Следва

Летопис на смутното време: Галя Чолакова

Летопис на смутното време: Николай Панайотов

"Летопис на смутното време", като романа на Вера Мутафчиева, е една поредица, която цели да систематизира настроенията в това особено, смутно време, в което се намираме в момента. Тук ще видите и прочетете посланията на прекрасни хора, на чиято емоционалност разчитаме и в чиито усещания вярваме; ще ни споделят как усещат момента, как си представят, че ще минем през него, какво е най-важното, кои са устоите, какво препоръчват, как виждат нещата след ступора. Какво ще се промени, какво трябваше да се промени, кои са позитивите в тази непреживявана от никой съвременник ситуация. Нека си дадем надежда и да структурираме заедно проблема така, че да излезем от това по-устойчиви и по-мислещи, по-съчувстващи и по-смирени!

Interviews преди 4 години

Николай Панайотов e роден през 1956 година в София, завършва Стенопис в Художествената Академия, където от 1983 до 1990 преподава същата специалност. След 90-та се установява в Париж, където Френското министерство на културата му предоставя ателие. Има множество реализации в обществени пространства, като най-значителни са 200 кв.м. мозайки (1988) и театрална завеса в Дом на културата гр. Севлиево. Прави поредица изложби живопис в галерии в Париж, Белгия и Люксембург, Германия и САЩ, Националната галерия и Галерията за Чуждестранно изкуство, София. Създател е на сценографията и костюмите за Цикъла на Вагнер "Пръстенът на Нибелунга" за Софийската опера, които критиката в Германия определя като "сензационна" и "най-красивият Пръстен на Вагнер". В последните години твори и живее между ателието си в Париж и Бялото училище в село Стоките, България.

Прилепът в пещерата

Вакханалията става необуздана, полуголи до кръста президенти яздят кобили, други рижаво-червени си правят устата на пуешка трътка и кълбото се търкаля, оваляно във фалшиви новини, накъсани и зацапани с шарлатанска снобария, сред препускащите по курорти и музеи стада, облизващи се с топло шампанско със замразена пица, ненаситни новопретенциозници, станали непреброими.

И той чака своя ред. Той виси от праисторията, надолу с главата в пещерата. Около него са първите графитари, те се препичат на огъня, създаден от триене между техните шкуркообразни лапи и така в полупразните им глави изникват първите глупости от отегчение. Събират неговите черни гремки екскременти, налапват ги, дъвчат ги, слюнката им почернява в лепкава лигавост и започват с нея да оплюват стените на тяхното скално праисторическо жилище, но не, това не е достатъчно, търсят личен почерк, лична следа, но как? Ами подписват се саморъчно! Слагат си мърлявата лапа на стената скална и я оплюват, самооплюват с почернялата от неговите изпражнения слюнка... вдигат я, и ето следа са оставили, следа от векове, за векове. И почват да се великопъчат и надпъчват един друг.

Самооплюването, излизането от пещерите, влизането в планините и равнините напредва, те се размножават, покоряват и освобождават, но там, дълбоко, в секрета на тяхната лигавица си остава загнездена самоунищожителната, артистично егоутвърдителна слюнка, неговият черен секрет, смесен с неговия висящ надолу с главата философски поглед върху тях...

И вековете се търкалят нагоре-надолу по забърканите им лепкави каши, в които плуват отрязаните им неверни и правоверни глави, заедно с верни и неверни съпруги, вдигащи феминистични въстания и вкарващи в казаните за световно поругаване прелюбодейци, светещи от сантиментална ранимост, световно чисти режисьори на влажни фантазми.

Не, не е имало наскоро голяма плиткоумна планетарна глупост, последните две плуват изопачени по екрани и фалшифицирани складови помещения препълнени с мухлясали доктори, седнали върху докторати и играещи на тъмно на петанг със съдбите на дедите си, на идеите, заблудите и утопиите за създаване на перфектна дезинфекция за вечно праволинейно забогатяване без граници.

И той вече не издържа, така висейки надолу с главата, създава своята могъща аерозолна бомба, напомпва я с черните си, вечни по състав вирусоекскременти, откъсва се от тавана на пещерата си за тайно-наблюдателна природна корекция и нанася решителен арабесков сплаш от упор в претъпканата им, от квадратен милиметър до километър тълпа, ухилено лапаща всички медийни мухи във въздуха.

И ги оставя да поумнеят. И да платят, като умрат. Защото, ако нещо ги убива, само тогава поглеждат на него сериозно и са способни да се озаптят, подновят, евентуално поправят, ако не, то нека да изчезват и оставят тревите и пещерите да се напълнят с други пъплещи и почистени от корист и артистично снобо-претенциозна излишност.

Обикаля той във въздуха, няма невинен континент, няма неопорочена мисъл, която да остане непроникната от черния му почистващ аерозол, несправедливост пак ще има, справедливо ще я получат всички, взели се насериозно, скачащи циркоподобно в черно облекло, с голи гърбове, покрай масите за безплатен кетъринг в посолствата на суетата, поляти с топло шампанско и отегчено размазан ляво-десен фалшив хайвер наоколо...

НП
18 ч. 18.03.2020, Париж


Летопис на смутното време: Юлиан Дайнов
Летопис на смутното време: Николай Гюлеметов
Летопис на смутното време: Мария Касимова-Моасе
Летопис на смутното време: Палми Ранчев
Летопис на смутното време: Кристин Илиева
Летопис на смутното време: Мариан Башур
Летопис на смутното време: Александър Дурчев
Летопис на смутното време: Мила Искренова
Летопис на смутното време: Voin de Voin
Летопис на смутното време: Ивелина Чоева
Летопис на смутното време: Здравка Евтимова
Летопис на смутното време: Джовани Бруно
Летопис на смутното време: Аделина Дуцкинова


Из "Летопис на смутното време", романът на страхотната Вера Мутафчиева от 1965-66, чието заглавие взимаме назаем за тази поредица на View Sofia:

"Защото хората не искат да разберат, че не е важно как са те ударили, а колко те е заболяло."

"Но аз си викам пък: дали винаги мисълта води движението? Дали не се случва и така, че самото движение да принуди хората към мисъл?"

"Стига сте били доволни, дето още не са ви ограбили и заклали; стига сте броили своето жалко благополучие, за връх на човешките пожелания! Има нещо над него, отвъд него. То никога не е било тъй лесно постижимо, както днес."

More Interviews