Следва

Къде се снимат клиповете на Dua Lipa ли? В България!

Честит празник, театър!

“Именно примитивността на театралната игра я прави най-първичното и затова най-достъпното човешко упражнение по Фантазия. И сигурно пак затова тя е ембрионът на всяка цивилизация. Театърът никога няма да престане да бъде вечно обновяващо се първоначално училище за културата на всеки народ.” - Леон Даниел

Events преди 4 години


Онегин - спектакъл на Тимофей Кулябин, Русия

2020-та е изтъкана от много предизвикателства. В това смутно за всички ни време, театърът търпи загуби, но не и поражения. Не можем да се прегърнем, но подкрепата, която си оказваме от разстояние е красива за съзерцаване. Благодарим на всички вас, които използвате въображението и творчеството си, за да намирате нови начини да достигнете до нас чрез театъра. Защото и сега продължаваме да имаме нужда някой визионерски да дава посока, да вдъхновява, да прожектира нови хоризонти, да открива нови територии за мисли и чувства... Честит да ни е ТЕАТЪРът и на Вас, и на Нас!

Световният ден на театъра се отбелязва на 27 март от 1962 г. с решение на Деветия конгрес на Международния театрален институт към Организацията на ООН по въпросите на образованието, науката и културата (ЮНЕСКО). Традицията повелява всяка година виден за времето си представител от световна културна сцена да направи обръщение към всички нас, които по един или друг начин се докосваме до театъра.

Припомняме си първото международно послание, написано и произнесено през 1962 г. от  Жан Кокто.

“В природата на театъра е да поражда този парадокс: историята се деформира с времето, митологията с течение на годините се утвърждава, а само сцената запазва единствения истински миг на реалност.

Несъмнено би ни било от полза, ако един магьосник успее да хипнотизира цял театър, пълен с хора, и да ги убеди, че са били свидетели на възвишено представление. Но, уви, такъв магьосник не съществува и зависи от драматурга да провокира, с помощта на скромните си средства, колективна хипноза, за да може да сподели мечтата си със своята публика, защото сънят и мечтите ни даряват с нещо като чудотворна сила да поставим един образ в обсега на всички души.

Театърът, имитиращ това явление, изисква от своята публика почти детска доверчивост: най-добрата публика все още е тази, която гледа куклено представление, а нашата собствена би била толкова добра, само ако можеше да се отърве от упоритата вътрешна съпротива и да се отдаде на състоянието, в което ще може да извика, ако поиска, на Едип: “Не се жени за Йокаста! Тя е твоя майка!”

Но, без да се стига толкова далеч, този феномен се случва и зрителите сякаш се поддават на топлината на идеята, първоначално чужда за тях, но впоследствие я приемат като своя и благодарение на която всички започват да възприемат в хармония. Тези зрители се превръщат в един човек, почти детска душа, оставили своите предубеждения в гардеробната, готови да бъдат взети отново след представлението.

Същинското възхищение не се поражда от комуникирането на общоприети идеи или мнения. Това се случва, когато споделяме чужди идеи до степен, в която сами да повярваме, че биха могли да бъдат наши собствени.

Това всъщност е форма на любов: когато влюбовните антагонисти се женят помежду си. И не е ли функцията на театъра най-добрият пример за осмоза - този естествен процес на жизненоважно усвояване? Защото в края на краищата най-великата интерпретация е тази, която създава впечатлението, че всяка част е измислена така, че да подхожда на всеки зрител индивидуално.

Дори Франция, която изпада в безпокойство само при мисълта, че си позволява да спи. Дори Франция, където хората са такива видни индивидуалисти, че с всички сили се противопоставят на хипнозата, упражнявана от театъра. Дори Франция току-що доказа, в Театъра на нациите, колко гладна и жадна е за забавление, без никаква доза на лекомислие. Първокласните международни театрални трупи предлагат тук шедьоврите на своя език, на своята страна и само по силата на индивидуалната интерпретация на актьорите, те успяват да очароват публиката, за която човек би си помислил, че не може да забрави собствените си интриги, камо ли да се заинтересува от тези на други хора.

Международният ден на театъра е поводът да отбележим брака между единственото и множественото число, между обективното и субективното, съзнателното и несъзнателното, за да покажем на света необикновените творения, които е създал. Много от неразбиранията в света са в резултат на отчуждението на умовете заради езиковата бариера: именно тези разминавания огромният и сложен механизъм на театъра си е поставил за цел да преодолява.

Благодарение на тези дни на Световния театър, всички нации най-сетне ще се запознаят едни други със съкровищата, които притежават.

Тъй като Международният театрален институт ме помоли да говоря от негово име, заявявам, както по-рано се е използвало за нашите крале, само леко променяйки формулата: “Ако театърът е мъртъв, да живее Театърът.”

Всички послания през годините може да намерите ТУК.

Жан Кокто (5 юли 1889 г. - 11 октомври 1963 г.) е от онези артисти, които се сливат изцяло с духа на времето си. Роден под името Клеман Йожен Жан Морис Кокто, той е един от най-знаменитите представители не само на френския, но и на световния авангард. Твори със замах като писател, драматург, художник, скулптор, автор на либрето на балетни постановки, актьор и режисьор. С първата си издадена стихосбирка “Лампата на Аладин” (1909 г.) си проправя път към артистичните кръгове, като в най-близкото му обкръжения са били Пабло Пикасо, Жан Юго, Жан Маре, Марлене Дитрих, Коко Шанел, Мария Феликс и Едит Пиаф. Жан Кокто и Жан Маре са творчески и любовен тандем 12 години. Едно от най-ярките му произведения е романът от 1929 г. “Ужасните деца” (Les Enfants Terribles).

Тази вечер ще отпразнуваме Световния ден на театъра с няколко постановки, които ще бъдат пуснати онлайн. Избираме измежду:

“Калигула” (19:00 ч.), спектакъл на Явор Гърдев от 2008 г., съвместна продукция на Драматичен Театър „Стоян Бъчваров” – Варна и “La Rose des Vents” Scène Nationale Lille Métropole – Villeneuve d’Ascq. Намираме ТУК.

“Черното пиле” (20:30 ч.), моноспектакъл на Мариус Куркински. Може да гледате ТУК, като символичната цена на “билета” е 7,98 лв. а видеото ще бъде достъпно 72 часа.

“Парижката Света Богородица” (19:00 ч.), Театър София. Спектакълът на Лилия Абаджиева ще бъде излъчен безплатно онлайн ТУК.

More from View Sofia

More Events

Имърсив представленията на Karakashyan & Artists ни водят зад кулисите на професионалната кухня

Events преди 6 дни

Режисьорът и хореограф Коста Каракашян и режисьорът и драматург Антония Георгиева отново събират сили с артистичния сладкар Александър Цеков за поредица от завладяващи спектакли, разкриващи скрития свят на ресторантската кухня.

The Heavens - изложба на Паоло Уудс и Габриеле Галимберте

Events преди 1 седмица

Галерия Синтезис и Френският институт в България представят изложбата “The Heavens” на Паоло Уудс и Габриеле Галимберти, чиято премиера е на фестивала Les Rencontres d'Arles през 2015 г. и оттогава гостува на множество музеи и фестивали. “The Heavens” е мащабен артистичен проект с критичен поглед към офшорните зони, който съчетава дългосрочно журналистическо разследване, фотография, финансови анализи и инфографики. Офшорните зони* тихомълком превземат целия свят. Повече от половината световна търговия преминава през тях. Нарастващият брой статии и доклади по тази сложна тема обикновено са илюстрирани със снимки на тропически плажове с палми. Така ли изглеждат наистина данъчните убежища?