Говори ми за ЛЮБОВ, Мария Касимова-Моасе

Говори ми за ЛЮБОВ, Мария Касимова-Моасе

Ще говорим за Любов, и още как! Няма да спираме скоро! Ще я гоним, търсим, крадем, целуваме, разобличаваме, осуетяваяме, сграбчваме, освобождаваме, прегръщаме, ако се налага - ще й разкъсваме дрехите, дори! И Тя, също като близката си роднина Истината, е още по-красива, разгорещена и сексапилна, когато е гола.

"Родена съм в София на пети октомври 1969 година. Татко беше актьор, мама - режисьор в телевизията и аз израснах по трасето между Сатирата и БНТ. Детството ми мина в купони, цигарен дим, театър, камери и много смях.

Исках да стана актриса, но завърших българска филология в Софийски университет и станах журналистка. Обичам професията си, защото чрез нея можеш да изживееш много животи в рамките на своя собствен. Работила съм на много места - списанията Едно, ELLE, Капитал Лайт, НЕЯR, ежедневниците "24 часа", "Стандарт", "Капитал". Имам телевизионен опит и всъщност не съм работила само в радио. Учила съм и разбирам от социален и бизнес етикет, от комуникации и тънкости на презентирането. Това и преподавам днес с огромно удоволствие.

Знам прилично четири езика, имам две дъщери, три кучета и един прекрасен съпруг. Живея из Европа. Обичам да танцувам, да плувам, да говоря пред хора. Страх ме е от змии. И да не полудея."

Това е Мария Касимова, удоволствието да си Говорим за любов с нея е наше, надяваме се, и ваше!

View Sofia: Утеши ни, 14-ти февруари мина, ние нямаме гаджета, никой не ни подари сърце от червен плюш…
Мария Касимова-Моасе:
Още по-добре! Не ви трябват гаджета за червения плюш и сърцата, чрез които само стимулираме китайската лека промишленост. Направете така: организирайте си приключение, идете на фризьор, направете нещо за себе си, купете си нещо отдавна искано, гледайте хубав филм, пийнете с приятели самотници по чаша шампанско, идете на планина или просто се разходете в парка. И правете така не само около 14 февруари, а във всеки ден, в който ви е самотно или криво. Каквото и да се случва, с един човек ще бъдем неразделни до края на живота си - себе си. Трябва да обичаме този човек, да се погрижим за него - заслужава го, заради постоянството си да ни търпи.

V.S.: Защо позабравихме да се обичаме, от темпа на времето ли е, или пък нещо в човешката природа се променя, скърцайки…

Коментари: 0

За да коментираш, е необходимо да влезеш в профила си. Ако все още нямаш такъв, използвай линка "Регистрация" по-долу.