Георги Тошев, журналист и продуцент., с реализирани 42 документални филма, сред тях за Невена Коканова, Стефан Данаилов, Ориана Фалачи, АББА, Ани Лейбовиц, Марина Абрамович, Дийп Пърпъл, Барйън Мей и Емир Кустурица, автор на 7 книги, е още създадел и продуцент на тв предаванията "Преди обед", "НепознатиТЕ", "Като на кино", "Другата България" и работил за BBC, ZDF, ARTE, Canal+, RFI, списанията ЕДНО, МАХ, ЛИК и вестниците Дневник, Континет, 24 часа. Заклет пътешественик.
От Архива (2008):Сутрин в 7 точно с Георги Тошев
View Sofia: Утеши ни, 14-ти февруари мина, ние нямаме гаджета, никой не ни подари сърце от червен плюш...
Георги Тошев: Любовта не е в плюшените сърца и бутилките с вино. Когато намерим своя център на любов, ще изпитваме любов. Когато превърнем мигове от делниците си в любов, ще празнуваме любовта ежедневно. Понякога живеем представата си за любов, без да я изпитваме. Омагьосан кръг е. Живял съм в него, но през последните години полагам усилия да изляза от него. Пътуването помага. И близките. Научих се да си правя сам подаръци, когато няма кой. Филм, книга, плоча, среща, път…Пътят е най-сигурното място, на което може да срещнеш любовта. Не у дома, когато си е отишла. Затова на скъпите ми хора пожелавам пътища. Излезте от рутината на не-любов. И от самосъжалението.
V.S.: Защо позабравихме да се обичаме, от темпа на времето ли е, или пък нещо в човешката природа се променя, скърцайки...
Г.Т.: Всичко се променя. И в това няма драма. Свиква се, но пък промяната ни държи будни. Да обичаш е необходимост и, според мен, няма нищо общо с тепма на времето. Моята баба и дядо се обичаха, напук на времето, на темпа, на промените около тях. Видял съм тази любов. Усетил съм я. Нося я. Родителите ми се обичаха. Татяна Лолова и Славето се обичаха/обичат, и след като Славето си тръгна... Само човек, който е видял около себе си любовта, почувствал я е, може да обича…Познава чувството, има сетива... Това, което може да направим, обичайки, е да не се криеем, да не затваряме любовта си за себе си, а да я споделим, да заразим с нея другите. И така ще ги научим да обичат. Любовта е споделяне, не егоистично преживяване. Да, тя ни липсва във времето, в което живеем, склонни сме да я подменим със секс, но не става. Устроени сме да обичаме. Нека не се срамуваме да споделяме любовта си с хората около нас.
V.S.: Твоята много лична дефиниция за любов...
Г.Т.: Споделеност!
V.S.: Детството доколко е важно, за да ни дефинира впоследствие като влюбчиви или не, като отдадени или не, като доверчиви или не...
Г.Т.: Важно е. Определящо е. Аз съм живял в любов и затова обичам. Старая се моята дъщеря да познава това чувство и да го споделя. Любовта е откритост, честност. Научен съм така да живея. Обичам!
V.S.: Говори се за секс образованието като за нещо мръсно, развращаващо, изкривяващо в ранното детство /родители от Перник се вдигнаха на бунт, че децата им, в 4ти клас, били образовани по темата, което намират за ненавременно и вредно/, мнението ти...
Г.Т.: Това, което се случи наскоро в Перник ми напомня времената на инквизицията. Инквизицията в мозъците на хора, които не обичат, които се страхуват да обичат, които…Сексът е естествена част от живота, да си сексуално просветен е задължително, защото, познавайки своето тяло и функциите му, ти можеш да изградиш по-цялостна емоционална система, да бъдеш здрав, пълноценен човек. Не мога да си представя, че има родители, за които сексуалното образование на децата им не е първостепенна задача, за да бъдат те пълноценни и щастливи. Да си псевдо пуритан е опасно и вредно не само за твоето дете, но и за обществото. Няма да изброявам случаи на сексуално насилие и агресия, следствие на липсата на адекватно сексуално образование в семейството и училището.
V.S.: Кога се влюби най-страшно и по какво разбра, че е наистина страшно?
