Харизматична колкото и артистична, Весела Бабинова е едно от най-свежите лица на българските кино и театър. Носителка на Аскеер за Изгряваща звезда и ИКАР за Поддържаща женска роля, всеВесела (не е артистичен псевдоним, а никнейм в Инстаграм) днес ще ни говори за Любов - слушаме!
View Sofia: Вярваш ли в мита за разделената на две душа, която цял живот търси своята половина? Намерила ли си своята?
Весела Бабинова: По-скоро вярвам и съм я намерила, да.
V.S.: По какво ще я познаем? Къде те връхлетя за първи път?
В.Б.: Ще я познаем по начина, по който общуваме с нея. Друг път може да се случи да не я познаем много дълго време. Мен сега ме свари неподготвена и почти напълно отричаща, че е възможна.
V.S.: Какво правим, когато си тръгне, без да попита дали сме готови да живеем без нея?
В.Б.: Продължаваме нататък с опита да вярваме, че явно не е била нашата. Често никой не ни пита как ще ни е по-удобно да живеем и слава Богу, защото, ако всичко се случваше, както си го планираме, щеше да е доста скучно май.
V.S.: Някои отчаяно я търсят, други бягат от нея като дявол от тамян - все няма удогия, защо? Не я познаваме ли, страх ли ни е, не сме готови ли?
В.Б.: Нямам представа защо някой може да бяга от нея, според мен това се случва само във филмите, където героинята казва, че не иска повече да я нараняват, затова се отказва от любовта и после идва Той и се оказва, че тя просто е чакала именно него.
V.S.: Можем ли да обичаме и без да се нараняваме?
В.Б.: Наранявайки и бивайки наранен, порастваш и узряваш. Това си е част от живота според мен и, да, случва се на теб да са причинили болка, но понякога и ти самият да си нейният първоизточник. Може би това означава да си човек. Да не говорим, че любовта в същността си далеч не е само красиви снимки в Инстаграм и вечен смях.
V.S.: Да разведрим: последната много тъпа свалка/заучена фраза, която чу/която ти бе "приложена"?
В.Б.: Мисля, че по-тъпо от "Хайде на кафе да се опознаем малко" няма да има никога, а очевидно тази фраза не остарява, което си е тъжно.
V.S.: Ако можеше да "откраднеш" една Велика любовна история - ей, така, да я изживееш, изстрадаш, докоснеш, вдишаш - коя би била?
В.Б.: Не бих, и моята си става поне за повест, ако не за роман. Но, ако трябва задължително да кажа, бих посочила Елисавета Багряна и Боян Пенев.
.jpg)
V.S.: Особеност на женската природа ли е това, или липса на инстинкт за самосъхранение?
В.Б.: Може би особеност на женската природа - да иска да помогне, да се погрижи, да успокои. И аз това си помислих, като го гледах: "Иска обич".
V.S.: Вярваш ли, че (особено ние, жените), съзнателно или не, преследваме един точно определен модел във връзките си? Другите го виждат, ние не - защо? Кога ще се "научим"?
В.Б.: Не зная. При мен се случи едно повторение, но дори там определено имаше съществени разлики в историята. Преди това не мисля, че съм имала модел. Относно научаването, няма да стане с вечно дуднене от страна на приятелите ти, а по-скоро, когато ти самата се усетиш, че трябва да бъде различно, иначе казано, докато не ти прелее чашата.
V.S.: Ревността храни или погубва е една връзка?
В.Б.: Категорично погубва. Не ми ли вярваш, няма какво да го мъчим...
V.S.: Любовта, а и липсата й вдъхновяват множество метафори, изказани като физически състояния, дори болежки. Опиши ни своята влюбеност.
В.Б.: Това няма да са метафори, но те са ми слабо звено по принцип, затова просто ще го опиша: слагам захарницата в микровълновата, къпя се по два пъти с шампоан, защото не помня дали си сложих и обикновено много мълча.
V.S.: "Семейно положение: живея с 43-те си котки и ям китайско всяка вечер" е нещо като присъда. За теб?
В.Б.: А не е ли? Кой иска да има 43 котки и всяка вечер да яде пържена храна? Това пак е насадено от американските филми, където най-страшно е да умреш сам с домашните си любимци и никой да не разбере дълго време, че си умрял. Нормално, всеки си го е помислял. Просто не искаме да сме сами. Всеки иска да е обичан. Това е.
V.S.: Повече "глупости" или повече "подвизи" правим от/за любов?
В.Б.: Хммм, при мен може би глупостите надделяват, но някъде дълбоко в себе си знам, че всъщност са подвизи.
V.S.: Най-любовното обръщение?
В.Б.: Ейча.
V.S.: Търпи ли любовта грешки? И какво в никакъв случай не търпи?
В.Б.: Търпи грешки, разбира се, но не търпи недоверие и ограничаване на личната свобода.
V.S.: Включи израза "тази луда, луда любов" в едно изречение, моля.
В.Б.: Тази луда, луда любов, която ме кара да правя неща, които казвам, че НИКОГА няма да направя. И аз съм човек, няма какво да се прави.
P.S.: Екипът на View Sofia благодари от сърце за уютната атмосфера и незаменимото домакинство на най-усмихнатите хора и наши приятели от Restobar Constantinoff, задоволяващи на мига всеки клиентски каприз.
(1).jpg)
Както и на безценното бижу Huawei P30 Pro, без което запечатването на тези съкровени мигове не биха били възможни!
Както и на ВОДАТА, която пием всеки ден - ВЕЛИНГРАД, от душата на Родопите!
Припомнете си отново какво ни говориха за любовта и:
Йоанна Темелкова
Михаил Крумов
Димитър Павлов
Радослав Илиев, на "Екшън" режисьорът
Антония Петрова-Батинкова
Георги Тошев
Джулиана & Илияна
Мария Касимова-Моасе
Лора Караджова
More from View Sofia
Говори ми за ЛЮБОВ: Елица Попова
Днес разменяме ролите, заемаме мястото на домакин и посрещаме "фейсът", видял стотици хиляди лица.
Карантината на известните: Лео и Камила - сладка двойка на шопинг в LA
Карантинен шопинг...
От Франциия с любов! 20 цитата за вярата от Ерик-Еманюел Шмит
"Аз съм драматург, защото драмата е диалог, дебати, въпроси. С усилия станах писател, за да мога да превърна в книги сюжетите, които не са подходящи за сцена. Но прозата не ми носи същото удовлетворение като театъра."
