"Родена съм в София на пети октомври 1969 година. Татко беше актьор, мама - режисьор в телевизията и аз израснах по трасето между Сатирата и БНТ. Детството ми мина в купони, цигарен дим, театър, камери и много смях.
Исках да стана актриса, но завърших българска филология в Софийски университет и станах журналистка. Обичам професията си, защото чрез нея можеш да изживееш много животи в рамките на своя собствен. Работила съм на много места - списанията Едно, ELLE, Капитал Лайт, НЕЯR, ежедневниците "24 часа", "Стандарт", "Капитал". Имам телевизионен опит и всъщност не съм работила само в радио. Учила съм и разбирам от социален и бизнес етикет, от комуникации и тънкости на презентирането. Това и преподавам днес с огромно удоволствие.
Знам прилично четири езика, имам две дъщери, три кучета и един прекрасен съпруг. Живея из Европа. Обичам да танцувам, да плувам, да говоря пред хора. Страх ме е от змии. И да не полудея."
Това е Мария Касимова, удоволствието да си Говорим за любов с нея е наше, надяваме се, и ваше!
View Sofia: Утеши ни, 14-ти февруари мина, ние нямаме гаджета, никой не ни подари сърце от червен плюш…
Мария Касимова-Моасе: Още по-добре! Не ви трябват гаджета за червения плюш и сърцата, чрез които само стимулираме китайската лека промишленост. Направете така: организирайте си приключение, идете на фризьор, направете нещо за себе си, купете си нещо отдавна искано, гледайте хубав филм, пийнете с приятели самотници по чаша шампанско, идете на планина или просто се разходете в парка. И правете така не само около 14 февруари, а във всеки ден, в който ви е самотно или криво. Каквото и да се случва, с един човек ще бъдем неразделни до края на живота си - себе си. Трябва да обичаме този човек, да се погрижим за него - заслужава го, заради постоянството си да ни търпи.
V.S.: Защо позабравихме да се обичаме, от темпа на времето ли е, или пък нещо в човешката природа се променя, скърцайки…
М.К.: Не мисля, че сме забравили да се обичаме. Просто се обичаме бързо, скоростно - така, както живеем днес. Обаче, когато се влюбим, ритъмът се мени, нали? Всичко наоколо става по-бавно, по-незначително, а вътре в сърцето ти тичат коне. Любовта си е любов, в каквато и скорост да я преживяваме. Разбираш го най-вече, когато някой спре да те обича. Тогава вселената не спира да бърза, обаче ти слизаш от нея. И ти трябва ново обичане, за да се качиш пак отгоре й и да хукнеш лек и усмихнат.
V.S.: Твоята много лична дефиниция за любов…
М.К.: Ще цитирам съпруга си. Един ден, на неговия развален български със силен френски акцент, ми каза: "Ти си най-добрата жена на цветя". Искаше да каже "на света", но грешката го направи още по-красиво.Това е и най-хубавото обяснение в любов, което някога съм получавала. Та любовта е да си "най-добрият на цветя" за някого.
V.S.: Детството доколко е важно, за да ни дефинира впоследствие като влюбчиви или не, като отдадени или не, като доверчиви или не…
М.К.: Докато си дете, попиваш света през образи и емоции. Като малък не правиш разлика между приказка и реалност, не съдиш, не подлагаш на съмнения и не нищиш нищо за причини и следствия. Затова е важно в този период децата да виждат любовта, да я попиват и да я приемат като въздуха, като храната. Аз съм се нагледала на много любов. Баща ми се разболя тежко, когато бях на тринайсет. Майка ми стоя до него неотлъчно, до последния му дъх. И когато той все пак си отиде, аз от опита на своите шестнайсет години реших, че когато двама души се обичат, те могат да бъдат разделени само и единствено от смъртта. Реших, че всичко друго трънливо около една връзка може да бъде поправено, може да бъде преодоляно, така че тя да бъде съживена.
Точно това мое убеждение ми донесе много страдание, когато се случи така, че първият ми съпруг спря да ме обича. Борих се отчаяно за тази любов пет години, преживях много, допуснах дори да бъда жалка и слаба. Докато осъзная, че не, не е само смъртта, която може да раздели двама, които са се обичали. Безлюбовието също може. При това по-силно от смъртта. Тогава реших, че няма да допусна повече в живота си да настоявам за любов, която не мога да получа. Научих, че трябва да напускаш ситуации, които не можеш да понесеш. Липсата на любов е такава ситуация.
