Говори ми за ЛЮБОВ, Георги Тошев

Говори ми за ЛЮБОВ, Георги Тошев

Нали вече не ви е странно как всяка година след месец януари идва февруари, а ние, специално за вас, вече за пети път "го крадем" (и ни е много гот от това плячкосване!) и правим подвластен на чувствата, страстта и любовта! Да, на тази луда, луда Любов!

Ще говорим за Любов, и още как! Няма да спираме скоро! Ще я гоним, търсим, крадем, целуваме, разобличаваме, осуетяваяме, сграбчваме, освобождаваме, прегръщаме, ако се налага - ще й разкъсваме дрехите, дори! И Тя, също като близката си роднина Истината, е още по-красива, разгорещена и сексапилна, когато е гола.

Георги Тошевжурналист и продуцент., с реализирани 42 документални филма, сред тях за Невена Коканова, Стефан Данаилов, Ориана Фалачи, АББА, Ани Лейбовиц, Марина Абрамович, Дийп Пърпъл, Барйън Мей и Емир Кустурица, автор на 7 книги, е още създадел и продуцент на тв предаванията "Преди обед", "НепознатиТЕ", "Като на кино", "Другата България" и работил за BBC, ZDF, ARTE, Canal+, RFI, списанията ЕДНО, МАХ, ЛИК и вестниците Дневник, Континет, 24 часа. Заклет пътешественик.


От Архива (2008):Сутрин в 7 точно с Георги Тошев


View Sofia: Утеши ни, 14-ти февруари мина, ние нямаме гаджета, никой не ни подари сърце от червен плюш...
Георги Тошев:
Любовта не е в плюшените сърца и бутилките с вино. Когато намерим своя център на любов, ще изпитваме любов. Когато превърнем мигове от делниците си в любов, ще празнуваме любовта ежедневно. Понякога живеем представата си за любов, без да я изпитваме. Омагьосан кръг е. Живял съм в него, но през последните години полагам усилия да изляза от него. Пътуването помага. И близките. Научих се да си правя сам подаръци, когато няма кой. Филм, книга, плоча, среща, път…Пътят е най-сигурното място, на което може да срещнеш любовта. Не у дома, когато си е отишла. Затова на скъпите ми хора пожелавам пътища. Излезте от рутината на не-любов. И от самосъжалението.

V.S.: Защо позабравихме да се обичаме, от темпа на времето ли е, или пък нещо в човешката природа се променя, скърцайки...
Г.Т.:
Всичко се променя. И в това няма драма. Свиква се, но пък промяната ни държи будни. Да обичаш е необходимост и, според мен, няма нищо общо с тепма на времето. Моята баба и дядо се обичаха, напук на времето, на темпа, на промените около тях. Видял съм тази любов. Усетил съм я. Нося я. Родителите ми се обичаха. Татяна Лолова и Славето се обичаха/обичат, и след като Славето си тръгна... Само човек, който е видял около себе си любовта, почувствал я е, може да обича…Познава чувството, има сетива... Това, което може да направим, обичайки, е да не се криеем, да не затваряме любовта си за себе си, а да я споделим, да заразим с нея другите. И така ще ги научим да обичат. Любовта е споделяне, не егоистично преживяване. Да, тя ни липсва във времето, в което живеем, склонни сме да я подменим със секс, но не става. Устроени сме да обичаме. Нека не се срамуваме да споделяме любовта си с хората около нас.

V.S.: Твоята много лична дефиниция за любов...
Г.Т.:
Споделеност!

V.S.: Детството доколко е важно, за да ни дефинира впоследствие като влюбчиви или не, като отдадени или не, като доверчиви или не...

Коментари: 0

За да коментираш, е необходимо да влезеш в профила си. Ако все още нямаш такъв, използвай линка "Регистрация" по-долу.