Следва

Седмичен ХОРОСКОП - 23.03 - 29.03

Големите любовни истории: Валентина и Юрий Гагарини

Преди 3 дни, на 85-годишна възраст почина вдовицата на Юрий Гагарин

Love преди 4 години


Юрий и Валентина Гагарини, 7 ноември 1961 година

Валентина е голямата любов на първия космонавт на планетата, емоцията им е космическа, и вероятно, точно като неговия подвиг, и тя, голямата им любовна история, ще живее вечно. Разказваме...

На 12 април 1961 година името на Юрий Гагарин гръмва в целия Съветски Съюз, почти веднага след това - и по целия свят. След първия полет на човек в космоса, той се превръща в абсолютен герой, звезда, символ на 20-ти век. Гагарин успява да направи това, за което мечтае всеки човек и което не се удало на никого преди това - да стигне до звездите и да маркира пътя на хората дотам.

Аплодира го цялото човечество, от английската кралица Елизабет II и кубинския премиер Фидел Кастро до милиони обикновени хора по цялото земно кълбо.

По време на световното турне, което започва веднага след кацането на Юрий Гагарин на земята, във всяка страна го посрещат френетично. В момента, в който героят слезе от самолетната стълбичка, го заобикалят хиляди хора, искрено преклонени пред подвига. Съвсем редовият съветски гражданин, превърнал се за ден в герой, е приветлив към всички, макар че се смущава от огромната си популярност. Момичетата полудяват от обезкуражаващата му усмивка, обясняват му се в любов на десетки езици. Само че сърцето на Юрий е заето и то отдавна. Където и да се намира, с когото и да се среща, той не забравя и за миг, че в маломерната квартира в покрайнините на Москва го чака любимата жена. И в момента, в който пристъпи прага и позвъни на звънеца, отвътре се чуват малки крачета и радостните викове на двете му дъщери: "Папа!"

Двамата се запознават в клуба на Оренбургското лятно училище по танци. Валя, на 20, работи като телеграфистка, Юра учи в техникум, паралелно посещавайки занятия в аероклуба. Звучи музика, двойките се въртят във вихрени танци, и точно в този момент момичето забелязва на вратата новопоявила се група курсанти-първокурсници, "подстригани, суетни, възбудени от първото си излизане "в света" след карантината". Един от тях мигновено забелязва симпатичната телеграфистки и се запътва към нея, за да я покани на танц. Валя се съгласява. След първия танц идва втори, трети... Изглежда като моментално привличане, Юра иска да разбере за момичето колкото може повече, буквално я засипва с въпроси, докато се носят по дансинга: "Как се казвате? Откъде сте? Учите или работите? Често ли идвате на вечеринките в училището? Харесва ли ви това танго?" Напълно очевидно е, че настойчивият курсант е омагьосан.

Момичето не бърза да демонстрира взаимност. Впоследствие си спомня в мемоарите си: "Ако трябва да съм откровена, първото впечатление от запознанството ни не беше в негова полза. Невисок, слабоват. Голяма глава, къса коса, щръкнала като на таралеж, стърчащи уши." Докато младата жена се чуди има ли смисъл да продължи да общува с този странен курсант, той вече е взел решение е за двамата. Изпращайки Валя до изхода, Юра решително й казва вместо довиждане: "До следващата неделя. Ще отидем да се пързаляме с кънки."


1962 година

Валя не успява да отговори, дотолкова уверено прозвучава фразата на младока. Чак вкъщи започва да се кори, че си е замълчала. "Всъщност защо трябва да хода с този "лисугер" на кънки?", колебае се тя. И все пак, следващата среща се състои. Не им се удава да се попързалят с кънки, времето се оказва неподходящо, но Юра не губи самообладание, директно я кани на кино. Вечерта минава сложно: двамата генерално се разминават в мнението си за филма, по пътя на обратно разговорът не се получава, ама никак. Последните няколко минути и двамата мълчат като пукел. И хоп, в последна секунда на срещата, взимайки си довиждане, Юра казва същото, което и преди седмица: "И така, до следващата неделя". Помълчава и добавя: "Ще отидем на гости. У вас."

