Летопис на смутното време: Мила Искренова
  •  

Летопис на смутното време: Мила Искренова

"Летопис на смутното време", като романа на Вера Мутафчиева, е една поредица, която цели да систематизира настроенията в това особено, смутно време, в което се намираме в момента. Тук ще видите и прочетете посланията на прекрасни хора, на чиято емоционалност разчитаме и в чиито усещания вярваме; ще ни споделят как усещат момента, как си представят, че ще минем през него, какво е най-важното, кои са устоите, какво препоръчват, как виждат нещата след ступора. Какво ще се промени, какво трябваше да се промени, кои са позитивите в тази непреживявана от никой съвременник ситуация. Нека си дадем надежда и да структурираме заедно проблема така, че да излезем от това по-устойчиви и по-мислещи, по-съчувстващи и по-смирени!

"Балетна педагогика и режисура" вероятно звучи стриктно до мозъка на костите, но също толкова изтънчено. Завършилата тази специалност дама е фин човек, изкусно артистичен и сдържано прям, и е хореограф на балет "Арабеск", позиция, която дава, задължава, радва, блазни и възбужда интерес и, поне при нас, изисква и получава респект. Награждавана е с куп национални и международни награди, автор е на балетни постановки и работи предимно в областта на модерния танцов театър, Мила Искренова - говорила ни е за Любов, днес ни говори за Вируса на любовта...

Вирусът на любовта

Дни наред се събуждам с чувството, че продължавам да сънувам. Навън грее слънце, пеят птици, а в главата ми стои ситуация, която прилича на кошмар. Искам да се събудя, но повече от това не мога. А дали наистина не мога?

Родителите ми са преживели не малко тежки ситуации – дядовците и бабите ми са видели две световни войни, бомбардировки, глад, мизерия, обувки от картон, болести и епидемии... Разказвали са ми за това, като за нещо страшно, от което Слава Богу! са оцелели. Моето поколение също мина през някои тежки моменти - смяна на системи, рухване на един обществено-политически организъм, който повлече след себе си драматични последици. Но никога пред нас не е заставал с такава категоричност въпросът за "живота и смъртта" и то в такъв огромен мащаб. Този въпрос, с който всеки живее, но осзънава само когато се срещне с него очи в очи...

Когато разбрах за случващото се в Италия, реакцията ми беше напълно неконтролеруема – разтресох се от ужас и безмерна тъга, от чувсво на обреченост. Но след първия шок започнах да се намествам спрямо събитията. Съзнанието ми започна да работи на много по-високи обороти, като че ли извършва някакъв качествен скок, за да преодолее изпитанието. Започнах да се питам какъв е смисълът от това, което преживяваме, защото съм убедена, че всичко което ни се случва, съдържа някакъв скрит смисъл, който цели нашето развитие – зная това от личен опит.

В тези дни на стресова динамика; дни, в които се опознаваме отново, ще си дадем сметка за истински важните неща за нас - за нещата, без които не можем. И ето че направих кратък обзор на моите екзистенциално важни неща.

Първо: Хората

Коментари: 0

За да коментираш, е необходимо да влезеш в профила си. Ако все още нямаш такъв, използвай линка "Регистрация" по-долу.