Изложбата "ВИК" е личен, суров проект, разказ за емоционалното пътуване на автора в Исландия, една "земя на края на света". Там, където човек се слива с природата. Там, където душата намира пристанище и оставаш безмълвен пред величието на необятното.
Заглавието "Вик", Дими Стефанов заимства от думата vík на старонорвежки или wīkō от старогермански, което в превод означава малък залив или вход към пристанище. Пристанището като символ на спасение в една сурова земя.
"Чаша исландско кафе е нещото, с което се събуждах всяка сутрин. Слънцето понякога огряваше стаята ми, но в повечето случаи не го правеше, заради тежките климатични условия. Беше някак безцветно. Черни облаци разлети по небето, а вятърът се блъска в скалите толкова силно, сякаш водят битка. Дъждът се лееше с дни, а земята, покрита с тежък мъх, жадно пиеше от него. Едри капки падаха като късове скали и се разбиваха в земята на фин прах... вода. Черна вода и небето, оглеждащо се в нея.
В тази пустиня, шумна, но глуха, в този скован от студ кът в нищото, от време на време незабележима топла светлина мъждукаше в далечината. Жадувана топлина и аромат на препечен хляб с масло. Забравени от времето малки къщи. Всяко кътче там разказваше история за живота, разказ за любов и тъга, за мрак и светлина, за слънце и дъжд, за пътуване и дом, за природата и човека.
В тази изложба оставям кадрите да разкажат, това което почувствах в необятните земи на Исландия. За мен "ВИК" е рязък и смел завой от черно-бялата документална стилистика, в която работя. Цялата серия заснех в цвят без нито един черно-бял кадър.
Снимам с душа. Винаги съм бил близо до хората, чиято история разказвам. В тази серия измествам фокуса към връзката между човека и природата. Земята диша заедно с теб, чувстваш, че сте едно цяло. Черна земя, тъмно зелени поля, безброй водопади, облаци, мъгли и сковаващи ледове - една различна вселена. Просто отстъпваш крачка назад и викът ти секва." – споделя Дими Стефанов.
Изложбата е реализирана с подкрепата на FUJIFILM – България, а фотографиите са заснети със средноформатна камера Fujifilm GFX 100 - с резолюция 100 мегапиксела и издръжлива на тежки атмосферни условия и са отпечатани във Фотосинтези спринт център.
За автора:
Димитри Стефанов е роден в Плевен през 1987г. Живее в Испания в продължение на 13 години.
През 2009 г. завършва магистратура "Документална фотография" във фотографското училище EFTI в Мадрид, където получава наградата за фотограф на годината и прави самостоятелна изложба "Not About Football".
Димитри печели стипендия за семинара Gervasio Sanchez Albarracin, а работата му е публикувана в някои от водещите български и международни списания. През 2010 г. участва в Международни фотографски срещи в Пловдив, печели отличието "Млад фотограф на годината" от БГ Пресфото.
През 2011 г. е финалист в POYi Emerging Vision Incentive. През същата година е избран за Майсторският клас Photo Joop Swart организиран от World Press Photo.
През 2013г. е финалист за наградата Pikto Award. През последните години Димитри работи по различни късометражни филми и видеоклипове, между които и клипа на българската певица Виктория, за Евровизия 2020 в Ротердам.
More from View Sofia
art ACT: Гергана Мудова
В последните три години видяхме с очите си няколко велики имена на съвременната фотография...
"ИЛЮЗИЯ": Изложба на Тихомир Пенов
Откриване: 28 октомври, 19:00 ч. София, бул. "Васил Левски" 55
Галерия SYNTHESIS представя изложба фотографии на Йордан Йорданов - Юри
Настоящата изложба в галерия „Синтезис“ съдържа извадки от фотографски серии снимани в България, Монголия и Албания...