По някаква неизвестна причина, тези прости думи прозвучават абсолютно естествено. Сякаш двамата са приятели от сто години. Съответно момичето поддава пред настойчивостта на ухажора. По-късно, когато Валя опознава Гагарин добре, разбира, че това е една от неговите най-характерни особености: Юра изключително леко общува с хората, във всяка компания бързо се усеща като "свой". "Двамата имахме безкрайни срещи, разговаряхме с часове, дълго се вглеждахме един в друг и в душите си, за да стигнем дотам, че, обяснявайки се в любов, взехме решението завинаги да свържем живота и съдбите си", спомня си Валентина.


Гагарини със семейни приятели на почивка, 1961 година

Юра разкрива напълно чувствата си чак две години след запознанството им. Както личи по всичко, той се влюбва в момичето веднага, но бидейки човек отговорен и порядъчен, Юрий произнася най-важните думи едва тогава, когато и той, и любимата са готови за това. Без да подбира красиви фрази, той просто й казва нещата, както ги чувства. И прави предложението.
Разписват се в съвета на 27 октомври 1957 година. Няма пищни церемонии с десетки гости. Само най-близките. Взимайки в ръка официалното брачно свидетелство, младоженците отиват на гости на родителите на булката. В мъничката оренбургска квартира е отбелязано радостното събитие, а двойката остава да живее там - поне на първо време. Както е обичайно за много съветски семейства, на младоженците е отредено едно ъгълче, оградено с шкафове и щори, така че да се изолира донякъде от родителската стая. Не са кралски покои, но може да се живее.

След завършването на лятното училище, на Юра е предложено да остане в Оренбург, където да работи като летец-инструктор на курсантите, но неочаквано за всички той решава да замине на Север. "Винаги в живота трябва да избираме най-трудния път", казва на съпругата си. Валя приема неговия избор, дори е готова да зареже следването си за фелдшер и да замине с него. Юра, естествено, предпочита така, но разбира, че за Валя е важно да завърши образованието си. Настоява тя да се присъедини към него след като вземе дипломата. "Не тъжи, Валюша, ще те чакам. Скоро пак ще бъдем заедно", казва й на гарата. Но Валя е абсолютно втрещена - как ще го мисли, толкова далеч от нея, в земята на мечките и вечния лед?

Минава почти година, преди съпрузите да се съберат отново, а изпитанието от раздялата изглежда ги е сплотило още повече. Когато Валя пристига обаче, става ясно, че няма къде да живеят. Юра дели стая в общежитие с двама други летци, а кооперацията, в която на младото семейство е обещан апартамент, още се строи. Помага им местна учителка - тя заминава за ваканцията и предлага на Юра и Валя да се настанят в нейната стая. Условията за живот са трудни. "Всичко беше мъничко, крехко, поглед разстояние и под ръка", спомня си Валентина. Вечерта гори печката, но тя изстива през нощта така или иначе, затова и първата работа на Юра като стане е да отиде за дърва. В коридора е още по-лошо, от устата излиза пара, а през замръзналите прозорци една се виждат северните звезди.

Но, с любимия и колибата е рай. Скоро става ясно, че Валентина е бременна. Бъдещият баща не може да се нарадва. Много иска бебето да е момиченце. И когато най-накрая раждането започва, Юра постоянно звъни в болницата, до момент, в който медсестрите вече не знаят как да разговарят с притеснения мъж. В момент на поредно позвъняване, в слушалката се чува въпрос: "Чакате момче?" "Не, не, момиче!", бърза да отвърне Юра. "Поздравяваме ви с изпълнението на желанието ви: баща сте на момиченце с тегло 3 кг и 800 гр", гласи отговорът.


Юрий и Валя с дъщеря си Лена, 1960 година

Обезумял от щастие, Юрий опитва да нахлуе в отделението, където са жена му с бебето - не го пускат, разбира се. Казват му, че двете имат нужда от почивка. Юра трескаво се връща вкъщи, чисти, мие, дезинфектира, за да е перфектно чисто, когато Валя и новородената рожба се върнат у дома.

