Летопис на смутното време: Здравка Евтимова
  •  

Летопис на смутното време: Здравка Евтимова

"Летопис на смутното време", като романа на Вера Мутафчиева, е една поредица, която цели да систематизира настроенията в това особено, смутно време, в което се намираме в момента. Тук ще видите и прочетете посланията на прекрасни хора, на чиято емоционалност разчитаме и в чиито усещания вярваме; ще ни споделят как усещат момента, как си представят, че ще минем през него, какво е най-важното, кои са устоите, какво препоръчват, как виждат нещата след ступора. Какво ще се промени, какво трябваше да се промени, кои са позитивите в тази непреживявана от никой съвременник ситуация. Нека си дадем надежда и да структурираме заедно проблема така, че да излезем от това по-устойчиви и по-мислещи, по-съчувстващи и по-смирени!

Здравка Евтимова е човекът, разбудил сетивата на четящите хора в Родината, защото творбите й са характерни и запомнящи се. Неотдавна разказът й "Кръв от къртица" бе забелязан от училищните издатели и намери място на страниците в помагалата в САЩ. Както и разказът й "Васил", който през 2005-та участва в конкурса "10 разказа от цял свят" на Би Би Си и печели награда.

Здравка не обича мърлявите хора и брадясалите мъже, харесва й да е чисто и подредено. Подозира в надцененост птичетата, кацащи с късмети на човешките рамене, вярва на своите сили и знания. Тя е непоклатим реалист, с очукани от труд ръце и душа, и неподозирана от нея доза романтика в душата, която не вярва, че носи в себе си. Тя е обикновен човек - каза, когато си Говорихме за ЛЮБОВ - един необикновен разговор за Любовта във всичките й измерения.

Излагаме "Животът ни" - мисли, споделени от Здравка Евтимова - като част от Летописа на смутното време, който старателно събираме къс по къс вече почти месец...

ЖИВОТЪТ НИ

Животът ни се промени без предупреждение, като че попаднахме в друга галактика. Пусти улици, рядко преминават коли, през прозорците не се виждат хора. Не се срещаме с приятелите си, живеем с телефоните и с компютрите. Не можем да се срещнем с децата си, не можем да прегърнем внуците си. Скрили сме лицата си зад маски.

Но къде да скрием мислите си?

Болниците са пълни, всеки ден броят на заразените расте, изтръпваме след всеки брифинг на националния щаб за борба с болестта. Но онова, което се случва, ни дава ясно да разберем, колко безценно е за нас семейството, колко дълбоко сме свързани хората – и с тези, които обичаме, и с непознатите. Сигурно нашата обич към живота ни прави силни. Може би стремежът ни нашите любими същества да оцелеят е най-силното лекарство срещу болестта.

Да се грижиш за някого, този човек да е заел мислите ти както лятото заема небето на август, както водата - океана, както кръвта аортата – мисълта, надеждата, че хората до нас ще останат здрави, създава имунитет срещу злото. Нашата отговорност да се държим така, че да не застрашаваме здравето на хората около нас, да прекъсваме пътя на заразата, с поведението си да го доказваме и налагаме всяка минута, всяка секунда – това е основно средството да съхраним живота.

Лекарство срещу вируса не е създадено, няма ваксина.

Ситуацията е такава, като че сме се озовали в опасна гора хиляда години преди днешния ден. Не знаем дали пред нас зее пропаст, не знаем какво дебне зад завоя на пътеката, онзи особен тропот – кой го е причинил, котка или някакво друго същество? Как да действаме? Ако позволим да ни завладее паника, само пращенето на счупена вейка може да ни докара до инфаркт. Но ние сме съвременни хора, живеем не преди хиляда години, а днес. Затова нека превърнем страха в сила, не в паника.

Знаем какво възпира разпространението на вируса – социално дистанциране. То не означава изолация, това е шанс да кажем ясно на хората какво означават за нас те, да споделим – вие сте най-важната, най-красивата, най-несравнимата с нищо друго част от моя живот. Да създадем такива силни връзки, пред които пропастта ще бъде само повод да създадем делтаплан, нов двигател, с който да я преодолеем. Днес следва да разберем, че страхът не е нещо лошо. Страхът е баща на изобретателността – да изобретим средство за спасение, начин на поведение, с който подаряваме надежда на уплашения, кураж на слабия. Защото всеки един от нас оформя света такъв, каквото е днес. Болестта ни накара да осъзнаем, че човечеството зависи от всеки един от нас.

Да спазваме социалната дистанция физически, но да я заличим духовно чрез средствата, с които разполагаме като съвременни хора. Да елиминираме безразличието, духовните прегради между нас. И нека това доведе до практически стъпки – да бъдем доброволци, да помагаме с парите си, с думите си, с постъпки и дела – колкото и дребни да изглеждат на пръв поглед - за да облекчим състоянието на пострадалите, на застрашените.

Да осъзнаем колко много имаме като човечество и колко губим, колко човешки живота са поставени на карта и могат да угаснат, ако постъпваме без да влагаме мисъл. Днес дисциплината е входът към съхранение на здравето, на обичта, на бъдещето. Нека с отговорността и строгостта в делата и в мислите си да докажем, че сме хора от днешната епоха, а не такива отпреди хиляди години, захвърлени в ямата на паниката и безизходицата.

Нека мислим като днешни хора, да превърнем опасенията си в инструмент за борба, в реални грижи за обичаните ни същества, в предпазливост и в действия за съхранение на хората от нашия блок, нашата улица, нашия град, нашата страна.

Всички хора, независимо дали са милиардери или просяци, учени или леяри, учители или космонавти – освен че всеки роден под слънцето, някой ден ще си отиде от света - ние всички имаме още нещо общо. Ние споделяме милиардите години човешка еволюция. Когато извършим нещо нечестно, нещо непочтено и подло, спечелим много пари, предавайки приятел, колега, познат, когато в следствие на предателство се издигнем, понякога нощем се събуждаме и изпитваме болка – даваме си сметка за подлостта, извършена от нас. Този болка е езикът на милиардите години еволюция. Усещането, че сме предатели, е доказателство че сме хора, че сме преминали безкрайно тежките уроци на еволюцията. Днес, повече от всеки друг път, след като над човечеството е надвиснало злото и заплахата от смъртта, стойността на всеки отделен човек изпъква с неимоверна сила.

Днес ние говорим чрез еволюцията – ние можем да бъдем и пропаст, и двигател, който ще измъкне хората от клещите на страданието. Ние с поведението си можем да изградим път към здравето. Изборът, който ще направим чрез дисциплина и строгост всеки ден, всеки час и минута, зависи единствено от нас. От нашата воля. Нека действаме така, че възможно най-скоро да прогоним заплахата и болестта от живота си.


Летопис на смутното време: Юлиан Дайнов
Летопис на смутното време: Николай Гюлеметов

Коментари: 0

За да коментираш, е необходимо да влезеш в профила си. Ако все още нямаш такъв, използвай линка "Регистрация" по-долу.