Големите любовни истории: Валентина и Юрий Гагарини

Големите любовни истории: Валентина и Юрий Гагарини

Преди 3 дни, на 85-годишна възраст почина вдовицата на Юрий Гагарин


Юрий и Валентина Гагарини, 7 ноември 1961 година

Валентина е голямата любов на първия космонавт на планетата, емоцията им е космическа, и вероятно, точно като неговия подвиг, и тя, голямата им любовна история, ще живее вечно. Разказваме...

На 12 април 1961 година името на Юрий Гагарин гръмва в целия Съветски Съюз, почти веднага след това - и по целия свят. След първия полет на човек в космоса, той се превръща в абсолютен герой, звезда, символ на 20-ти век. Гагарин успява да направи това, за което мечтае всеки човек и което не се удало на никого преди това - да стигне до звездите и да маркира пътя на хората дотам.

Аплодира го цялото човечество, от английската кралица Елизабет II и кубинския премиер Фидел Кастро до милиони обикновени хора по цялото земно кълбо.

По време на световното турне, което започва веднага след кацането на Юрий Гагарин на земята, във всяка страна го посрещат френетично. В момента, в който героят слезе от самолетната стълбичка, го заобикалят хиляди хора, искрено преклонени пред подвига. Съвсем редовият съветски гражданин, превърнал се за ден в герой, е приветлив към всички, макар че се смущава от огромната си популярност. Момичетата полудяват от обезкуражаващата му усмивка, обясняват му се в любов на десетки езици. Само че сърцето на Юрий е заето и то отдавна. Където и да се намира, с когото и да се среща, той не забравя и за миг, че в маломерната квартира в покрайнините на Москва го чака любимата жена. И в момента, в който пристъпи прага и позвъни на звънеца, отвътре се чуват малки крачета и радостните викове на двете му дъщери: "Папа!"

Двамата се запознават в клуба на Оренбургското лятно училище по танци. Валя, на 20, работи като телеграфистка, Юра учи в техникум, паралелно посещавайки занятия в аероклуба. Звучи музика, двойките се въртят във вихрени танци, и точно в този момент момичето забелязва на вратата новопоявила се група курсанти-първокурсници, "подстригани, суетни, възбудени от първото си излизане "в света" след карантината". Един от тях мигновено забелязва симпатичната телеграфистки и се запътва към нея, за да я покани на танц. Валя се съгласява. След първия танц идва втори, трети... Изглежда като моментално привличане, Юра иска да разбере за момичето колкото може повече, буквално я засипва с въпроси, докато се носят по дансинга: "Как се казвате? Откъде сте? Учите или работите? Често ли идвате на вечеринките в училището? Харесва ли ви това танго?" Напълно очевидно е, че настойчивият курсант е омагьосан.

Момичето не бърза да демонстрира взаимност. Впоследствие си спомня в мемоарите си: "Ако трябва да съм откровена, първото впечатление от запознанството ни не беше в негова полза. Невисок, слабоват. Голяма глава, къса коса, щръкнала като на таралеж, стърчащи уши." Докато младата жена се чуди има ли смисъл да продължи да общува с този странен курсант, той вече е взел решение е за двамата. Изпращайки Валя до изхода, Юра решително й казва вместо довиждане: "До следващата неделя. Ще отидем да се пързаляме с кънки."


1962 година

Валя не успява да отговори, дотолкова уверено прозвучава фразата на младока. Чак вкъщи започва да се кори, че си е замълчала. "Всъщност защо трябва да хода с този "лисугер" на кънки?", колебае се тя. И все пак, следващата среща се състои. Не им се удава да се попързалят с кънки, времето се оказва неподходящо, но Юра не губи самообладание, директно я кани на кино. Вечерта минава сложно: двамата генерално се разминават в мнението си за филма, по пътя на обратно разговорът не се получава, ама никак. Последните няколко минути и двамата мълчат като пукел. И хоп, в последна секунда на срещата, взимайки си довиждане, Юра казва същото, което и преди седмица: "И така, до следващата неделя". Помълчава и добавя: "Ще отидем на гости. У вас."

По някаква неизвестна причина, тези прости думи прозвучават абсолютно естествено. Сякаш двамата са приятели от сто години. Съответно момичето поддава пред настойчивостта на ухажора. По-късно, когато Валя опознава Гагарин добре, разбира, че това е една от неговите най-характерни особености: Юра изключително леко общува с хората, във всяка компания бързо се усеща като "свой". "Двамата имахме безкрайни срещи, разговаряхме с часове, дълго се вглеждахме един в друг и в душите си, за да стигнем дотам, че, обяснявайки се в любов, взехме решението завинаги да свържем живота и съдбите си", спомня си Валентина.


Гагарини със семейни приятели на почивка, 1961 година

Юра разкрива напълно чувствата си чак две години след запознанството им. Както личи по всичко, той се влюбва в момичето веднага, но бидейки човек отговорен и порядъчен, Юрий произнася най-важните думи едва тогава, когато и той, и любимата са готови за това. Без да подбира красиви фрази, той просто й казва нещата, както ги чувства. И прави предложението.

Коментари: 0

За да коментираш, е необходимо да влезеш в профила си. Ако все още нямаш такъв, използвай линка "Регистрация" по-долу.