Следва

Мъжката Prada, теория на елегантността

А ти познаваш ли Blagichka Zero Waste? Ако не, #RethinkFashion и чети

Zero Waste. Mission possible.

All fashion преди 4 години

But first, #Rethink като:

- #refuse (откажи се от нещата, от които нямаш нужда);
- #reduce (намали потреблението);
- #reuse (преизползвай нещата);
- #recycle (рециклирай всичко онова, което не си успял да откажеш, намалиш или преизползваш).



По темата с все по-често използвания предлог #Re, говорим с Блажка Димитрова - младата дама зад "Blagichka - Zero Waste" и сдружение "Нулев отпадък България".  

Преди да започнем да разговаряме по-задълбочено за #RethinkFashion обаче, се впускаме в кратък урок за това що е то Zero Waste и как да живеем в България, генерирайки възможно най-малко отпадък. 



Идеята за "Благичка - кухня с кауза" се заражда в периода 2013-15, когато Блажка е част от програмата "Заедно в час" като учител по Английски и Предприемачество на деца от 12-ти клас.

"Тогава страст ми беше предприемачеството и до ден днешен е така. Идеята да създаваш бизнес, да градиш от нулата ми харесва много.

Определям се като позитивна, вярвам в положителната промяна и работя за нея ежедневно. Това, което най-силно ме вдъхновява, е общуването с хората. Обичам да готвя и да работя с младежи. Гордея се, че успях да превърна хобито си в бизнес - кухнята на "Благичка - кухня с кауза", където наемаме младежи в неравностойно положение, които приготвят вкусна храна, генерирайки колкото е възможно по-малко отпадък. Успоредно с това усилено работя за разпространението на философията за живот с нулеви отпадъци, като заедно със сдружение "Нулев отпадък България" провеждаме обучения във фирми, организации и училища."


Децата бяха тези, които ме провокираха да направя "Благичка - кухня с кауза". 




"Преди три години се запознах с Zero Waste философията. Една нощ прекарах в четене на това какво представлява и много се запалих, ама много! Само за това ми се четеше, само това ми се правеше. Информацията ми беше предимно от чуждестранни статии, написани от хора, които живеят в малко по-различна система и определено се откриват разлики в механизма и приложението. Ето например рециклирането - нещата, които се рециклират тук и тези в другите страни са различни. След въпросната вечер, когато започнах да чета за Zеro Waste философията, стартирах с елементарните неща - взех си моя бутилка за вода, чаша и платнени торби за пазаруване, впоследствие всичко много назря.

Скоро ще излезе и книгата, която написах, базирайки се на проучвания за това как се случват нещата в България: "Живот с нулеви отпадъци в България".




View Sofia: Има един "слух", който тръгна преди години, свързан с разделното изхвърляне на отпадъците и това как независимо дали селектирано изхвърляш своя отпадък, накрая той попада заедно с останалите, това подейства демотивиращо за много хора. Така ли е? Имаш ли наблюдения?
Блажка Димитрова: Това е мит. Рециклирането се случва. Всъщност това, с което се занимавам, освен "Благичка" и книгата, която ще излезе съвсем скоро, е основаването на сдружение "Нулев отпадък България".  Започнахме да обучаваме и консултираме ученици, фирми и компании. Фокусът тази година ще е основно върху училищатата. Влизаме с една методология от 7 урока и в рамките на тези 7 урока децата напълно разбират какво означава Zero Waste, какво точно се случва и кои са принципите, които стоят зад понятието. 



V.S.: В кои училища влязохте до момента?  
Б.:
Това е наша доброволна инициатива и училището трябва да пожелае това да се случи при тях. Правили сме го с 19-то училище и с "Джани Родари".

Рециклирането е продукт на нашите възможности. Ние сме тези, които сме в основата и от които зависи да се завърти кръгът. Но, фокусът не попада само върху рециклирането, аз например се уповавам на тези три много важни за мен посоки, а именно: #refuse (откажи нещата, от които нямаш нужда), #reduce (намали потреблението), #reuse (преизползвай нещата), карат те да се замислиш и постепенно изграждат културата ти на потребление.

Компостирането (rot), което е също много важно, го оставям накрая, макар и не на последно място по значимост, защото все още звучи малко крайно за хората. Преди няколко месеца се върнах от Щатите, Вашингтон - град, който е сравнително космополитен, там имат компостери зад блоковете, в блоковете, в гаражите, в паркингите, почти навсякъде.



Когато човек  иска, намира начин. Има един много хубав български сайт: sipieu.com -представлява интерактивна карта на цяла Европа, на която в зависимост от това къде се намираш и кой район те интересува, виждаш къде около теб има магазини, в които те приветстват да отидеш с твой съд за пазаруване на храна.



Там има всичко - от ориз и леща до млечни продукти, месо и риба. Невероятни неща, които сме свикнали да купуваме само в пакет. Това е система, която драстично помага за намаляването на боклука.  Ако всеки отдели време да разгледа какво реално хвърля в кофата, ще установи, че това са най-често опаковки на продукти и обелки. За второто, решението е компостерът - средство, което според мен всеки блок трябва да има.

