейната приятелка Пина Ауриема, приятелка на Ауриема, която е уредила убиеца, самият убиец и шофьорът на бягството - да обсъждат престъплението по подслушвани телефони. Успява. Сред другите доказателства, които намират в дома на Реджани, е нейният дневник Cartier, в който за деня на смъртта на Гучи има написана само една дума: Paradeisos - гръцката дума за рай.
В съда Реджани признава, че е платила на Ауриема около 200 000 паунда, но отрича това да е за убийството, твърдейки, че Ауриема сама е уредила удара и заплашвала да я натопи, ако не плати. "Но си струваше всяка лира", добавя Реджани, объркана, неспособна да си помогне. И петимата, замесени в заговора за убийството, са признати за виновни. Въпреки предполагаемото безразличие на компанията Gucci към скандала, в деня на присъдата италианските медии съобщават, че на витрините на магазините на Gucci в цялата страна висят сребърни белезници (Гучи отказват коментар.)
.jpg)
"Молех Маурицио да наеме бодигард": Паола Франки, с която Гучи живее пет години след като напуска Реджани. снимка: The Observer
В Бозарт съпругът на Брунеро и съсобственик - Маурицио Манка ме развежда из новото работно място на Реджани. Изглежда почти прекалено перфектно за нея. Бижутата, които луксозната марка създава, са проектирани да бъдат големи, богато украсени и ослепителни. Манка, облечен изцяло в черно, със сива небрежна коса, признава свободно, че 60-годишната компания е имала своя разцвет през 80-те години на миналия век, когато "навсякъде има корупция и парите текат". Звезди, включително Мадона и Памела Андерсън, носят дизайни на Бозарт, които най-добре доставят необходимия блясък за героинята на Линда Еванс - Кристъл Карингтън, на снимачната площадка на Dynasty, например.
Когато е на работа, Реджани прекарва голяма част от деня си, съветвайки дизайнерския екип на Bozart и четейки модни списания. "Тя е нашият Михаел Шумахер - в течение е с тенденциите и тества нашите творения", казва Манка.
"Предпочитам Сена. Той има много повече класа", казва Реджани, излизайки от сесията за портретна снимка с фотографа на Observer. Има пауза, докато всички се сещат за злощастните съдби на двамата шофьори и аналогията бързо приключва. Реджани казва, че се радва на работата си, но признава, че не й е било лесно да се адаптира към модерното работно място. "Не обичам компютри. Те са доста неприятни". Манка изтъква, в нейна защита, че факс машината все още е била авангардна технология, когато влиза в затвора. И все пак добавя, че е трябвало да премахнат компютъра й от тяхната вътрешна мрежа, след като перманентно изтрила целия архив от снимки на Bozart.
Никой не го казва директно, но генерирането на публичност и опита фирмата да "пламне" отново с тази искряща опасност изглеждат доста очевидна причина за наемането на Реджани. Ако е така, не са го казвали засега. Когато Реджани пристига за първи път, тя помага за проектирането на колекция от бижута с цветовете на дъгата и вечерни чанти, вдъхновени от домашния й папагал Ара - Бо. Bozart представя колекцията в Милано през септември 2014г. и кани модната преса. "Всички дойдоха и това беше голям успех", казва Манка. Но в същия ден се провежда ревю на Гучи на същата улица. На следващия ден във вестниците няма нищо за колекцията на Патриция. Манка казва, че по-късно журналистите му споделили, че са били склонени от "някой в Гучи" да не публикуват. Докато Гучи не би потвърдил или отрекъл, по-късно приятел - италиански моден редактор, се съмнява открито в това твърдение. "Модният корпус вероятно просто не е харесал папагалския дизайн", казва той.
Все пак Манка и Брунеро изглежда истински се радват на служителката си. Докато следобедът минава, Реджани се уморява и се появяват пукнатини в нейния наперен характер. Тя говори за това как по съдебен ред живее в градска къща в Милано с 89-годишната си майка, която все още е в добро здраве. "Понякога ми се иска да съм отново във Vittore Residence, защото майка ми е много трудна личност. Смъмря ме всеки ден без причина." Дъщерите на Реджани - Алесандра и Алегра, които са били на 18 и 14 години, когато тя е арестувана, са женени и живеят в Швейцария. Невъобразимо богати, благодарение на бащините си имоти, те не посещават често майка си.
.jpg)
Маурицио и Патриция през 80-те
Почти като гръцка трагедия. "Сега преминаваме през лоши времена", казва Реджани. "Не ме разбират и спряха да ме подкрепят финансово. Нямам нищо и дори не съм срещала двамата си внуци." Тя казва, че няма представа какво предвижда бъдещето, когато приключи условното й освобождаване, вероятно след няколко месеца. Може да продължи да работи в Bozart и казва, че би искала да пътува, когато й разрешат да напуска страната отново. Изглежда се е отказала от идеята да се опита да си намери работа в Gucci, дори и да не се е отказала от миналото. "Ако мога да видя Маурицио отново, бих му казала, че го обичам, защото той е човекът, който има най-голямо значение за мен в живота ми." Питам я какво мисли, че би й отговорил, и тя казва с нотка реализъм: "Мисля, че би казал, че усещането не е взаимно."
Припомняме, че в момента по екранизирането на тази кървава история за власт и ревност екипно работят Ридли Скот, Роберто Бентивеня и Лейди Гага, която ще изиграе шармантната Патриция Реджани. Очакваме!
More from View Sofia
Препоръчано от експерти - най-добрите места, които да посетим през 2023 г.
Защото е време за пътуване
Бар ViewSofia: за алкохола и модата в 8 точки
Джин с тоник и Burberry на вкус...
Street style вдъхновения: #couplegoals
"a match made in heaven"
