Изразът дежавю идва от френски и буквално означава "вече видяно" /Déjà vu/. Днес се използва да се опише чувството, при което ви се струва, че сте попаднали в ситуация, която по необясними причини вече ви е позната. Терминът е употребен за първи път от професора по философия Емил Бойрак през 1876 година в статия за академичния журнал Revue Philosophique, в която той описва собствения си опит при преживяването на подобно усещане. Едва две десетилетия по-късно неговият израз дежавю става общоприет научен термин, когато френският невролог Ф.Л.Арно официално предлага използването му на заседание на медико-психологическото общество.
Така че какво точно се случва в действителност, когато преживяваме дежавю и има ли научно обяснение за явлението?
31 разновидности на опита "дежа"
През 1983 година доктор Върнън Непе публикува първата книга, изцяло посветена на изследването на това усещане. В "Психология на дежавю" той описва около 20 разновидности на опита "дежа", в това число: вече чуто (déjà entendu), вече минало през ума (déjà pensé) и вече разказано (déjà raconté). Непе дава и общо обяснение на явлението, приложимо към всеки от подвидовете му. Дежа – това е "всяко субективно неуместно чувство, че сегашният опит има сходство с неопределено минало".
Но Непе отива дори по-далеч - към 2009 година в неговата класификация на опита дежа вече се наброяват 34 разновидности на преживяването. Някои от тях са дотолкова абстрактни, че е невъзможно да ги осмислиш, без де ги изпиташ, и на практика са гранично проблематични. Например, déjà paradoxe – това са различни опити на дежа, свързани по даден начин, а déjà halluciné е усещането, че случващото се в даден момент от време се е случвало преди, но в сферата на ваши халюцинации. Както и да е, към настоящия момент, научните кръгове официално признават 31 разновидности на опита дежа (от общо 34-те, предложени от Непе).
Защо разсеяните хора изпитват по-често дежавю от останалите?
Чувството за дежавю може да се нарече мистично преживяване. Както твърдят учените обаче, това по никакъв начин не го отнася в сферата на ясновидството. По-вероятно от всичко друго е, че в момента, в който изпитвате това чувство вашият мозък работи малко по-бавно от обикновено. Той не може да се справи с потоците информация, които е необходимо да преработи.
Изследванията потвърждават тази теория. По думите на професора от факултета по психология в Южния методистски университет Алън Браун, невнимателните хора често преживяват дежавю. "Така както често живеем на "автопилот", ние възприемаме по-голямата част от окръжаващата ни среда на подсъзнателно ниво", пояснява той. "Когато включим на режим "пълна осъзнантост", изпитваме опита на "двойното възприятие". Можем да усетим, че обкръжаващата обстановка вече ни е позната, защото преди време вече сме я виждали, но неосъзнато. Така, например, излизайки на разходка (ако сте достатъчно добре координирани за много задачи наведнъж), мозъкът ви запомня преминаващите наоколо хора и места, даже ако не си давате сметка за това. И после, когато съзнателно обръщате внимание на тези обекти, ще ви се стори, че сте ги виждали и преди, само дето не можете да си спомните кога и при какви обстоятелства."
Какво провокира по-честото чувство за дежавю?
През 2014 година в Университета Шефилд Халам се проучва случаят на 23-годишен мъж, който страда от "постоянно дежавю". В продължение на три години той изпитва непрекъснатото чувство, че ежедневно попада в ситуации, които са му вече познати. Мъжът твърди, че се усеща като в "капан на времето". В края на краищата, той дори престава да гледа телевизия и да чете списания, защото е убеден, че вече знае съдържанието им.
В рамките на изследването се изяснява, че мъжът страда от повишена тревожност, но иначе физическото и психическото му състояние са в рамките на нормата. Тогава учените допускат, че честотата на възникване на ефекта дежавю и нивото на тревожност на човек са в неразривна връзка. "Що се отнася до нашия случая", по-късно съобщава в отчета си преподавателят по психология в Университета Шефилд Халам. "Стресът, свързващ се с преживяването на дежавю, може сам по себе си да доведе до увеличение на честотата на възникване на въпросното състояние. Аналогична взаимосвързаност се наблюдава и при други състояния на тревога. Например, при пристъпите на паника."
Пътешествия и дежавю: защо понякога ни се струва, че сме били някъде и преди?
