Джордж Оруел е псевдоним на Ерик Артър Блеър, роден на 25 юни 1903 г. в Мотихари, Индия, където баща му, Ричард Уолмсли Блеър, работи като британски държавен служител, отговорен за процъфтяващата по онова време търговия с опиум. Още като малък Ерик Блеър е върнат в Англия и е отгледан почти изцяло само от майка си.
След като посещава училището Сейнт Киприан в Ийстбърн, Ерик получава кралска стипендия за колежа Итън, който завършва през 1921-ва и е изпратен да служи в Имперската полиция в Бирма. Почти нищо не се знае за петгодишния му престой там, освен че той вдъхновява първия му роман "Дни в Бирма" (1934).
Когато се завръща в Англия, Блеър става учител по литература в Лондон и пише "На дъното в Париж и Лондон" (1933). Тогава възприема и псевдонима Джордж Оруел, който съчетава името на управляващия тогава монарх на Обединеното кралство с името на любима за автора река. Преподавателската му кариера приключва поради прекарана тежка пневмония в края на 1934-та. Докато се лекува в санаториум завършва и романа "Пасторска дъщеря" (1935). След като се възстановява, работи в книжарница в британската столица, където се среща с първата си съпруга, Айлийн О'Шонеси.
Оруел прекарва част от 1937-ма в Испания като доброволец на страната на републиканците срещу Франко; става свидетел на враждата между сталинистките и троцкистките фракции. Макар и да съхранява ляво мислене, у него се пробужда трайна омраза към тоталитарната съветска система. Оруел е ранен в гърлото и се завръща в Англия. Пише множество трудове на политическа тематика, а когато Великобритания е въвлечена във Втората световна война, писателят е отхвърлен от военна служба по здравословни причини. Започва работа в ВВС и в седмичника "Трибюн".
"Фермата на животните", неговата горчива сатира към съветския експеримент, е публикувана през 1945-та. По същото време писателят преживява тежък удар в личния си живот - съпругата му Айлийн умира от сърдечна недостатъчност по време на рутинна операция, като недълго преди това двойката е осиновила малко момче, което Оруел решава да отгледа сам.
През последните години от живота си Оруел живее на отдалечения шотландски остров Юра. С помощта на сестра си отглежда момченцето, работи усилено върху последния си роман "1984" и се бори с влошаващо здраве. Скоро след като завършва книгата в края на 1948г., претърпява пълен физически срив и е отведен в клиника Котсуолдс с диагноза напреднала туберкулоза. Огромният международен успех на романа, публикуван през юни същата година, идва твърде късно за своя автор. Джордж Оруел умира на 21 януари 1950 г. на 46 години. Малко преди смъртта си сключва неочакван втори брак със Соня Браунел, редактор в литературното списание "Хърайзън". След като прочита некролозите в пресата в деня на погребението на великия писател, неговият приятел Малкълм Мъгъридж пише в своя дневник: "ето така се ражда легендарният човек".
Постановка по "Фермата на животните" със Снежина Петрова, Вирджиния Събева, Ивона Маврова, Станимир Михайлов и Тодор Атанасов се играе в Театър 199 "Валентин Стойчев" на 19-ти февруари, 1-ви и 21-ви март - повече информация откриваме ТУК. А сега, в цитати:
"Всички животни са равни, но някои са по-равни от другите."
"Ако спазваш малките правила, можеш да нарушаваш големите."
"Който контролира миналото, контролира бъдещето; който контролира настоящето, контролира миналото."
"Нуждаете се от образ на бъдещето? Представете си ботуш, стъпкващ човешко лице – това е вечно."
"Във всяко общество обикновените хора трябва да живеят, съпротивлявайки се на съществуващия ред на нещата."
"Всеки писател, който застава под партийните знамена, рано или късно се оказва пред избор – или да се подчини, или да млъкне."
"Във времената на повсеместна лъжа, да казваш истината – това е екстремизъм."
"Абсолютно бялото и абсолютно черното изглеждат като някакъв дефект на зрението."
"Нямаш нищо свое освен няколко кубически сантиметра в черепа."
"За да видите това, което се случва пред носа ви, трябва отчаяна борба."
"Ние, представителите на средната класа, освен правилното си произношение, няма какво да губим."
"Хората могат да са щастливи само ако не поставят щастието като цел на живота си."
More from View Sofia
„ПРЕПРОЧИТАМЕ ВАЗОВ“, кампанията стартира на 3 март
130 клипа, представящи част от необятната литературна вселена на Патриарха на българската литература Иван Вазов ще дадат начало на най-мащабната кампания на Народния театър този сезон.
Четиво в четвъртък: 12 години без Селинджър, четем "Устата ми хубава, очите ми зелени"
Възхитителна част от гения на американската литература се "ражда" в душата на този човек, роден на 1 януари 1919 г., починал днес преди 12 години. Спомняме си Селинджър, който ни е карал да треперим с книга в ръка стотици пъти, с "Устата ми хубава, очите ми зелени", дори очите й всъщност да са "сини като мидена черупка, дявол да ги вземе!"
2019: любими цитати от любими хора
#ViewSofiaLovesToQuote