V.S.: Наред с refuse, reduse, reuse, къде намира място #RethinkFashion?
Б.:
Преди да осъзная, че текстилът влиза в топ три на замърсителите в световен мащаб, не се бях замисляла и не осъзнавах, че дори аз, която се смята за човек, който не купува толкова дрехи, имам страшно много. Това, което установих тогава е, че повечето от тях са много некачествени. Ако си погледнете етикета на дрехата, която носите, ще видите, че съставът й е от 80-90% полиестер>найлон>пластмаса. Отношението ми към дрехите, след като разбрах за този проблем, е много внимателно. Първото, което започнах да правя и вече е част от мисленето ми е да си задам въпроса: Имам ли наистина нужда от това? 



Сега имам един набор от дрехи и съм презадоволена от него. Важно е да отдаваш нужното внимание на материите, аз лично много се грижа за дрехите си и се съобразявам с техния състав и метод на грижа. Така удължавам техния живот. Притежавам дрехи на по 10 години вкъщи и като ги видиш, никога не би могъл да предположиш възрастта им. Разбира се, започнах да обръщам внимание от кои марки да пазарувам на база изследване и проучване на бранда и материите, които използват. 



Друг итересен и удобен вариант са "групите", в които можеш да продадеш или подариш вече ненужна за теб дреха или пък да си купиш. Там можеш да намериш много качесвени и запазени неща на достъпни цени. Тези групи са ценни заради естествения обмен, който пораждат между хората. Разбира се, за вече по-износените дрехи има различни кампании на червения кръст и контейнери, където може да се рециклират.

V.S.: Колко често пазаруваш? Откъде?
Б.:
Дрехи пазарувам средно веднъж на два-три месеца при нужда от нещо ново или за конкретен повод. Пазарувам много от групи в социалните мрежи, по-рядко ходя в магазините в моловете. Любима марка са ми MOTIVI - там винаги откривам нещо, което ми харесва.

V.S.: Kакво преобладава в гардероба ти?
Б.:
Много обичам тениски. Удобните дрехи са моите.

V.S.: Нещото, което не подозираме, че ще открием в него?
Д.:
Строг черен панталон с панделка.

V.S.: Твоите три бейсик елемента?
Б.:
Тениска, черните ми дънки (на три години са, и не са мръднали, любими!), ризи и поли. Май станаха четири.



V.S.: Дизайнер, който следиш?
Д.:
 Нямам такъв.

V.S.: Какво ти събра очите последно?
Д.:
 Присъствах на ритуал по преминаване в монашество и бях наистина погълната; а по отношение на дрехите - една елегантна дантелена блуза.

V.S.: Последно какво си подари?
Д.: 
Курс по ски.

V.S.: А на някого другиго?
Д.: Маска за лице срещу мръсния въздух.

V.S.: Един съвет от "кухнята"?
Б.: 
Невероятно е, когато човек намери време да създава. В един момент се бях запалила да си шия сама. Имах шевна машина и установих, че поли особено е много лесно и приятно да се правят. Разбира се, когато дойде момент за по-сериозни кройки и ръкави (особено) е по-трудно.



"Ако нещо се е скъсало не означава винаги, че трябва да го изхвърлиш. Би могъл да го поправиш и превърнеш в нещо друго с малко креативност. Rethink! 


В нулевия отпaдък и пермакултурата основното е: "няма такова нещо като отпадък" или "всеки отпадък е ресурс".


В момента, в който започна да гледам на "скъсаната си блуза" като на ресурс, почти сигурно ще измисля нещо ново. Даваш му нов живот и това е ключово. За жалост е и далеч от днешния ни начин на живот,  в който всичко е направено да е "удобно" и достъпно, консуматорско, и ти просто не се замисляш. Взимаш си кафето - хвърляш чашката, взимаш си обяда - хвърляш чинийката, купуваш си обувки за 30 лева - хвърляш ги след 4 носения и си взимаш следващите за 30 лева. По-лесно захвърляме нещата, защото стават все по-евтини и некачествени. Не ги оценяваме и това започва да се превръща в поведенчески модел и в отношенията ни с хората. Консуматорското отношение се пренася върху всичко и става все по-неприятно.


Това как се отнасяш към малките неща в ежедневието, за мен лично показва и какъв човек си за по-сериозните.


Философията за нулевия отпадък, всичко това, за което си говорим, е част от живота, не е просто една конкретна сфера, която сме хванали, ние няма да спрем да се обличаме, но можем да изберем как да го правим."


#RethinkFashion

Красивите продобивки пък, независимо дали съвсем нови, или вече обичани в дълъг период от време, се нуждаят от правилен подход и умна грижа, ако желаем да запазят своя живот и най-добър вид за дълго време.

Тук на помощ идва Perwoll и новата лимитирана серия Renew Advanced Effect с Fibrex-Tech технологията като оптимално решение на иначе трудната задача. Специалната формула подсилва влакната и увеличава яркостта на цветовете, за да изглеждат дрехите ни нови за по-дълго.



А ти познаваш ли Виолета К.? Ако не, #RethinkFashion и чети

А ти познаваш ли Никола В.? Ако не, #RethinkFashion и чети

More All fashion

Страст и обожание: шоуто на Saint Laurent в Париж

All fashion преди 3 дни

По време на своето шоу Есен/Зима 2024/25, празнуващо прозрачните силуети, така скъпи на самия Ив Сен Лоран, творческият директор на модната къща Антъни Вакарело отдаде почит на гения на Ив с още един феноменален детайл - известната брошка със сърце, превърната в огърлица.