Често хора, които много пътешестват, изпитват подобно чувство. Това е особена разновидност на дежавю, нарича се déjà visité, и съгласно изследванията на доктор Върнън Непе, се среща достатъчно често. Можете да почувствате нещо подобно минимум по две причини.
Първо, вие действително може и да сте пребивавали в това, на пръв поглед непознато, място. Например, когато сте били съвсем мънички. Съответно в зряла възраст този спомен е напълно избледнял. Второ, усещането дежавю може да възникне от факта, че вече сте виждали това място по телевизията, във филм или в Instagram, например. Разбира се, електронните изображения се отличават от реалните пейзажи, но те все така влияят на нашите възприятия. "Мозъкът ни вечно търси връзки", пояснява Алън Браун. "В резултат, понякога в съзнанието ни възникват "вериги", които нямат отношение към действителността."
Мозъкът ни ни проверява?
Изследването на ефекта дежавю се затруднява от факта, че на практика е невъзможно да бъде пресъздаден в лабораторни условия. Въпросното чувство възниква внезапно и също така стремително изчезва. Само че през 2016 година Акира Робърт О'Конър, старши преподавател по психология и невробиология в Университета Сент Андрюс, открива способ да се провокира дежавю с помощта на лъжливи спомени. Експериментът му се състои в това, че той изрича пред група ключови думи, които се отнасят към една тема, но най-очевидното от тях /свързващо останалите/ винаги пропуска. Например, той произнася: "матрак, креват, нощ", но не изрича думата "сън". В същото време мозъкът на участниците в експеримента автоматически достроява картинката, като във въображението им възникват спомени за това как си лягат да спят. "Когато ги /участниците/ питахме след това дали са чули думата "сън", те отговарят, че не я помнят, но им се струва много "позната", разказва О'Конър.
Любопитно е също, че изследователят установява, че в процеса на експеримента у участниците се активизира част от мозъка, свързана с вземането на решения (а не с паметта, което е по-логично да се предположи). О'Конър стига до извода, че по този начин "челните области на мозъка, вероятно, проверявят паметта ни и сигнализират, ако има някаква грешка в спомнянето".
Неврологични проблеми и лекарства: как влияят на усещането дежавю?
Не само повишената тревожност у пациентите може да предизвика чести дежавю усещания, но и по-сериозни неврологични проблеми. Например, ако различните области на мозъка ви работят в конфликт или сработват в неподходящо време, то може да се окаже, че вие, по-често от другите, попадате в капана на феномена дежавю. В болшинството от случаите това е свързано с краткосрочната и дългосрочната памет - информацията, която получаваме, може да се пренасочи директно в дела от мозъка, който отговаря за дългосрочната памет. По този начин нашият мозък залъгва сам себе си, и ни се струва, че вече сме преживели сегашния си опит някога в миналото.
Лекарствата, и по-точно определени химически съединения, също могат до провокират дежавю. Разбира се, всички знаем за страничните действия на медицинските препарати, като например замайване или главоболие. Съвсем неотдавна стана известно, че честото усещане за дежавю също може да се отнесе към този списък. През 2001 година в списание Clinical Neuroscience е публикувана статия, която разказва за 39-годишен мъж, при който започват интензивни пристъпи на дежавю, когато започва да пие лекарство против грип, повишаващо нивото на допамин. Друг случай, от 2007-ма, установява взаимна свързаност между честите дежавю и веществата, участващи в изработката на серотонин, в конкретния случай добавката 5-HTP. "Тъй като лекарят не смяташе, че това е лекарство, реших да продължа до го пия, разказва пострадалият. Появи се чувството, че вече съм виждал това, което ми се случва. Не изпитвах ужас, но осъзнавах, че не мога да запомня какво става. По-скоро, имах чувството, че вече съм го запомнил."
More from View Sofia
28 цитата в доказателство на тезата, че по-малкото ВИНАГИ е повече
"Изведи ме вън от всяка сложност, научи ме пак на простота" Атанас Далчев, Молитва
Помощ: Любовта и Разочарованието, защо винаги са заедно?
Любовните отношения – те са прекрасен дар, както и ...
Ако ще е гарга, да е рошава. Ако ще е часовник, да е Rolex. Ако ще е хранителна добавка, да е Nutrilite.
Организмът трябва да работи като добре смазан часовников механизъм, например швейцарски или френски...
