Истории от живота: травмите в детството бележат целия ни живот

Истории от живота: травмите в детството бележат целия ни живот

Все още си спомням как асфалтът пареше под краката ми, докато стоях, парализирана, и гледах как фелдшерите отнасят баща ми.

Бях на 12, когато се прибирах вкъщи, бях плувала със съседските деца, и видях мигащите светлини на линейката в нашата алея. Все още си спомням как асфалтът пареше под краката ми, докато стоях парализирана и гледах как фелдшерите отнасят баща ми. Сякаш знаех, че тези мигащи светлини са предвестник на края на моето детство.

В болницата на татко му направиха "незначителна" операция на червата. Хирургът, оказа се, направил грешка и вместо баща ми да се прибере, посрещнат от плакатите с надпис "добре дошъл", които направихме, той умря.

Коментари: 0

За да коментираш, е необходимо да влезеш в профила си. Ако все още нямаш такъв, използвай линка "Регистрация" по-долу.