V.S.: Говори се за секс образованието като за нещо мръсно, развращаващо, изкривяващо в ранното детство (родители от Перник се вдигнаха на бунт, че децата им, в 4ти клас, били образовани по темата, което намират за ненавременно и вредно), мнението ти...
М.К.: Сексуалното възпитание на децата е неразделна част от емоционалното възпитание. Да ги възпитаваме не само просто в любов между двама души, а и в любов към себе си, към ценностите, към достойнството у човека. Така ще ги научим да разпознават насилието например, да се пазят от него, да осъзнават как се отнасяме към другите хора, за да не ги раняваме. Срамота е в двайсет и първи век, когато децата ни могат да научат всичко отвсякъде, ние да не сме до тях в най-опасните подобни срещи, за да им помогнем да се ориентират. Не е честно да ги лишаваме от подкрепа, като се прикриваме зад някакви идеи за "срам", за "правилно и неправилно", за "морално"... Задължени сме да си пазим децата, длъжни сме да ги научим как да се ориентират в света, за чието днешно състояние ние сме виновни. Да твърдим, че не му е времето, не е подходящо, не е морални и т.н. е престъпление спрямо тяхното бъдеще.
V.S.: Кога се влюби най-страшно и по какво разбра, че е наистина страшно?
М.К.: Аз по принцип си се влюбвам страшно. Но първият път, разбира се, беше най-неуправляемо. Бях на петнайсет, влюбих се в едно момче, което за мен направо си беше мъж със своите двайсет години. Караше страхотен мотор и имаше вид на лошо момче. Така се побърках по него, че висях с часове пред дома му с надеждата да го видя. Следях го из София, прекарвах из основните места на града цели часове, надявайки се той случайно да мине оттам, треперех при изръмжаването на всеки мотор. На няколко пъти го засичах наистина и сърцето ми се удряше в ребрата и гръбначния стълб от вълнение. Един ден на него явно му писна да ме зърва из ъглите на града и ме извика на среща. Отидох с надеждата да ми каже, че ме харесва, а той седна до мен, втренчи се пред себе си и каза: "Ти си момиче, а на мен ми трябва жена."
Изревах си душата тогава, часове вървях и плачех. Мразех девствеността си, мразех себе си.
Но пък аз имам едно много важно и съхраняващо качество - когато нещо свърши и аз приема края му, няма връщане назад. Никога не го потърсих повече. Намери ме той преди три-четири години във Фейсбук. Живее в Щатите, не е толкова див, женен е, с двама големи синове. Стана ми мило. Нищо повече. Може би само малко мъчно за онова момиче, което за една нощ от любовна мъка наводни със сълзи цяла София.
(1).jpg)
V.S.: Мехлем за болката, която неизменно се стоварва на влюбените ни плещи, в един, втори или следващ момент?
М.К.: Няма такъв. Трябва да се преболедува. Да омекотя любовната си мъка са ми помагали различни неща - книги, филми, случайни реплики… В такива моменти приемаш всичко наоколо като знак, като послание и влагаш в незначителни неща божествен смисъл. Но истински са ме вадели от подобни дупки приятелите ми. Била съм щастлива винаги до мен да е заставал точният човек, който да ме изтегли нагоре.
V.S.: Само у нас ли битува тезата, че жените на 50-те са нещо като НЕжени. Отвратителният "ейджизъм" или възрастовата дискриминация са лепкави и ужасно гадни по нашите географски ширини. На какво се дължи и има ли почва отърваването от тази тотална нелепост?
М.К.: Самият факт, че откакто навърших петдесет, не спират да ме търсят от най-различни медии, за да си говорим как петдесетте нищо не значат, е показателен, че... значат. Тук хората са безпощадни по отношение на човешката физика и остаряването им е особено любима тема. Тук на трийсетгодишните им казват, че не са в първа младост, та какво остава за половинвековни жени! Особено за жени! Обнадеждава ме това, че днешните жени на шейсет изобщо не изглеждат като своите връстнички отпреди двайсет, трийсет години. Те са по-готини, по-активни, по-наперени, ако щете. Познавам момичета на шейсет и лелки на двайсет, защото възрастта е състояние на ума, не толкова на тялото. Честно казано, не ми се иска да се разправям с темата за петдесетгодишните и възрастта - аз съм по-голяма от нея и тя не заслужава вниманието ми. Който има проблем с нечия възраст, има проблем и със себе си. Аз нямам.