Кръщават момиченцето Елена, на галено Леночка. Като никога, Юра не закъснява от работа, бърза да се прибере, помага в домакинството, тича да реже дърва и до магазина, играе си с бебето и му пее приспивни песни. Когато Леночка заспи, баща й грабва книга и почва да чете. "Четеше на глас", разказва Валя. "Беше му много приятно да се смеем заедно, слушайки разказите на Чехов, или когато въздъхвах, разпознавайки двама ни в героите от "Нощен полет" на Антон дьо Сент-Екзюпери." Изглежда, че няма сила, която да наруши семейната идилия. До момента, в който Юра се прибира умислен и съобщава: "Викат ме в Москва."

От московската командировка младият пилот се прибира окрилен. "Знаеш ли, Валюша, предлагат ми нова работа." После се поправя леко, добавяйки: "Всъщност, не е точно работа..." Като всяка жена, съпругата му пита за подробности, но Юра отговаря едносрично, очевидно не иска да дискутира темата. Факт е, че около предложението има много неясноти, защо да тревожи близките си. Следва втора командировка. Юра е още по-щастлив при връщането си, всъщност по-щастлив откогато и да било. Трескаво разказва, че е изпитван от медицинска комисия от супер придирчиви доктори: "Бракуваха наред, със страшна сила... а пък мен ме оставиха", въодушевено се опитва да ориентира жена си Гагарин. Валя не разбира какво значи думата "оставиха", но с женската си интуиция усеща, че скоро ще им се наложи да тръгнат на път.


1961 година

През пролетта на 1960 година идва поканата от Москва. "Да съм летец-изпитател, беше все едно трябва да се извинявам, че излитам, споделя Юра пред приятели. - Сега вече ще се налетя на воля!" Двамата с Валя имат много малко вещи, събират всичко набързо, нарамват бебето и заминават за Москва.

Заживяват в малка стаичка - в Звездното градче, в което са настанени семействата и на други летци. Юри започва непрекъснати тренировки и учения: сутринта пристига автобус, който събира мъжете, за да ги върне при жените им в късната вечер. Това се повтаря всеки ден, без изключение. Скоро след началото на описания режим, Валя и останалите жени на летци са поканени на гости на генерал Каманин. Лично им разказва как тренират мъжете им, без да споменава целта на занятието. Жените естествено схващат за какво иде реч. Един от техните мъже ще бъде първият човек, който ще полети в космоса.

Безпокойството на Валя расте с всеки изминал ден, но като цяло животът тече сравнително кротко. Юра е на работа, по-натоварен от обикновено, защото всички избрани летци, общо 20, преминават тежка предполетна подготовка. Ръководството обаче не излиза с конкретно име. Съпругът на Валя е чужд на съперническия дух - разбира се, че повече от всичко иска да човекът, покорил космоса, но нито за миг не омаловажава заслугите на колегите си. Когато летците са помолени да напишат на лист какви качества трябва да притежава първият в историята космонавт, според тях, Юра мисли дълго преди да напише: "при избора, вероятно, трябва да се вземат предвид много фактори (...) но, по мое мнение, първият полет е преди всичко високо доверие, и, при равенство на останалите показатели, трябва да са водещи моралните качества на човека". В заключение назовава името на човека, който смята за най-достоен за мисията - своя приятел и колега, Павел Беляев. Гагарин никога не се опитва да изпъкне на фона на останалите, още по-малко с нечестни средства. Той е открит и благороден човек, който високо цени искреността и труда. Именно тези му качества впоследствие изиграват решаващата роля и Сергей Корольов, началник на космическата програма, решава, че първият космически полет трябва да осъществи Юрий Гагарин.

Валя не знае какво точно прави мъжът й, докато е на работа. Догажда се, че става нещо важно, приема съдбоносния момент и чака да бъде уведомена. Мъжът й ни най-малко не е склонен да споделя, обаче. Тя задава въпрос, той се прави, че не е чул. В един момент Валя не издържа и пита директно: "Кой ще лети? Ти ли?" Макар че се опитва да обърне разговора на шега, тя изтръпва от директния отговор: "Не знам. Може и да съм аз."

