.jpeg)
Ерик-Еманюел Шмит ни завладява с величието на хуманния си ум и изпълненото с вяра сърце. Шмит е с френско-белгийски произход, роден през 1960 г. в семейство на учители по физкултура. Тази седмица, на 28 март, виртуозът на съвременната литература ще отпразнува своя 60-ти юбилей. Израства в Савой като атеист, но преди 30 години приема християнството след трудно личностно изпитание в пустинята Сахара. Като дете се увлича по музиката, от 9-годишен свири на пиано и иска да стане композитор. Един ден майка му го води на представление по текст на Сирано дьо Бержерак с участието на Жан Маре, след което театърът става негова страст, а да бъде писател – съкровена мечта.
Шмит е истинското въплъщение на съзидателната енергия в нашето време. Твори като писател, драматург, режисьор, музикант, дори и актьор. Има докторска степен по философия с тема на дисертацията “Дидро и метафизиката”. От 2012 г. е ръководител на театър “Рив Гош” в Париж. Книгите му са преведени на 45 езика, а пиесите му се играят редовно в над 50 държави. Нарежда се сред 15-тe най-четени автори в света според Publishing Trends. Удостоен е с приза “Гонкур” през 2010 г. за сборника с разкази “Концерт в памет на един ангел”. От 2016 г. е член на журито на авторитетната награда за литература.
Световните религии играят важна роля в произведенията на писателя. В поредицата си “Невидимият” се опитва да намери хармонията между религиите и културите. В първата книга ”Миларепа” е изобразен тибетският будизъм. Вторият том “Господин Ибрахим и цветята на Корана” е посветен на суфизма, течение на исляма, като също се свързва и с юдаизма. Третата книга “Оскар и розовата дама” разглежда християнството. А книгата “Децата на Ной” е кулминацията на поредицата, правейки сравнение между юдаизма и християнството.
Черпим вдъхновение с 20-те цитата от Ерик-Еманюел Шмит:
“Жизненият опит е свещ, която осветява само човека, който я държи.”
“Вместо човек да се оплаква от тъмното, по-добре да запали светлината.”
“Тайната на щастието е в това да не бързаш.”
“Думите са били измислени за обикновеното в живота и им е трудно да предадат необикновеното.”
“Считам дом без книги или пиано за необзаведен.”
“Човек може да се престори, че има чувства, но не може да се престори, че има мисли.”
“Разумът или знае, или не; сърцето или приема, или не. Трябва да ги разграничим. Щом смесим вяра и знание, изпадаме във фундаментализъм и насилие, защото искаме да наложим нашата истина. Човек не се убеждава насила. Объркването между знание и вяра - това е болестта на днешно време.”
.jpg)
“Зримият свят не ни стига. Имаме нужда да покрием видимия свят с невидимия плащ на смисъла. Религиите са основните "снабдители" със смисъл - за живота, смъртта, болестите, любовта, предателството. Искам да покажа тези съкровища на духовност.”
“Писателят е друго: интимната връзка между читателя и книгата. Там съществуваме. Шепнем в ухото ви. Писателят е шепот.”
“Любовта е трудно нещо. Човек не може нито да я предизвика, нито да я контролира, нито да я принуди да продължи дълго.”
“Музиката винаги казва истината, а интелектът се проявява след това. Същото е и когато пиша пиеса. Винаги се опитвам да чуя музиката на душата, тоест нещо повече от обикновените думи.”
.jpg)
“Артистът умее да прави мед от всичко, дори от болката. Като всетърсещ, той може да си остане свестен човек или да се превърне в чудовище, което страда и кара другите да страдат, за облага на своето изкуство.”
“Не спирай да се съмняваш, това те прави, какъвто си. Човек, с когото е приятно да се срещаме. Вярно, чувстваш се несигурен, но тази несигурност е твоят дъх, твоят живот, твоята човечност. Ако искаш да приключиш с това неудобство, ще се превърнеш във фанатик. Фанатик на някоя кауза! Или по-лошо: фанатик на самия себе си!”
“Един съмняващ се глупак е много по-малко опасен от един малоумник, който знае. Всички грешат, и геният, и слабоумният, и не грешката е опасна, а фанатизмът на човека, който смята, че не греши.”
“Ако се интересувах от това, което мислят всякаквите там тъпаци, нямаше да ми стигне времето за онова, което мислят умните хора.”
“Животът е странен подарък. В началото надценяваме този подарък и мислим, че сме получили вечен живот. След това го подценяваме и го намираме за гаден, прекалено къс, почти сме готови да го захвърлим. И накрая си даваме сметка, че не е било подарък, а даден само назаем. И тогава се опитваме да го заслужим...”
.jpg)
“Сподели с него мислите си. Мислите, които не изричаш, са мисли, които тежат, вдълбават се, от тях натежаваш, вцепеняваш се, те задръстват мястото за нови мисли и някак те омърсяват. Ако не споделяш, ще се превърнеш в бунище за стари, смрадливи мисли.”
“Ако уважаваш само истината, не правиш кой знае какво: 2+2=4, това ще бъде единственият предмет на твоето уважение. Извън това ще срещнеш несигурни елементи: чувства, норми, ценности, възможности за избор, все крехки и променливи постройки. Нищо математически точно. Уважението не се прилага към доказаното, а към предложеното.”
“Твоята любов към нея, си е твоя. Тя ти принадлежи. Дори да я отхвърли, тя не може да промени това. Тя просто не се възползва от нея. Това, което дадеш, остава твое завинаги. Онова, което запазиш, е изгубено завинаги!”
“Приятелството след любовта би ме унижило. Настаняването на една силна страст в малко симпатично студио не ме привлича, предпочитам да остана на улицата.”
More from View Sofia
Дилемите: Обича ме, не ме обича...
За да изясним ситуацията и да разпръснем съмненията, просто ще изброим признаците за това, че един мъж обича...
We love: Сватбата на Лео Меси
През уикенда звездният футболист се врече във вечна вярност на дългогодишната си любима...
Големите любовни истории: Еманюел и Бриджит Макрон
За Еманюел Макрон се носят легенди: красив, умен, женен...
