Следва

Летопис на смутното време: Лидия Манолова

Летопис на смутното време: Александър Христов

"Летопис на смутното време", като романа на Вера Мутафчиева, е една поредица, която цели да систематизира настроенията в това особено, смутно време, в което се намираме в момента. Тук ще видите и прочетете посланията на прекрасни хора, на чиято емоционалност разчитаме и в чиито усещания вярваме; ще ни споделят как усещат момента, как си представят, че ще минем през него, какво е най-важното, кои са устоите, какво препоръчват, как виждат нещата след ступора. Какво ще се промени, какво трябваше да се промени, кои са позитивите в тази непреживявана от никой съвременник ситуация. Нека си дадем надежда и да структурираме заедно проблема така, че да излезем от това по-устойчиви и по-мислещи, по-съчувстващи и по-смирени!

Interviews преди 3 години

Д-р Александър Христов е комуникационен специалист, в момента е управляващ партньор в ПР агенция Параграф 42, доцент в УНСС и преподавател в НБУ. Един от създателите на Центъра за анализи и кризисни комуникации.

Бил е още журналист, ПР мениджър в компании и агенции, председател на Българското дружество за връзки с обществеността. Автор e на четири книги, последната е "42 закона на ПР".

Опитът му през последните 20 години му е дал много знания, но и уюта на (само)иронията. Спи малко, чете новини много, и е убеден, че комуникациите могат да бъдат двигател на големи промени в бизнеса и обществото.

Филтрираме как и с кого общуваме. И това ще ни хареса

На първо време е супер важно да се отървем от дефектното розово клише, че "кризата е възможност". Кризата си е криза и тя може да бъде два типа – лоша и фатална. Общо взето, е в ръцете на човечеството каква ще се окаже. На всичкото отгоре тя тръгна оттам, откъдето идва и оня скапан йероглиф за криза и възможност.

Но каквото и да е, общуването ще се промени. То вече се променя.

Смятам, че човечеството има склонността да живее с точно определено количество драма около себе си. Когато такава няма, си я създаваме – армиите антиваксъри, плоскоземци, тълкуватели на пророчествата на маите и други автори на конспиративни теории, запълват тази празнина. Когато драмата е в повече, както е в сегашната ситуация, действаме обратното – създаваме си защитни механизми. Като скафандър. Защото иначе заливащата ни отвсякъде драматична информация ще ни удави.

Казах скафандър. Това е нещото, което правим и по отношение на общуването. Затварянето на офисите и аудиториите скоростно ни научи да се срещаме виртуално, да дискутираме виртуално, да учим и да обучаваме виртуално. И този тип мимолетна, но контролирана социализация ще вземе да ни хареса. Референции към подобно поведение има и в живота, и в икономиката. Ричард Талер го нарича ефект на притежанието – като цяло хората ценят това, с което разполагат в момента, отколкото тези, с които биха могли да се сдобият.

Което ще го пренесем и после, от ден първи след коронавируса нататък. Вероятно ще имаме имунитет към маловажна информация. Не че дупето на Ким Кардашян ще изчезне – в преносния смисъл на думата – просто някак си ще разберем, че презапасяването с такъв тип информация е същото като презапасяването с леща или сьомга – фалшива сигурност или глезотия.

Вероятно, даже е почти сигурно, ще филтрираме по-успешно кога, с кого и как да общуваме. Вместо срещи, ще е по-лесно да казваме "не може ли да го направим онлайн?". И това ще ни хареса.

В личен план – ами тегаво е. Особено за екстроверти, какъвто смятам, че съм. Но най-важното е, доколкото е възможно, да нагодиш ритъма, който си имал и преди, към настоящата ситуация. И да подбираш внимателно източниците на информация.

Това искам да кажа и накрая, казах го вече някъде. Освен на лична хигиена, тази криза се надявам да ни научи и на малко информационна. Освен да си мием ръцете, да започнем да си мием и ушите – да внимаваме да не пипнем информационна зараза. Като оня лъжлив йероглиф.


Летопис на смутното време: Юлиан Дайнов
Летопис на смутното време: Николай Гюлеметов
Летопис на смутното време: Мария Касимова-Моасе
Летопис на смутното време: Палми Ранчев
Летопис на смутното време: Кристин Илиева
Летопис на смутното време: Мариан Башур
Летопис на смутното време: Александър Дурчев
Летопис на смутното време: Мила Искренова
Летопис на смутното време: Voin de Voin
Летопис на смутното време: Ивелина Чоева
Летопис на смутното време: Здравка Евтимова
Летопис на смутното време: Джовани Бруно
Летопис на смутното време: Аделина Дуцкинова
Летопис на смутното време: Николай Панайотов
Летопис на смутното време: Галя Чолакова


Из "Летопис на смутното време", романът на страхотната Вера Мутафчиева от 1965-66, чието заглавие взимаме назаем за тази поредица на View Sofia:

"Защото хората не искат да разберат, че не е важно как са те ударили, а колко те е заболяло."

"Но аз си викам пък: дали винаги мисълта води движението? Дали не се случва и така, че самото движение да принуди хората към мисъл?"

"Стига сте били доволни, дето още не са ви ограбили и заклали; стига сте броили своето жалко благополучие, за връх на човешките пожелания! Има нещо над него, отвъд него. То никога не е било тъй лесно постижимо, както днес."

More from View Sofia

Летопис на смутното време: Мария Касимова-Моасе

Interviews преди 4 години

"Летопис на смутното време", като романа на Вера Мутафчиева, е една поредица, която цели да систематизира настроенията в това особено, смутно време, в което се намираме в момента. Тук ще видите и прочетете посланията на прекрасни хора, на чиято емоционалност разчитаме и в чиито усещания вярваме; ще ни споделят как усещат момента, как си представят, че ще минем през него, какво е най-важното, кои са устоите, какво препоръчват, как виждат нещата след ступора. Какво ще се промени, какво трябваше да се промени, кои са позитивите в тази непреживявана от никой съвременник ситуация. Нека си дадем надежда и да структурираме заедно проблема така, че да излезем от това по-устойчиви и по-мислещи, по-съчувстващи и по-смирени!

Говори ми за ЛЮБОВ, Пейчо Кънев

Love преди 3 години

Ние се целувахме в таксито с онази канибалска ненаситност, която продължава дори още малко, след като потече кръвта. После се прегърнахме и разделихме, като всеки от нас трябваше да се върне при предишния си живот, но така и не успяхме да стигнем до него.  

More Interviews