През март 1961 година Юра и Валя стават родители на по-малката си дъщеря - Галина. До съдбоносния полет остава месец. Юра е щастлив. Валя е наясно,че не само появата на второто малко същество в семейството е поводът, има и друго, още по-важно за него...
Валентина си спомня, че приблизително в същия момент, с Юрий се случва още една промяна. Когато става ясно, че той вероятно ще бъде преместен за постоянно в Звездния град и ще бъде включен във финалния екип "изпитатели", вълнението започва да излиза от контрол, но с наближаването на датата, определена за полета, Юрий става все по-спокоен. Една вечер се прибира по-рано от обичайното и казва на жена си: "Доведи момичетата, Валюша". Нещата изглеждат решени.

Въпросната вечер двамата говорят цяла нощ, дори не забелязват кога се е зазорило. В съседната стая заплаква Галя, татко й отива да я утеши. Внимателно преповива детето, което заспива отново. В онзи момент Валя си мисли: "Е, научи се. Когато се роди Лена, той дълго не посмяваше да я вземе в ръце. Страхуваше се. Но ето че вече знае..."


С дъщеритите си Лена и Галя

През прозореца виждат колата, дошла да вземе Юрий, и сърцето на Валентина замира. Усеща, че нещата са извън контрола й. Юра се приближава до прозореца, дълго гледа навън, после събира вещите си. Бавно, стараейки се да не вдига шум, за да не събуди децата. След това целува дъщерите си и излиза. "Кога?", пита Валя. "На 14-ти", напълно спокойно отговаря той. И се усмихва. По-късно Валентина ще открие, че той е казал грешна дата, само за да й спести стреса.

12 април започва както обикновено. "Заведох Лена на ясла, поиграх си с Галя", спомня си Валентина. Изведнъж в двора се чува страшна глъчка, съседката крещи: "Валюша, включвай радиото! Юра е в Космоса!". След това й се завива свят, губи за малко съзнание. Съвземайки се, Валя вижда съседи, прииждащи на рояци, групи приятели и познати. Валя се залепва за апарата, опитва се да чуе всяка дума на диктора. "Полетът продължава...". Хваща молив, тетрадка, опитва се да запише всичко, което съобщават по радиото. Ръцете обаче не я слушат.
Валя признава, че дълбоко в себе си е знаела, че Юра ще полети. Но в мига, в който това действително се случва, тя се смазва. По спомените й, не разбира изобщо какво значение има моментът за целия свят. "Първи в света", гърмят вестниците. "Първи в света", ликуват по радиото. Името на Юрий Гагарин звучи хиляди пъти на ден, отвсякъде.

Следват безкрайни приеми, срещи и обиколки. Но дори и в този плътен график, Юра винаги намира време да е със семейството си, да му се порадва, да поиграе с любимите дъщери.
Едно нещо го натъжава много - не е допускан да лети със самолет, като причината е, че от известно време няма практически часове, т.е. загубил е форма. Но той не може без небето, буквално се разболява, и в края на краищата получава своето: отново му е разрешено да лети. До злополучното утро на 27 март 1968 година, в което самолетът на Юрий излита, но така и не се връща не пистата... Часът на смъртта е 10.31 сутринта.


1964 година

След гибелта на Юрий Валя не се омъжва повторно. До последния си ден живее в същата квартира в Звездното градче, която им е подарена след връщането на Юрий от космоса. Никога не общува с журналисти. Дъщерите порастват, по-голямата - Елена, става генерален директор на музея "Московския Кремъл", по-малката - Галина, е професор по икономика в Университета "Плеханов". В апартамента, в който отглеждат любовта, децата и мечтите си, Валентина Ивановна до последния си дъх живее с живите спомени от времето, в което Юрий е жив и всичко е прекрасно.

"Любовта от пръв поглед е нещо прекрасно", казва младият Юрий на Валя. "Но още по-прекрасна е любовта до последен дъх."


В материала са използвани фрагменти от книгата на Валентина Гагарина "108 минути и целия живот".

More Love