Определено най-големият триумф на наградите "Оскар", които бяха връчени тази нощ за 92-ри път в Лос Анджелис, се оказа южнокорейският филм "Паразит", със своите 4 награди, за мнозина неочаквани - "Най-добър оригинален сценарий", "Най-добър режисьор", "Най-добър чуждестранен филм" и "Най-добър филм".
.jpg)
Междувременно от HBO обявиха, че започват снимките на сериал по мотиви от филма. Така че определено е важно да разберем повече за човека зад това азиатско кинематографично чудо - 51-годишният Бон Джун Хо и за това как "Паразит" стана най-важната кинолента на 2019 година. Точно това ще се опита да разкаже View Sofia сега.
"Паразит" е едновременно зловещ и прекрасен. Представлява сюрреалистична картина на това, как бедно семейство се устройва на работа в семейството на богаташи и до какви катастрофални резултати довежда това. Драмата е снимана в Южна Корея с бюджет от 11 милиона долара, и вече половин година резонира с колосален успех по целия свят (тук чакаме лентата през март).
Най-добрият чуждоезичен филм "Паразит" на 24-тия София Филм Фест през март
След "Златна палма" в Кан и шест номинации за "Оскар", плюс небивал финансов успех – приходите дотук от "Паразит" са над 140 милиона долара, както и нечовешки рейтинг в IMDbот 8,7, което е огромна рядкост за портала, следва да видим какво прави този филм толкова брилянтно КИНО.
Бон Джун Хо е южнокорейският режисьор с най-голямо международно признание. Невероятен разказвач, майстор на сатирата, човек с извънредно рядко и много качествено чувство за хумор, и, освен останалото, един от любимите режисьори на Куентин Тарантино. Познат на света от 2006-та, когато втората му пълнометражна работа "The Host" печели ключов приз на кинофестивала в Брюксел и става най-касовият южнокорейски филм в историята. Представлява хорър за чудовище, обитаващо река Ханган в Сеул, и в същото време е точна алегория на режисьора на политическите събития в страната, и в частност, размишленията му относно присъствието на американските въоръжени сили в Корея. Безжалостният хумор, заложеният безумен сюжет и блестящото жонглиране с жанрове (от ужаси до комедия): още в онзи момент става ясно, че човекът е невероятно талантлив, не прилича на нищо друго, и от произведенията му може да се очаква много.
През 2014 година излиза постапокалиптичният трилър на Бон Snowpiercer с Тилда Суинтън в ролята на зловещата диктаторка Мейсън, като веднага е обявен за един от най-добрите филми на годината, а през 2017-та, новият му "Окджа" (за дружбата на корейско момиче с генномодифицирана свиня) е номиниран за Златна палма в Кан. Социалното неравенство е любима тема за Бон Джун Хо. Отчетливо застъпена в Snowpiercer (През снега, бихме го превели), действието в който се развива в ужасяващ влак, който пътува из заледения свят в неизвестно каква посока. В света е настъпил Ледников период и могат да оцелеят само тези, които са успели да се качат на влака. Съответно на спасителното място се въвеждат правила и диктатура: в предната му част са богатите, потънали в разкош, на опашката - бедняците, които нямат нищичко и съответно периодично устройват въстания и революции.
За да стане разбираем подчертаният интерес на Бон Джун Хо към социалната тема, трябва да погледнем биографията му. Израства в Сеул в успешно артистично семейство - баща му е графичен дизайнер, дядото - известен в страната писател, а като студент Джун Хо учи социология и е ярък участник в митинги и политически акции. В последните няколко години Бон Джун Хо е член на Работническата партия на Южна Корея, която е с лява идеология. Заедно с партийните си колеги се обявява против капитализма и за социално равенство за всички.
"Паразит" е замислен от автора още преди 6-7 години, като Бон твърди, че идеята "просто му е хрумнала".
"Макар че сюжетът се състои от ред специфични и самобитни ситуации, историята абсолютно би могла да се случи и в реалния живот. Прилича на сюжет от новините или социалните мрежи, пренесен на големия екран. Тоест, това е достатъчно реалистична драма, вярно, приличаща на ужасяващ трилър", – споделя режисьорът. Семейството на Ким живее в отвратително мазе, без електричество, а уай-фай хващат от съседите над тях. Изхранват се като събират вторични суровини, най-вече хартиени кутии за пица. С помощта на фалшива диплома, синът в семейството печели доверието на богатото семейство Пак. След известно време, за тях започва да работи цялата фамилия Ким, която се пренася от отвратителното си обиталище в стерилния дом на семейство Пак, построен по най-високи архитектурни стандарти. Майката приготвя храната, бащата става шофьор на мистър Пак, а дъщерята преподава изкуство.
Режисьорът помоли пресата да не разказва какво се случва нататък, с изключение на най-общата посока, че в развитието на филма има много кръв и смях. За "Оскар", между другото, бяха номинирани и художник-постановчиците на филма Ли Ха Джун и Чо Уон У, поделили си невероятно количество работа с превъзходно качество. Филмът не е сниман в реални домове в Сеул: и изпълненото с нищета жилище на бедняците, и разкошният, сякаш изваден от луксозно интериорно списание дом на семейство Пак, са внимателно изградени декори, базирани на ескизи на самия режисьор, който превъзходно знае не само как иска да изглеждат общо местата, но и къде каква ваза да бъде поставена. В интерес на истината, в интервю Бон Джун Хо споделя, че в ранната си младост е живял в още по-гадни условия от тези на бедното семейства в "Паразит", но все още не е изкарал достатъчно за дом, фантастичен и брилянтен като на семейство Пак, т.е. самият той е някъде в средата на социалната стълбица.
More from View Sofia
Биариц в дуел с Кан с новия си кинофестивал Nouvelles Vagues
Първото издание на Международния филмов фестивал в Биариц - Nouvelles Vagues ще се проведе от 28 юни до 2 юли 2023 г.
Истории от живота: Франсис Фармър, от Холивуд до лоботомията
Тя е феномен, тъжен феномен...
art ACT: Джени Бийвън и "Лудия Макс: Пътят на яростта" по пътя за Оскар
Сериите на „Лудия Макс“ предизвикаха една от най-влиятелната вълна постапокалиптични костюми в киното...
