Д-р Александър Христов е комуникационен специалист, в момента е управляващ партньор в ПР агенция Параграф 42, доцент в УНСС и преподавател в НБУ. Един от създателите на Центъра за анализи и кризисни комуникации.
Бил е още журналист, ПР мениджър в компании и агенции, председател на Българското дружество за връзки с обществеността. Автор e на четири книги, последната е "42 закона на ПР".
Опитът му през последните 20 години му е дал много знания, но и уюта на (само)иронията. Спи малко, чете новини много, и е убеден, че комуникациите могат да бъдат двигател на големи промени в бизнеса и обществото.
Филтрираме как и с кого общуваме. И това ще ни хареса
На първо време е супер важно да се отървем от дефектното розово клише, че "кризата е възможност". Кризата си е криза и тя може да бъде два типа – лоша и фатална. Общо взето, е в ръцете на човечеството каква ще се окаже. На всичкото отгоре тя тръгна оттам, откъдето идва и оня скапан йероглиф за криза и възможност.
Но каквото и да е, общуването ще се промени. То вече се променя.
Смятам, че човечеството има склонността да живее с точно определено количество драма около себе си. Когато такава няма, си я създаваме – армиите антиваксъри, плоскоземци, тълкуватели на пророчествата на маите и други автори на конспиративни теории, запълват тази празнина. Когато драмата е в повече, както е в сегашната ситуация, действаме обратното – създаваме си защитни механизми. Като скафандър. Защото иначе заливащата ни отвсякъде драматична информация ще ни удави.
Казах скафандър. Това е нещото, което правим и по отношение на общуването. Затварянето на офисите и аудиториите скоростно ни научи да се срещаме виртуално, да дискутираме виртуално, да учим и да обучаваме виртуално. И този тип мимолетна, но контролирана социализация ще вземе да ни хареса. Референции към подобно поведение има и в живота, и в икономиката. Ричард Талер го нарича ефект на притежанието – като цяло хората ценят това, с което разполагат в момента, отколкото тези, с които биха могли да се сдобият.
Което ще го пренесем и после, от ден първи след коронавируса нататък. Вероятно ще имаме имунитет към маловажна информация. Не че дупето на Ким Кардашян ще изчезне – в преносния смисъл на думата – просто някак си ще разберем, че презапасяването с такъв тип информация е същото като презапасяването с леща или сьомга – фалшива сигурност или глезотия.
Вероятно, даже е почти сигурно, ще филтрираме по-успешно кога, с кого и как да общуваме. Вместо срещи, ще е по-лесно да казваме "не може ли да го направим онлайн?". И това ще ни хареса.
В личен план – ами тегаво е. Особено за екстроверти, какъвто смятам, че съм. Но най-важното е, доколкото е възможно, да нагодиш ритъма, който си имал и преди, към настоящата ситуация. И да подбираш внимателно източниците на информация.
Това искам да кажа и накрая, казах го вече някъде. Освен на лична хигиена, тази криза се надявам да ни научи и на малко информационна. Освен да си мием ръцете, да започнем да си мием и ушите – да внимаваме да не пипнем информационна зараза. Като оня лъжлив йероглиф.
Летопис на смутното време: Юлиан Дайнов
Летопис на смутното време: Николай Гюлеметов
Летопис на смутното време: Мария Касимова-Моасе
Летопис на смутното време: Палми Ранчев
Летопис на смутното време: Кристин Илиева
Летопис на смутното време: Мариан Башур
Летопис на смутното време: Александър Дурчев
Летопис на смутното време: Мила Искренова
Летопис на смутното време: Voin de Voin
Летопис на смутното време: Ивелина Чоева
Летопис на смутното време: Здравка Евтимова
Летопис на смутното време: Джовани Бруно
Летопис на смутното време: Аделина Дуцкинова
Летопис на смутното време: Николай Панайотов
Летопис на смутното време: Галя Чолакова
Из "Летопис на смутното време", романът на страхотната Вера Мутафчиева от 1965-66, чието заглавие взимаме назаем за тази поредица на View Sofia:
"Защото хората не искат да разберат, че не е важно как са те ударили, а колко те е заболяло."
"Но аз си викам пък: дали винаги мисълта води движението? Дали не се случва и така, че самото движение да принуди хората към мисъл?"
"Стига сте били доволни, дето още не са ви ограбили и заклали; стига сте броили своето жалко благополучие, за връх на човешките пожелания! Има нещо над него, отвъд него. То никога не е било тъй лесно постижимо, както днес."
More from View Sofia
Love to quote: 15 вдъхновяващи неща, които чухме лично през отиващата си 2016!
Изминалата година ни срещна с много и интересни хора, с артисти, с дизайнери, писатели, актьори, музиканти, хора, които творят ежедневно частица от нашето бъеще по различни начини...
15 години Филип Морис България, 15 стажанта: Тино Пенчев, за правилните места и успеха според Невронауката
Филип Морис България, вдъхновяващата, социално отговорна и устойчива компания – отличена като „Top Employer" през последните 5 години, да пишеш за която е чудесно усещане, а да работиш там – още по-голямо удоволствие, е на българския пазар, от 15 слънчеви обиколки. За 15 млади български студенти това е истински празник, тъй като компанията решава да отбележи повода като им даде шанс за старт в кариерата след една предизвикателна година. За лятната стажантската програма на Филип Морис България ви разказваме, запознавайки ви с 4 млади стажанта-усмивки, като започнахме с Мариана, експерт по дигитално съдържание, продължихме с Катерина - стажант в отдел "Корпоративни комуникации", а днес продължаваме с:
Как живее Анна Делви сега: интервю с момичето, което завлече с пари половината Ню Йорк
Анна Делви излезе от затвора, сложи гривната за проследяване, докато е под домащен арест и даде първото си интервю