Една година без Карл. Кадрите, с които си спомняме, са редки, а носталгията - осезаема

Една година без Карл. Кадрите, с които си спомняме, са редки, а носталгията - осезаема

Карл Лагерфелд реши, че ни стига толкова, в този ден, 19-ти февруари, преди точно година.  

Една година става днес, откакто Карл Лагерфелд, роденият в Германия, живял в Париж дизайнер прекрачи в невидимия свят, оставяйки зад себе си легион от почитатели, приятели, признателни хора, на само от брандовете, за чиито имидж и колекции се грижеше - Chanel, Fendi и едноименния KL, но и сред цялото бдително човечество, жадно за талант, постижения и смелост.

С Виржини Виар, най-верният му сътрудник в продължение на 3 десетилетия, днес Креативен директор на Модна къща Chanel 

Малко преди да си отиде, Кайзерът беше казал: "Искам да наблюдавам света, но не искам да наблюдават мен!". Каква ли трябва да е била сладката умора от толкова много признание и толкова много внимания цял един дълъг, 85-годишен живот. 

Описвайки личния си свят и основно дома си, в който  е заобиколен от, лично сметнати от него, 100 000 книги, той казва още: "Обожавам физическото приъствие на книгите. Трудно мога да нарека стаята си спалня, защото всички стени са запълнени отгоре до долу с книги. Прилича на огромна кутия от замразено стъкло - без врати, само едно грамадно студио, в което скицирам и чета, и където живее Шупет" (бялата космата красавица с очи-сапфири, която и днес се радва на охолен живот с една от помощничките на Лагерфелд, бидейки един от наследниците на богатството му).

Лагерфелд ще бъде запомнен с драматичното си чувство за независимост, с абсолютния си индивидуализъм. "Не съм французин, никога не съм искал да ставам французин, защото предпочитам да бъда чужденец. Аз съм чужденец и в Германия. Никога не съм искал да бъда част от нещо, особено ако перспективите да не съм са малки. Обичам да съм аутсайдер. Всъщност, аз съм част от нищото. Абсолютно свободен съм, в най-добрия смисъл на думата."

От време на време приживе, Карл споменава и родителите си, без които вероятно нямаше да е същото: "Баща ми беше много приятен човек, сладък, но не толкова, колкото мама. Понякога чувствам вина, че не бях толкова мил с него, колкото бях с майка ми - аз бях неин роб."

Година след кончината на големия Маестро, в точния ден на неговата смърт, целият моден свят се покланя пред паметта му, основно споделяйки спомени, случки и забавни моменти от миналите години, в които са имали шанса да бъдат редом до Лагерфелд. Защото животът му е лаконично, но безумно гениално сведен до една голяма ЛЮБОВНА ИСТОРИЯ С МОДАТА. 

В галерията е нашият трибют към Маестрото, един безкрайно интересен човек, обграден от фенове, сътрудници, обожатели, най-ценен гост на всяко фешън парти. Човекък, който светът ще запомни с удивителната мода и ексцентричния личен стил на живот, но също и със страстния му танц с Оскар де ла Рента на парти в Ню Йорк, или с импровизираните валсове, на които бе цар, и които си позволяваше след представянето на поредната Chanel колекция.



Най-близките му приятели си припомнят странната смесица в характера мяу - тази на саможивост и едновременната необходимост да е заобиколен от хора. Повечето много близки до Карл хора имат навика, докато е жив, да го чуват всеки ден, и днес гласно страдат за фината му ирония, начинът му да се надсмива, но с любов и респект, невероятно точните му преценки, както за хора и стил, така и за ситуация и решения.

Отличен пианист, музикант, артист, настроен да улавя най-фините вибрации на вселената, Карл Лагерфелд по свой собствен начин е жив и досега, година след като си тръгна. И това не е от носталгичните, много интересни и редки снимки, които View Sofia избра за вас, за да си го припомним заедно.

А защото най-големите просто остават.  
 

Коментари: 0

За да коментираш, е необходимо да влезеш в профила си. Ако все още нямаш такъв, използвай линка "Регистрация" по-долу.

Още от ViewSofia