Аделина Дуцкинова е на 28 години, завършва във Великобритания, но пътищата я водят обратно в България. Там работи за CHANEL, а сега кръстосва Париж по време на Седмиците на модата, представяйки българската марка BY FAR. Страстта й е модата, както и фотографията, a най-вече двете в комбинация. Снимала е за десетки чужди издания, публикувана е във Vogue Italia, а през годините спасява десетки котки и кучета в беда, като им намира приемни домове.
Преди седмица и половина, когато започна извънредния период в България заради вируса-който-не-бива-да-назоваваме, се чувствах сериозно объркана. Как ще работя от вкъщи? Ще мога ли да се съсредоточа? Ще умра ли от скука? Ще полудея ли напълно? Е, седмица и половина по-късно си отговарям на тези въпроси. Всъщност, работата от вкъщи ми върви доста по-плавно, а онлайн срещите с колеги се оказаха highlight of day, както се вика - глътка надежда за моя социален живот. В желанието да не употребявам алкохол сама, си изтеглих и app-а HouseParty и заедно с 4-5 колежки си направихме първия петъчен drinking night in. Естествено, си облякох новия винтидж Dior блейзър, с който тъкмо се сдобих миналата седмица и нямах търпение вече да нося. Не пропуснах да се приведа във вид, гримирах се като за пред камера - чист онлайн makeup tutorial си им направих на моите колежки. Стана 9ч. и отидох да попляскам със съседите, с които се чувствам все по-близка с всеки изминал ден. Седмица по-късно, се гордея, че не съм умряла от скука. Напротив, всяка сутрин, се чудя какво по-напред да захвана. Йога ли, книга ли да прочета, или пък може би да порисувам. Защо пък да не погълна някой сериал за минимално кратко време (както направих с The End of The Fucking World) или пък не да убия някой сим, като му махна стълбата докато е в басейна?
Не е толкова ужасно да си стоиш вкъщи - най-после ми остава време за всички тези неща, за които уикендите далеч не ми стигаха. Преоткрих танцуването, както и good old 90's songs... как само се раздавах на The Talking Heads, а после минах на Sisqo, и естествено на Britney -Toxic е перфектната песен за този вирусен сезон. След 2 часа и половина танцуване, няколко сторита и 2-3-4 чаши вино, се успокоих малко и пренаредих всичките си обувки и чанти. Разгледах всеки един чифт и се замислих кога съм ги носила последно или кога ще ги нося отново. Какво лошо има да ги обуя сега? Е, уплаших котките с тропането, но пък си струваше да ги разходя.
Важното е как приемаме този период и какво добро искаме и можем да извлечем от него. Стойте си вкъщи и се наслаждавайте на всички тези неща, които можете да правите. Най-после имате време за всичко. Седнете и направете един списък с филмите, книгите и игрите, които ви блазнят и се заемайте. Лично за мен, последният филм, който ми направи силно впечатление е Jojo Rabbit. Ако пък се ентусиазирате още повече - направете като мен и гледайте всички номинирани за Оскар филми. А защо пък и да не проявите малко креативност и да не си напрaвите TikTok, или пък да пресадите цветята, които плачат за внимание от миналата пролет? Вземете един Мураками в ръка (1Q84 ми е фаворит), налейте една чаша червено and let the good times roll!
Летопис на смутното време: Юлиан Дайнов
Летопис на смутното време: Николай Гюлеметов
Летопис на смутното време: Мария Касимова-Моасе
Летопис на смутното време: Палми Ранчев
Летопис на смутното време: Кристин Илиева
Летопис на смутното време: Мариан Башур
Летопис на смутното време: Александър Дурчев
Летопис на смутното време: Мила Искренова
Летопис на смутното време: Voin de Voin
Летопис на смутното време: Ивелина Чоева
Летопис на смутното време: Здравка Евтимова
Летопис на смутното време: Джовани Бруно
Из "Летопис на смутното време", романът на страхотната Вера Мутафчиева от 1965-66, чието заглавие взимаме назаем за тази поредица на View Sofia:
"Защото хората не искат да разберат, че не е важно как са те ударили, а колко те е заболяло."
"Но аз си викам пък: дали винаги мисълта води движението? Дали не се случва и така, че самото движение да принуди хората към мисъл?"
"Стига сте били доволни, дето още не са ви ограбили и заклали; стига сте броили своето жалко благополучие, за връх на човешките пожелания! Има нещо над него, отвъд него. То никога не е било тъй лесно постижимо, както днес."
More from View Sofia
ТенденцииТЕ Есен/Зима 2020-та: Maxi Рамене
Power games или трендът, който ни помага да заявим властта, която заслужаваме
Намерени в превода: Велислав Павлов в Umami
"Страхувам се да не ми стигне времето!"
Малко известните марки, чието забвение приключва с този шопинг
Вдъхновени от списъка с млади дизайнерски имена, чиито брандове заслужават по един, а и всъщност втори и трети поглед, днес отдаваме седмичния шопинг маратон като тематика на млади, прохождащи или познати като under the radar брандове, които впечатляват с изключителни находки, от които не можем да откъснем очи.
