Помощ: ДЕЖАВЮ или какво точно се случва, когато изпитваме това чувство

Помощ: ДЕЖАВЮ или какво точно се случва, когато изпитваме това чувство

За съжаление, ако постоянно попадате в ситуации, които ви изглеждат подозрително познати, не сте ясновидец. Още по-лошо, честото усещане за дежавю може да е индикатор на сериозни проблеми, за чието съществуване дори и не подозирате.

Изразът дежавю идва от френски и буквално означава "вече видяно" /Déjà vu/. Днес се използва да се опише чувството, при което ви се струва, че сте попаднали в ситуация, която по необясними причини вече ви е позната. Терминът е употребен за първи път от професора по философия Емил Бойрак през 1876 година в статия за академичния журнал Revue Philosophique, в която той описва собствения си опит при преживяването на подобно усещане. Едва две десетилетия по-късно неговият израз дежавю става общоприет научен термин, когато френският невролог Ф.Л.Арно официално предлага използването му на заседание на медико-психологическото общество.

Така че какво точно се случва в действителност, когато преживяваме дежавю и има ли научно обяснение за явлението?

31 разновидности на опита "дежа"
През 1983 година доктор Върнън Непе публикува първата книга, изцяло посветена на изследването на това усещане. В "Психология на дежавю" той описва около 20 разновидности на опита "дежа", в това число: вече чуто (déjà entendu), вече минало през ума (déjà pensé) и вече разказано (déjà raconté). Непе дава и общо обяснение на явлението, приложимо към всеки от подвидовете му. Дежа – това е "всяко субективно неуместно чувство, че сегашният опит има сходство с неопределено минало".

Но Непе отива дори по-далеч - към 2009 година в неговата класификация на опита дежа вече се наброяват 34 разновидности на преживяването. Някои от тях са дотолкова абстрактни, че е невъзможно да ги осмислиш, без де ги изпиташ, и на практика са гранично проблематични. Например, déjà paradoxe – това са различни опити на дежа, свързани по даден начин, а déjà halluciné е усещането, че случващото се в даден момент от време се е случвало преди, но в сферата на ваши халюцинации. Както и да е, към настоящия момент, научните кръгове официално признават 31 разновидности на опита дежа (от общо 34-те, предложени от Непе).

Защо разсеяните хора изпитват по-често дежавю от останалите?
Чувството за дежавю може да се нарече мистично преживяване. Както твърдят учените обаче, това по никакъв начин не го отнася в сферата на ясновидството. По-вероятно от всичко друго е, че в момента, в който изпитвате това чувство вашият мозък работи малко по-бавно от обикновено. Той не може да се справи с потоците информация, които е необходимо да преработи.

Изследванията потвърждават тази теория. По думите на професора от факултета по психология в Южния методистски университет Алън Браун, невнимателните хора често преживяват дежавю. "Така както често живеем на "автопилот", ние възприемаме по-голямата част от окръжаващата ни среда на подсъзнателно ниво", пояснява той. "Когато включим на режим "пълна осъзнантост", изпитваме опита на "двойното възприятие". Можем да усетим, че обкръжаващата обстановка вече ни е позната, защото преди време вече сме я виждали, но неосъзнато. Така, например, излизайки на разходка (ако сте достатъчно добре координирани за много задачи наведнъж), мозъкът ви запомня преминаващите наоколо хора и места, даже ако не си давате сметка за това. И после, когато съзнателно обръщате внимание на тези обекти, ще ви се стори, че сте ги виждали и преди, само дето не можете да си спомните кога и при какви обстоятелства."

Какво провокира по-честото чувство за дежавю?
През 2014 година в Университета Шефилд Халам се проучва случаят на 23-годишен мъж, който страда от "постоянно дежавю". В продължение на три години той изпитва непрекъснатото чувство, че ежедневно попада в ситуации, които са му вече познати. Мъжът твърди, че се усеща като в "капан на времето". В края на краищата, той дори престава да гледа телевизия и да чете списания, защото е убеден, че вече знае съдържанието им.

В рамките на изследването се изяснява, че мъжът страда от повишена тревожност, но иначе физическото и психическото му състояние са в рамките на нормата. Тогава учените допускат, че честотата на възникване на ефекта дежавю и нивото на тревожност на човек са в неразривна връзка. "Що се отнася до нашия случая", по-късно съобщава в отчета си преподавателят по психология в Университета Шефилд Халам. "Стресът, свързващ се с преживяването на дежавю, може сам по себе си да доведе до увеличение на честотата на възникване на въпросното състояние. Аналогична взаимосвързаност се наблюдава и при други състояния на тревога. Например, при пристъпите на паника."

Пътешествия и дежавю: защо понякога ни се струва, че сме били някъде и преди?

Коментари: 0

За да коментираш, е необходимо да влезеш в профила си. Ако все още нямаш такъв, използвай линка "Регистрация" по-долу.