Следва

Дневен ХОРОСКОП - 5.2.2020

Говори ми за ЛЮБОВ, Йоанна Темелкова

Нали вече не ви е странно как всяка година след месец януари идва февруари, а ние, специално за вас, вече за пети път "го крадем" (и ни е много гот от това плячкосване!) и правим подвластен на чувствата, страстта и любовта! Да, на тази луда, луда Любов!

Love преди 4 години

Ще говорим за ЛЮБОВ, и още как! Няма да спираме скоро! Ще Я гоним, търсим, крадем, целуваме, разобличаваме, осуетяваме, сграбчваме, освобождаваме, прегръщаме, ако се налага - ще й разкъсваме дрехите, дори! И Тя, също като близката си роднина Истината, е още по-красива, разгорещена и сексапилна, когато е гола.

Любовния си проект 2020 започваме с една талантлива, очарователна, неуморна, току-що пристъпила дверите на Христовата възраст актриса и майка на прекрасния 4-годишен Филип. Една млада дама или пък непораснало момиче, но при всички положения - щур човек и добър приятел.

Ще си говорим за Любов с Йоанна Темелкова. Артистичната, от миналата година - вече госпожа, казала "Да!" (в конкретния случай – "Не!"/Nai!) в романтична атмосфера на любимия си Мартин Гяуров насред морето под парещите слънчеви лъчи, гледахме в тв-сериалите "Под прикритие" и "Отплата", дългометражните "HDSP: Лов на дребни хищници", "Конан варварина"(версия от 2011-а г. на режисьора Маркъс Ниспел – "Тексаско клане", "Петък 13-и" и др.). Както и в театралните спектакли "Кукувицата", "Търси се драматическа актриса", "Предградие", "Коварство и любов" и др.

С днешна дата Йоанна, която от Коледа вече е планувала почивката на море, е доволна от факта, че почти празният откъм професионални ангажименти януари й е помогнал да понареди в главата си предстоящото за годината. Която за нея ще се окаже тежка. Йоанна намира време и за нас между репетициите в театър "София" (където играе, освен и в драматичен театър "Гео Милев") за "Олд Сейбрук" и "Последният страстен любовник", за "Ана Каренина" и за "Снаха" (17-ти февруари - при гостуването на старозагорския театър в "Театро"). 

Половинката на внука на оперното ни чудо Николай Гяуров, Мартин, се кахъри покрай първия си проект като продуцент на детска пиеса по книгата на Радостина Николова, автор на поредицата "Приключенията на мотовете", хит сред хлапетата, и осъзнава отговорността на задачата си. Редом с това се надява на благоприятна развръзка за нови две пиеси с нейно участие, но не издава нищо преди първа репетиция.  

Актрисата е щастлива от факта, че е част от екипа на Студентския театрален фестивал "Данаил Чирпански", за който, заедно Мирена Керезова, Венета Ангелкова, Теодора Лазарова, Мила Люцканова и Никея Петрова, се борят да просъществува заради невероятната му кауза.

Нещо за киното, ли? "Там е много тегава работата", казва Йоанна. И откровеничи още: "Не знам – аз ли все попадам на кастинги за сценарии, които не могат да ме заинтригуват, но не мога да отида и просто да се снимам в нещо, в което не мога да вложа сърцето си. Чакам я тази среща с киното отново! Надявам се да се получи по най-добрия начин и в най-подходящия момент.

Както е с четенето на книги. Понякога човек изпада в "книжна дупка" – чел си, чел си какво ли не и изведнъж – нищо не тръгва след това. В такива периоди, без да си поставям цел да ги изучавам, започвам да чета литература в съвсем друга крайност – Фройд, Ницше, Фром.
А иначе, последно четох "Стопанката на Господ". Започнах я точно на рождения си ден, който прекарах абсолютно сама в една селска къща в Троянския Балкан, където нямаше абсолютно никой. Само аз и другите дървета. И тези два дни бяха едни от най-хубавите в живота ми..."