Г.Т.: Беше преди 27 години. Беше като удар с чук. От пръв поглед. Една невъзможна любов, разделена от хиляди километри и избори, които не бях готов да направя. Но днес сме приятели, семействата, децата ни се познават и харесват. Трябваше ми време, за да разбера, че любовта може да има различни измерения. И че е нужен и разум в чувствата, за да запазиш скъп за теб човек. Завинаги!
V.S.: Мехлем за болката, която неизменно се стоварва на влюбените ни плещи, в един, втори или следващ момент?
Г.Т.: За болката няма мехлем. Поне аз не съм го открил до днес. Научих се да живея с нея и да я трансформирам, защото с болка не се живее лесно.
V.S.: Само у нас ли битува тезата, че жените, пък и мъжете, над 50, са нещо като НЕхора. Отвратителният "ейджизъм" или възрастовата дискриминация са лепкави и ужасно гадни по нашите географски ширини.
Г.Т.: Мога да говоря само за себе си. Чувствам се супер на 50! Много по-уверен и спокоен от преди. И по-обичан! Познавам любовното чувство и се научих да му се наслаждавам на 50, а не да се страхувам… По-пълноценно е!
V.S.: На какво се дължи и има ли почва отърваването от тази тотална нелепост?
Г.Т.: Не знам на какво се дължи това отношение, но аз съм обграден от хора, които не са подвластни на това, че след 50 си аут. Напротив! Живее се на макс с натрупания опит.
V.S.: Любовта от и към децата... какво й е, че често виждаме деца да плачат, понякога чуваме висок тон от родител към дете, понякога виждаме /все още, в 2020-та/ жест на шамаросване? Къде бъркаме, Жоро?
Г.Т.: Възпитанието е личен опит. Процес. Вярвам в това, че ние сме приятели на нашите деца и съветници, ако имат нужда от съветите ни. Другото е личен избор. Моят скъп приятел Пракаш ми беше казал преди години, когато изпитвах страхотно чувство за вина, че не съм всеки ден с дъщеря ми: наблюдавай я! Когато сте заедно не мисли за друго! Виж я!
Знам, че това работи. Възпитанието е деликатен процес, изисква време. И личен пример. Нашите деца се оглеждат в нас. Те са нашето мерило докъде сме стигнали по пътя си.
V.S.: Не е ли Любовта, и особено тази към децата, най-святото нещо?
Г.Т.: Любовта към децата ни е едно от най-важните проявления на любов, но не е единственото. В любовта трудно се степенува по-важност…
V.S.: Любовта е пръст/семе/инструменти за засаждане/вода?
Г.Т.: Любовта е вода. Тече. През нас, през времето. Понякога изтича. Понякога сме жадни. Понякога се давим, понякога плуваме в нея.
V.S.: Как отглеждаме тази святост? Най-любовната гозба?
Г.Т.: Най-любовната гозба е споделената.
V.S.: Най-любовният филм?
Г.Т.: "Говори с нея" на Алмодовар.
V.S.: Най-любовното признание?
Г.Т.: Почувстваното, не декларираното.
V.S.: Най-любовният проект?
Г.Т.: Който ти дава смисъл.
V.S.: Животът и любовта си приличат по....
Г.Т.: Споделеността. Затова е важно никога да не забравяме... че любовта ни държи будни!
P.S.: Екипът на View Sofia благодари от сърце за уютната атмосфера и незаменимото домакинство на най-усмихнатите хора и наши приятели от Restobar Constantinoff, задоволяващи на мига всеки клиентски каприз.
Както и на безценното бижу Huawei P30 Pro, без което запечатването на тези съкровени мигове не биха били възможни!
Както и на ВОДАТА, която пием всеки ден - ВЕЛИНГРАД, от душата на Родопите!
Припомнете си отново какво ни говориха за любовта и:
Йоанна Темелкова
Михаил Крумов
Димитър Павлов
Радослав Илиев, на "Екшън" режисьорът
Антония Петрова-Батинкова
More from View Sofia
Марго Роби ще става мама?
Клюките упорито носят, че актрисата е в очакване на първото си дете...
Изневяра или не... Новак и Йелена все още се обичат
Скандални слухове заплашват щастието на семейството на Джокович, но очевидно той грам не обръща внимание на това...
Гари Олдман се ожени за ПЕТИ път
Актьорът каза поредно заветно "Да"