Следва

Летопис на смутното време: Николай Гюлеметов

Летопис на смутното време: Юлиан Дайнов

"Летопис на смутното време", като романа на Вера Мутафчиева, е една поредица, която цели да систематизира настроенията в това особено, смутно време, в което се намираме в момента. Тук ще видите и прочетете посланията на прекрасни хора, на чиято емоционалност разчитаме и в чиито усещания вярваме; ще ни споделят как усещат момента, как си представят, че ще минем през него, какво е най-важното, кои са устоите, какво препоръчват, как виждат нещата след ступора. Какво ще се промени, какво трябваше да се промени, кои са позитивите в тази непреживявана от никой съвременник ситуация. Нека си дадем надежда и да структурираме заедно проблема така, че да излезем от това по-устойчиви и по-мислещи, по-съчувстващи и по-смирени!

Interviews преди 4 години

Юлиан Дайнов е всичко онова, което наричаме "гражданин на света". Човек, чиито стъпки към тотален космополит започват именно в София, преди да го отведат до първите редове на световния моден бизнес елит. През последните годините от кариерата си работи като моден директор за ритейл гиганти като Saks Fifth Avenue, Harrods, Barney's, TJX и един от малкото сертифицирани Тренд скаути, които диктуват и разработват бизнес и продуктови иновации за марки като Nike, Mercedes, Chanel, Tesla, Amazon, L'Oreal, Lufthansa.

След повече от 20 години далеч София, през погледа на View Sofia той продължава да следи какво се случва тук, а винаги любопитни за мнението му, го помолихме  да опише накратно как се отразяват на него и бизнеса му мерките наложени от световната пандемия.

Berlin is a ghost town - sunny, but grey; full but empty.

Берлин, Ден 4-ти под домашна карантина...

Hello от Берлин - опустял и тъжен, въпреки първите пролетни лъчи, които тук толкова дълго чакахме. Усещането е доста призрачно - адски неприсъщо за иначе ежедневния супер динамичен и дори хаотичен пейзаж на града.

Съвсем чуждо за мен е в първите пролетни дни тук улиците да са пусти, а кафенетата около градските паркове да не работят, детските площадки да са безлюдни, да няма опашка пред близкия щанд за домашен сладолед; сякаш някой е спрял звука и е забавил кадъра на филма, в който всеки ден живея.

Но пък - хей!, не трябва ли понякога да забавим оборотите на машината, която сами управляваме? Щом сами не смеем, ето, че друг го прави...

Шокиращата новина за обявяване на извънредно положение в Берлин и повечето провинции на Германия ме намери - разбира се - на път. Неслучайно казвам "разбира се", защото не само работата, а като че ли целият ми живот преминават на път - като консултант за десетки модни брандове, летя повече от 300 пъти годишно и гравитирам между Лос Анджелис, Ню Йорк, Милано, Париж и Хонг Конг, а като че ли това не е достатъчно, личният ми живот е пръснат между Берлин и Хамбург. Общо взето съм един пътуващ цирк, куфарен търговец, модерен номад, който се чувства у дома си по-скоро по летища и в хотели, отколкото където и да е било другаде. Не вярвам, че камъкът си тежи на мястото; в моя свят, ако си тежък камък, тежиш, където и да те поставят.

Четейки това, предполагам, може да си представите, що за ужас се изписа на лицето ми, когато, на път от job в Лос Анджелис към job в Мюнхен, асимилирах, че всички срещи в следващите седмици се отлагат... незнайно докога. Онзи ритъм, който сам съм си съчинил, в следващите седмици или месеци не ще се диктува от мен. Едва след десет минути в ужас от хаоса, настъпил в календара ми, на втори план за мен изплува същинския проблем - вирусът, заплахата за здравето на близките ми, екипа ми, моето собствено...

Бавно-бавно осъзнавам, че като че ли ТОВА е същинската болест на века ни, на обкръжението ми, на моя личен свят - че сме неуморни, вечно нащрек, в стрес, под пара, в движение, господари на плановете си, винаги в готовност - а именно тя води до всички следващи болести и диагнози, които наричаме с различни имена.