V.S.: Любовта от и към децата... какво й е, че често виждаме деца да плачат, понякога чуваме висок тон от родител към дете, понякога виждаме (все още, в 2020-та) жест на шамаросване? Къде бъркаме, Мария?
М.К.: Хич не съм експерт по децата и възпитанието им. Понякога се чудя моите момичета как така ми се получиха толкова добри, възпитани и мили - като се знам каква съм кьопава… Но пък винаги съм следвала интуицията си да бъда откровена с децата си. Те ме знаят такава, каквато съм. Това е голяма отговорност, защото възпитаваш, докато сам взимаш решения в живота си и децата ти са техни свидетели, че и потърпевши. Може и да съм бъркала понякога в решенията си, но със сигурност поне съм била искрена. А искреността е това, което най-много ни липсва днес.
Знам още, че с всяко свое дете отново си родител за първи път. Няма как да имаш метод, да си подготвен, да прилагаш като матрица някакви решения в на пръв поглед близки ситуации. В процеса на родителство децата ми са моите учители.
А иначе бъркаме, че си изпускаме нервите, че само изискваме, че не обясняваме, че подценяваме, че гледаме на децата си като на някаква собственост, която трябва да съдим и напътстваме непрекъснато. Както смятаме петдесетгодишните за полухора, така приемаме и децата си за получовеци.
V.S.: Любовта е пръст/семе/инструменти за засаждане/вода? Как отглеждаме тази святост?
М.К.: Не искам да вмъквам любовта в конкретен предмет или действие. Любовта си е любов, тя е самостоятелна категория. Тя е различна във всяко сърце, във всяка глава. Точно това й е хубавото. Затова трябва да гледаме на нея като на абсолютен оригинал, всеки път. Отглежда се като се пази. И като се ползва.
V.S.: Най-любовната гозба?
М.К.: Сготвената, за да се сподели.
V.S.: Най-любовният филм?
М.К.: Този, който гледаш в прегръдките на някой, чийто дъх усещаш върху косата си.
V.S.: Най-любовното признание?
М.К.: "Всичко ти обичам."
Р.S.: Екипът на View Sofia благодари от сърце за уютната атмосфера и незаменимото домакинство на най-усмихнатите хора и наши приятели от Restobar Constantinoff, задоволяващи на мига всеки клиентски каприз.
.jpg)
Както и на безценното бижу Huawei P30 Pro, без което запечатването на тези съкровени мигове не биха били възможни!
Както и на ВОДАТА, която пием всеки ден - ВЕЛИНГРАД, от душата на Родопите!
Припомнете си отново какво ни говориха за любовта и:
Йоанна Темелкова
Михаил Крумов
Димитър Павлов
Радослав Илиев, на "Екшън" режисьорът
Антония Петрова-Батинкова
Георги Тошев
Джулиана & Илиян
More from View Sofia
Божествен е клипът ви, Руши и Гена!
Естетиката.
Говори ми за ЛЮБОВ, Георги Тошев
Нали вече не ви е странно как всяка година след месец януари идва февруари, а ние, специално за вас, вече за пети път "го крадем" (и ни е много гот от това плячкосване!) и правим подвластен на чувствата, страстта и любовта! Да, на тази луда, луда Любов! Ще говорим за Любов, и още как! Няма да спираме скоро! Ще я гоним, търсим, крадем, целуваме, разобличаваме, осуетяваяме, сграбчваме, освобождаваме, прегръщаме, ако се налага - ще й разкъсваме дрехите, дори! И Тя, също като близката си роднина Истината, е още по-красива, разгорещена и сексапилна, когато е гола.
Ето я предполагаемaта любима на Роман Абрамович с "украински корени"
В куп западни медии се обсъжда любовната история на тежко санкционирания руски милиардер Роман Абрамович, известен като "портфейла на Путин" с 25-годишната Александра Корендюк, която стана известна, след като изигра епизодична роля в руския сериал "Всички ме ядосвате"