ViewSofia: Любовта жестока игра ли е? Какво печелим или губим, какво намираме или откъсваме, какво преоткриваме или забравяме?
Йоанна Темелкова: В любовта има от всичко това. Не зная дали е жестока игра, но със сигурност е жертвоприношение на себе си, което правим абсолютно доброволно и осъзнато. Искаме да печелим в любовта, искаме и да губим в нея. Понякога намираме и преоткриваме себе си чрез любов, но се налага да разкъсаме всяка частица от душата си в Нейно име. Парадоксалното е, че всичко това ни помага да почувстваме любовта. Всичко това ни прави щастливи.

V.S.: В какви ситуации си момичето, което наподобява, и в какви, в които никак не прилича на ангел, когато говорим за любов (изхождаме от ролите ти в постановката "Жестоки игри")?
Й.Т.: Ако кажа, че съм изживявала една-единствена любов в живота си - ще излъжа. И споделям това, защото във всяка любов съм различна. Била съм спокойна и свободна, но съм изживявала и дивата, разтърсваща любов. Любовта, която ме кара да полудявам, е моята! 



V.S.: Кога всекидневието ни се разпарчетосва на дози? Сами ли си определяме/ограничаваме "линиите"? По колко грама от кои чувства са ни необходими за ежедневно Щастие? И То ли е доза?
Й.Т.: Опитвам да си набавям ежедневно доза любов. Струва ми се, че днес хората все повече забравят за нея - нямат време. Мястото на любовта като че ли се заема от други неща - изнервени сме, припрени, мозъкът ни работи на страшни скорости. Не зная каква е универсалната рецепта за ежедневно щастие, но моята е "Влюбвай се всеки ден!" В нещо, каквото и да е то - дърво, книга, човек, дете, куче, птица... - всичко. Това зарежда тялото с положителни емоции и всеки път успявам да изолирам негативните мисли, проблемите и куп други неща, които ме подтискат. Да успееш да се спасяваш чрез любов, обаче, си е истинско изкуство!

V.S.: Човекът независимо същество ли е? Заради какво/кого се подчинява? Какво, кога за теб е "свобода"?
Й.Т.: Ние, големите хора, сме като децата - имаме нужда да бъдем подчинени на нещо/някого, за да се чувстваме сигурни. Често избираме да се подчиняваме на чувствата, защото само чрез тях успяваме да убедим себе си, че сме свободни. А чувствата са най-голямата зависимост. Любовта е моята свобода! Търся я, искам я. Само чрез нея знам как да управлявам живота си... Ужас... аз всъщност съм безкрайно зависима! Хахааха!

V.S.: Има ли моменти - какви, защо, заради кого, в които непоколебимо искаш да си под прикритие, ставайки въпрос за чувства? Как се справяш?
Й.Т.: Никога не съм успявала да скривам чувствата си... Те винаги се оказват по-силни от мен. Винаги достигам до една връхна точка на прикриване, след която не мога да продължа. Тогава споделям и нося пълното съзнание, че изходите са два - или пълен крах, или неземно щастие. Цял живот съм била така. Не мога да опитомя това "вълнение".

V.S.: Влюбена ли си все още и в кого? Опиши ни го този човек да ти "позавидим" малко!Как изглежда, с какво е по-специален, как те гледа, какво ти дава, как те целува, как задържа вниманието ти, какво прави за теб?
Й.Т.: Влюбена съм безкрайно! В сина ми Филип! Макар и когато съм сама с него вкъщи, да ми е много трудно да върша каквото и да е, защото той е много контактен, любопитен и понякога просто не спира да говори. Има моменти, в които главата наистина ме заболява! Но от друга страна, интересът му към всичко ме прави толкова щастлива! Любовта към мъжа ми е в друг етап. Ние вече сме преминали "пеперудите в корема" и това е напълно естествено за всички дългогодишни връзки. Хубавото при нас е, че от време на време опитваме да събудим тези пеперуди с всякакви щуротии - често са неща, които да ни извадят от рутината и зоната ни на комфорт. Ето, например, миналата година се оженихме - с шепа приятели, без роднини, с един гръцки капитан, в морето. Беше неописуемо! 