Може би именно сега е времето да преосмислим ритъма си и да го "миксирме" в също толкова атрактивен трак, който обаче се отличава с ту по-бавни ритми, ту по-диви ритми и ни дава възможност да си поемем въздух поне от време на време.

Осъдително включвам и себе си в групата на онези, които са екзалтирани само в пика на всеки хаос-трак, но все някога трябва да направим преход между настроенията и динамиката в собствения си саунд, иначе или ще оглушеем, или ще припаднем на дансинга и ще ни стъпчат.

В следващите четири седмици аз определено ще съм зает предимно с едно - да миксирам. Ще се опитам да пренаредя честотите в моя трак, да прекроя динамиката, да включа по-фини и бавни моменти - кой знае, може пък новата ми компилация да се хареса повече на самия мен, а и да е още по-успешна.

Далеч от метафорите, със сигурност осъзнавам, че моят свят не може да продължи да се върти с тази скорост. Не знам дали ще успея да променя гравитацията, но поне ще опитам да се държа по-устойчиво на "твърда земя".

Аз не живея във водовъртеж, пред мен и у мен се завъртат цели светове, а така и не намирам сам СТОП бутона. Явно сега друга сила го е открила и дори и в мрачния, болестния и дори смъртоносния си контекст ще ме научи да се примирявам, да съм търпелив, да гледам по-философски на нещата; че не всичко е на всяка цена и че здравето е мотор на всичко онова, което искам да постигна.

Посветете своята карантина именно на себе си, на всичко онова, което сте искали да свършите, но все сте избутвали от приоритетите си за деня. Откога не сте препрочитали истинските книги? Откога не сте разлиствали стихосбирките, които сте чели в училищните си години? Кога за последно се обадихте на стари, позабравени приятели? Помните ли снимките от семейните албуми? Спомняте ли си кога научихте нещо ново за света, за близките си, за себе си?

Сега е моментът, който всички ние получаваме ей така - ако щете насила, но не и без необходимост. Възползвайте се от него. Подарете го на себе си и на околния си свят и си дайте сметка, че няма да обеднеете духовно или емоционално, ако пропуснете няколко съботи в мола.

Дядовците ни са викани на война, бабите ни да превързват ранени, а от нас се иска само едно - да си останем вкъщи. Никога не е било по-лесно да спасим живот - нека поне тази мярка да спазим и да се примирим, че светът е "задрямал" съвсем закратко, а когато се събуди, отново ще е див и скоростен, а дано и малко по-осъзнат, солидарен и ментално здрав.


Из "Летопис на смутното време", романът на страхотната Вера Мутафчиева от 1965-66, чието заглавие взимаме назаем за тази поредица на View Sofia:

"Защото хората не искат да разберат, че не е важно как са те ударили, а колко те е заболяло."

"Но аз си викам пък: дали винаги мисълта води движението? Дали не се случва и така, че самото движение да принуди хората към мисъл?"

"Стига сте били доволни, дето още не са ви ограбили и заклали; стига сте броили своето жалко благополучие, за връх на човешките пожелания! Има нещо над него, отвъд него. То никога не е било тъй лесно постижимо, както днес."

More from View Sofia

Кой кой е в d:istinkt, Агенцията на годината: Валентина Иванова, Campaign Manager

All About Life преди 1 година

View Sofia пристъпва в царство d:istinkt, PR агенция на годината според BAPRA Bright Awards 2022. d:istinkt обслужва брандове като Lidl, Yettel, Европейски парламент, Европейска комисия, Samsung, Каменица, Клет и др. С тях се работи леко, с удоволствие и споделен нюх, задружно, креативно и много модерно. Зад розово-лилавата компания стои палитра от уникални личности, с които се запознаваме отблизо и с които трудно се разделяме. Те са the d:istinkt creators - всеки от тях създава част от комуникационните продукти, носители на редица световни награди. Следва професионално-лична среща Пета... 

More Interviews