Сбогом, BRAVACASA!

Сбогом, BRAVACASA!

Държим в ръце последния, номериран с цифрата 146 брой на българското издание на BRAVACASA. Последният, в смисъл, че повече няма да го има. На пазара у нас поне.

Намерихме го физически трудно, в малко павилионче на Оборище, при сладка възрастна госпожа, с която се заговорихме и за новия формат на вестник Култура, за който дамата със задоволство каза: "Взимат го, да, като го няма вестника... иначе, който си го знае, си го взима."

Същото каза и за BRAVACASA, макар че госпожата не знаеше, че повече няма до го има на витринката си (стар, дребен, елегантен павилион за вестници и списания в сърцето на София, не Лафка, със сигурност).

С този леко носталгичен реверанс към страхотното оригинално списание, родено и израснало като идея в Италия, както и към първото му лицензно издание в света (именно българското, със старт през 2005-та) под шапката на QM Media, казваме Сбогом, BRAVACASA!, ти беше светъл и елегантен лъч в супер тъжната рамка на интериорните и архитектурни списания в клетата ни страна.

Имаше страхотен екип, част от който и днес гостува на страниците ни редовно, защото може и знае много, като Лидия Манолова, например. Бе списвано с любов, желание, стандарт и въпреки трудностите, "мъжки" и приглушено яростно, само и само да те има.


Сладки приказки за интериори с Лидия Манолова


Затова, преглеждаме страниците на последния, вероятно след време и с колекционерска стойност брой на родната BRAVACASA, в който главна тема са #rethink, #reuse, #reduce и #recycle, има много симпатични текстове от дългогодишния главен редактор, фината Теодора Николова, сниман е прекрасният софийски апартамент на архитектурния тандем Красимир и Жулиета Павлови, после минаваме през друг софийски апартамент, приличен много на такъв във Виена, например, с което отново се замисляме за важността на вярната имотна покупка.

 

После носталгично разглеждаме най-новите творения (какъв оксиморон) на архитектите Таня Глебова с интериорен проект на къща в Париж и на Радо Илиев с убийствен дом в Северен Лондон, преди да се върнем обратно в София и да се гмурнем в изконното очарование на старата софийска архитектура, върната към нов живот благодарение на нечия любов, да минем през други симпатични места и смисли, и, затваряйки страниците на финала, да кажем: Поздравления, колеги! Удоволствието беше наше!


Емоционалните редакционни моменти като този не бихме могли да споделим достатъчно автентично с вас без офисното ни бижу Huawei P30 Pro и невероятната му способност да заснема не просто кадри, а емоции!

Коментари: 0

За да коментираш, е необходимо да влезеш в профила си. Ако все още нямаш такъв, използвай линка "Регистрация" по-долу.