V.S.: Тогава ни разкажи още за Филип! И що за любов е тази между майка и син? Искаш ли още любов? 
Й.Т.: Филип е цялата любов, която някога мога да искам, да получа и да дам! Странна е - красива, неописуема, понякога изнервяща, но истинска. Наистина истинска! Той все още е малък и казвам тези неща със спокойствие и усмивка. Но истината е, че се страхувам безкрайно, че ще дойде моментът, в който той вече няма да е малък и ще поеме своя път. Ще направя всичко, за да му помогна в това, но знам, че сърцето ми ще се разкъса завинаги.

V.S.: Можеш ли да се сетиш какво си мечтаела като дете за мъжа до теб, който ще те обича, люби, закриля и ще бъде твой приятел и баща на децата ти, и какво от това днес е сбъдната реалност? Кога, с какво, защо утопичната нишка се скъсва (ако се къса)?
Й.Т.: О, аз далеч не бях от малките момичета, които мечтаят за принца на бял кон! Никога не съм мислила за това какъв искам да е мъжът до мен. Мислех за улицата, как утре ще се покатеря на онази хубава джанка и ще си набера цяла торба киселячета, как ще ловим риба в реката или как ще откраднем малко картофи от нивата на дядо Венци и ще си ги изпечем на огън. Аз имах съвсем различно детство от това, което имат днешните деца. Мисля даже, че съм последното поколение, което хвана "златните детски години". Мислите за мъже в живота ми се появиха много, много късно.

V.S.: Беше (Йо)Анна Каренина в театър "София" на 5-ти февруари. Намираш ли частица от себе си в тази бурна, страстна, на моменти – дори налудничава любов между героите и в частност – на твоята персона? Възможна ли е днес подобна емоционална пламенност?
Й.Т.: Такава налудничава и страстна любов е възможна само и единствено, когато е забранена. Това е и нещото, което разкъсва Анна отвътре - чувството за вина. И в същото време тази любов, която изпитва, се превръща в изпепеляваща страст. Разбира се, че е възможна такава любов и днес, особено ако не е позволена. Тайната любов е красиво силна - тя има какво да губи! Сякаш именно заради това хората опитват да я изконсумират бързо, безкомпромисно и с цялата страст, на която са способни. Страхът е изключителен двигател!

V.S.: Обичаш театъра, сцената. Обичаш да пишеш и разтухата в междуредието. Обичаш риболова и футбола. Какво още обичаш, успявяш ли да намериш време да съчетаваш лъчовете на обичта си и как разпределяш всяко едно парче от нея?
Й.Т.:
Обичам да обичам! Обичам хората и това често обърква всички около мен. Хахаха! Някои си мислят, че съм луда, други не разбират защо съм добра с човек, който ме наранява... и така. Винаги съм учтива с непознатите и винаги им се усмихвам. Напоследък се сблъсквам с едно чудо на чудесата и то е, че се случва да се усмихна на някого, когото не познавам, а той започва да се отнася с мен с изключително високомерие... Абсолютна енигма!

Пробвах да влизам в магазините надменно и... ела да видиш какво отношение получавам - усмивки, уважение, респект... Защо!?!?!? Не знам причината, поради която така отклоних мислите си, но исках да кажа, че ние, хората, трябва да носим лъчовете си любов навсякъде. Можем да обичаме всичко и това да прави нас и другите щастливи.

V.S.: Коя е песента/произведението, свързана с любимия човек, която те кара да настръхваш и те докарва до емоционална лудост? Каква е историята, свързана с нея?
Й.Т.: Това е песента на Лили Гелева и Мартин Костадинов "Първите хора". На нея беше и първият ни танц с Мартин на лодката след сватбата. Имам чувството, че тя е събрала целия ни съвместен живот досега, а и този, който ни предстои. 

V.S.: Молим да използваш думите "Тази луда, луда любов" в едно изречение (или повече...)!
Й.Т.: Тази луда, луда любов е всичко, от което се нуждаем!


P.S.: Екипът на ViewSofia благодари за уютната атмосфера и незаменимото домакинство на най-усмихнатите хора и наши приятели от рестобар Constantinoff, задоволяващи на мига всеки клиентски каприз.

Както и на безценното бижу Huawei P30 Pro, без което запечатването на тези съкровени мигове не биха били възможни!

Както и на ВОДАТА, която пием всеки ден -ВЕЛИНГРАД, от душата на Родопите!

More Love