Летопис на смутното време: Джовани Бруно

Казвам се Джовано Бруно, Директор проучвания и развитие на немската интернационална компания за текстил DRBOCKINDUSTRIES, като в момента ръководя отдела за готова продукция в Италия. Зает съм в текстилния сектор на модата, в луксозния сегмент, и работя за всички най-големи световни брандове, за които осигуряваме стоки и услуги, включително семинари, уъркшопи в цял свят - Ню Йорк, Сеул, Пекин, Милано. Имам 6 години професионален опит в България като директор продукция в Cosmos Textile. Обичам България и вярвам в големия й потенциал. Сигурен съм, че ще се справи социално и икономически - задача, която е в ръцете на младите, посткомунистически поколения.

Житейски опит от Падуа

Казвам се Джовани Бруно, директор на италиански филиал на компания, специализирана в производството и търговията с луксозен текстил - DRBOCKINDUSTRIES. Да ви разкажа за това, което преживяваме в Падуа, по време на този период, много приличащ на война, не е е лесно, защото никой до днес не е преживявал нещо подобно на това. Не знаем как да се противопоставим, не се оказваме достатъчно подготвени.

За мен, Коронавирусът стана осезаем към края на януари, когато в Китай решиха да направят първия голям SHUT DOWN. Започнахме да получаваме първите канселирания на поръчки за производство от луксозните марки, които са обърнати към китайския пазар. В онзи момент започнах да си задавам въпроса: "Възможно ли е това да стигне и до нас? И какво ще стане?" Въпрос, на който получих точен отговор, когато през февруари започнаха да докладват за първите случаи в Италия. Тогава, откровено казано, нещата изглеждаха така, сякаш всичко набързо ще премине, подобно на обикновените неочаквани инциденти, за които имаме принципна готовност да се справим и издържим - като сняг през пролетта, например. Но не.

Случи се втората голяма вълна на заразяване в провинция Падуа, а с нея и страхът, че в днешния свят, колкото и далеч да сме от Китай, всъщност всички сме много по-близо, отколкото сме си мислели. От 20-ти февруари насам имам чувството, че Падуа и цяла Италия е потопена в една вълна от страх и напрежение, заради нещо невидимо, но ужасяващо фатално. Всички сме побъркани да си набавим маски и ръкавици, да се пазим от близост, стоейки на поне метър един от друг. Никога не съм виждал Италия дотолкова да прилича на Германия! Всички спазват тази трудна и строга карантина, чиято най-плашеща страна е, че не се знае кога ще свърши...

Ние имахме възможността да работим до сряда, 25-ти март, и пейзажът на индустриалната област на Падова Овест (Падуа Запад, бел.ред.) (Община Лимена) беше сякаш един горещ летен следобед – средата на Август, с голямата част от дружествата – затворени, всичко това защото сега нямат поръчки или част от персонала е заразен. От вчера вече започна и националната обща карантина с последвало затваряне на всички предприятия, започна да се усеща осезаемо и онова напрежение от несигурността – какво ли ще се случи утре.

За момента се старая да прекарам тези дни на самота и в изолация, четейки книги и работейки по онези проекти, за които никога не намирах време. Два проекта, които ще споделя с вас с огромно удоволствие, за да обърна погледа ви към България: пренасочване на ресурсите от модната система за санитарно производство – произвеждайки маски, облекла за медицински състав и санитари, както и ползването на индустриалните перални за санитация на болничките артикули. Разбира се, ползвайки сертифицирани продукти.

Вчера се обадих на мой близък приятел от Бергамо, за да му кажа "Здравей", а той ми отговори – с един слаб глас – че е заразен с коронавирус: усетих тръпки по цялото ми тяло! Разказа ми, че миналата неделя (22-ри март), започнал да се чувства зле от нищото, без никакви симптоми като за болки в гърлото или настинка. После дошла температурата от 39 градуса и прекарал една седмица на легло, като на третия ден бил принуден да поиска кислородна маска, защото изпитвал изключителна трудност при дишане.

В този момент разбрах колко важно е всички да спазваме правилата и че това, което се случва в момента, е едно събитие с изключителни размер и опасност дори и за нас "млади и силни". За щастие, една седмица по-късно, той вече е по-добре и се възстановява. Има обаче и един голям проблем: заразил е родителите на жена си, които са възрастни хора и днес се борят с всички сили за живота си....Една трагедия в трагедията!

Вярвам, че в момента всеки един от нас изживява този период на изолация и отчуждение от всички и от всичко по свой начин – с повече или по-малко емоции. Със сигурност го има и това, че не сме свикнали да се подчиняваме, да бъдем принуждавани, а това ни прави и далеч по-нетърпеливи. Аз, когато усетя, че изживявам такъв момент на нетърпеливо оплакване, започвам да си мисля за хората, които в момента се борят за живота си... успокоявам се и оценявам, че съм добре...

Накрая искам да пратя един истински сърдечен поздрав на жена ми, която не съм виждал от Януари, а копнея да я прегърна възможно по-скоро.

Forza Italia e Forza Bulgaria!, да се концентрираме върху бизнес възможностите, които ще имаме, когато всичко това отмине, върху това да оценим истински важните неща в живота – уважавай природата, здравето си и обичай живота!

Из "Летопис на смутното време", романът на страхотната Вера Мутафчиева от 1965-66, чието заглавие взимаме назаем за тази поредица на View Sofia:

"Защото хората не искат да разберат, че не е важно как са те ударили, а колко те е заболяло."

"Но аз си викам пък: дали винаги мисълта води движението? Дали не се случва и така, че самото движение да принуди хората към мисъл?"

"Стига сте били доволни, дето още не са ви ограбили и заклали; стига сте броили своето жалко благополучие, за връх на човешките пожелания! Има нещо над него, отвъд него. То никога не е било тъй лесно постижимо, както днес."

More from View Sofia

Какво да четем: "Череши" на Захари Карабашлиев

Books преди 2 години

Разказът "Череши" от Захари Карабашлиев бе изтеглен на изпита по български език и литература за седмокласниците в Националното външно оценяване. Учениците тази сутрин трябваше да направят подробен преразказ на произведението, от името на неутрален разказвач.