Следва

Летопис на смутното време: Мила Искренова

Летопис на смутното време: Александър Дурчев

"Летопис на смутното време", като романа на Вера Мутафчиева, е една поредица, която цели да систематизира настроенията в това особено, смутно време, в което се намираме в момента. Тук ще видите и прочетете посланията на прекрасни хора, на чиято емоционалност разчитаме и в чиито усещания вярваме; ще ни споделят как усещат момента, как си представят, че ще минем през него, какво е най-важното, кои са устоите, какво препоръчват, как виждат нещата след ступора. Какво ще се промени, какво трябваше да се промени, кои са позитивите в тази непреживявана от никой съвременник ситуация. Нека си дадем надежда и да структурираме заедно проблема така, че да излезем от това по-устойчиви и по-мислещи, по-съчувстващи и по-смирени!

Interviews преди 4 години

Александър Дурчев e основател и СЕО на All Channels Communication Group (ACCG). Преподавател е в Американския университет в Благоевград, в СУ "Св. Климент Охридски" и лектор на редица български и международни форуми. Той е учредител и представител на Innovation in Politics Institute за България. В периода 2011-2014 г. е председател на Българската асоциация на PR агенциите.

All Channels Communication Group e най-голямата независима комуникационна група в България с офиси в София и Виена. Поглеждаме на ситуацията и през неговите очи, опит и позиция:


снимка: твоят Бизнес

Днес има още N-хиляди заразени!!! А чете ли, че в Италия са умрели Х-стотин човека!?! А знаеш ли защо в Корея и Германия има по-малко... А знаеш ли, че можеш да се заразиш от кучето си, и от банкноти, и ако караш колата си без маска, и ако, недай си боже, се ръкуваш със съседа...

Живеем в ерата на свърхинформираността и на самопродуциращите се новини. Всеки е компетентен "инфлуенсър" и всеки може да се включи в общия поток от трупане на нови и нови невероятни истории. Сякаш след като историите на бабите ни за таласъми и торабалнци изчезнаха под натиска на турските сериали (или просто естествения ритъм на живота), ние продължаваме да имаме тая неутолима жажда за небивалици, които да ни държат тревожно будни през нощта.

Естествено, като всеки бизнес, търсещ капитализация, медиите следват интереса на хората. Щом хората имат нужда от шок, ние ще им го (про)дадем! Така се появяват гръмките заглавия, подкрепени от селектирана информация (което, разбира се, значи неглижиране на друга) и бомбастичните изказвания на всякакви торбалановци. От този феномен разбрахме още едно – статистиката не е математика, особено ако данните се интерпретират от медиите. Всичко това, комбинирано с притеснителната възможност за персонално оптимизиране на информацията в социалните медии, ни доведе до ръба на катаболична истерия. За незапознатите с този термин – катаболистичаната енергия, според социалните науки, се проявява тогава, когато под голям стрес (нападение на тигър или гледане на видео на тресящ се на земята инфектиран азиатец) в телата ни се освобождават свръхнива на адреналин и кортизол. Мозъкът ни казва бягай, спасявай се с цялата енергия, която имаш! После ще му мислиш! Ефектът, както се сещате е бърз, но краткосрочен – взимате преднина през първите 20 метра пред тигъра, но после икономиката колабира и парите свършват.

Но преди това кортизолената истерия трябва да завладее и полит "елитите". Дали поради факта, че светът е завзет от talking-head популисти, дали поради липса на истинско експертно лидерство, дали поради естествения им рефлекс да се възползват от страха, политиците също са принудени да отговорят на вълната безпокойство. Щом хората искат да се тревожат, ние ще ги разтревожим още повече: тигърът идва! Бягайте в къщи! Скрийте се с маски! Замразихме цената на тоалетната хартия със закон! После ще му мислите за ипотеките! Бизнесът и фризьорките да се оправят!

И така идваме до феномена, който един от изгряващите историци-философи – Ювал Ноа Харари, нарича интерсубективна реалност. Това е реалността, в която всички сме решили да вярваме – че има само един Бог, велики нации, плоска земя, живот след смъртта, турско робство и надвиснала опасност, която ще затрие човечеството в следващия един месец. Според него това ни е превърнало в господстващ вид – единственият, който може да се обедини със себеподобните си и да действат организирано без да се познават и дори да се виждат лично. И тук идва ролята на обединяващата история – колкото по-невероятна е тя, толкова повече хората са склонни да се обединят около нея. Никой не е станал пророк с репликата "Слънцето изгрява от изток", казва Харари. И горко на тези, които не вярват в интерсубективната истина, че всички сме в опасност и #фсичкшеомрем (кашляйки) – навремето са ги изхвърляли директно на барбекюто. Днес ги изхвърля алгоритъмът (или ги изяждат в социалните медии).

В края на миналия век Джоузеф Овертън представя друга любопитна концепция – Прозорецът на възможностите. Според него всяка глобална катастрофа, всяка кортизолена инжекция страх в обществото отваря възможност да се промени обществения ред. Всяка немислима с радикалността си политика вчера, може да се превърне в нормална реалност за общество днес. Преди 11 септември можехме ли да си представим, че днес ще идваме 2 часа преди полет, за да бъдем щателно претърсени, наснимани и уплашени от световен тероризъм? Какво ли ще се промени сега? Притеснявам се, че меренетето на температурата ни ще е най-малкото, на което ще бъдем свидетели.

И, както казва един приятел, винаги има "преди" и "след". Как ще изглежда светът "след"? Къде ще се отвори този път прозореца на Овертън? Каква ще бъде интерсубективната истина, в която всички ще трябва да вярваме?

А сега, нека си носим маските, да си мием ръцете и да вярваме, че само заключени вкъщи с повече тоалетна хартия и боб можем заедно да спасим света. Фризьорките да го... ядат пасти.


Летопис на смутното време: Юлиан Дайнов
Летопис на смутното време: Николай Гюлеметов
Летопис на смутното време: Мария Касимова-Моасе
Летопис на смутното време: Палми Ранчев
Летопис на смутното време: Кристин Илиева
Летопис на смутното време: Мариан Башур


Из "Летопис на смутното време", романът на страхотната Вера Мутафчиева от 1965-66, чието заглавие взимаме назаем за тази поредица на View Sofia:

"Защото хората не искат да разберат, че не е важно как са те ударили, а колко те е заболяло."

"Но аз си викам пък: дали винаги мисълта води движението? Дали не се случва и така, че самото движение да принуди хората към мисъл?"

"Стига сте били доволни, дето още не са ви ограбили и заклали; стига сте броили своето жалко благополучие, за връх на човешките пожелания! Има нещо над него, отвъд него. То никога не е било тъй лесно постижимо, както днес."

More from View Sofia

Летопис на смутното време: Ивелина Чоева

Interviews преди 4 години

"Летопис на смутното време", като романа на Вера Мутафчиева, е една поредица, която цели да систематизира настроенията в това особено, смутно време, в което се намираме в момента. Тук ще видите и прочетете посланията на прекрасни хора, на чиято емоционалност разчитаме и в чиито усещания вярваме; ще ни споделят как усещат момента, как си представят, че ще минем през него, какво е най-важното, кои са устоите, какво препоръчват, как виждат нещата след ступора. Какво ще се промени, какво трябваше да се промени, кои са позитивите в тази непреживявана от никой съвременник ситуация. Нека си дадем надежда и да структурираме заедно проблема така, че да излезем от това по-устойчиви и по-мислещи, по-съчувстващи и по-смирени!

More Interviews