Лидия Манолова е автор и журналист, специализиран в дизайн, архитектура и стил на живот. Дългогодишен интериорен редактор, основно в сп. Bravacasa, Лидия повече от десетилетие отразява новините от международната дизайн сцена. Има отличителен, елегантен и притегателен стил. Доверяваме се на стила, професионализма, преценката и чувствителността й безрезервно, ето защо тя е следващият гост, през чиято призма поглеждаме на ситуацията в момента:
Сладки приказки за интериори с Лидия Манолова
Not Dark Yet
"There's not even room enough to be anywhere
It's not dark yet, but it's getting there
Well my sense of humanity is going down the drain
Behind every beautiful thing, there's been some kind of pain"
- Bob Dylan
Както обикновено и този 13 март месинджърът ми звънеше на всеки пет минути. И въпреки че поводът беше рожденият ми ден, обявеното извънредно положение във връзка с Ти-знаеш-какво се промъкна в общия тон на пожеланията – къде по-елегантно, къде не... Наблюдавах как поставен в контекста на "безумната ситуация", "смутното време", "тъпия вирус" и т.н. денят отиваше спокойно към нещо, което би ме разплакало преди няколко месеца – без парти, без пътуване, без приятели наоколо. Казвам "спокойно", защото точно така го почувствах – спокойствие, причинено от независещи от теб причини; нещо по-голямо, което променя плановете ти рязко и поставя на изпитание способността ти да преживееш мига красиво, импровизирайки. Слушахме Боб Дилън, Ник Кейв и Нийл Янг. Изпихме шампанското. Говорих с приятели от Майорка, с дъщеря ми от Англия, с племенницата ми от Австралия – навсякъде настроението беше еднакво. "Пазете се, бъдете здрави."
Когато бях малка и се разболях от шарка, най-старата ми леля – Ванга, дойде да ме лекува. Помня изненадата от тихия глас, с който нареждаше, наведена над мен, оглеждайки нашареното ми тяло: "Ай, златна, ай, мила, ай, шарена бабо, да си идеш, златна, отде си дошла..." Магическата вяра на фолклора в силата на думите, в приласкаването на болестите и злите сили, в превръщането им в твой съюзник може би звучи съвсем неуместно на фона на стотиците научни статии и диаграми, които всички изчетохме в последните седмици. Но аз не бих нарекла вируса "тъп". Няма нищо тъпо в начина, по който ни предизвиква да променим навиците си. Не знам дали ще можем. На битово ниво дори е трудно, какво остава за мисловната нагласа... Бързата промяна на ситуацията в световен и локален контекст също ни кара да се мятаме от ужас към надежда, от игнориране до паника и обратно. И в този пинг-понг единственото стабилно нещо остава да продължавам да правя нещата, които обичам.
#UNSMOKE your world for the Good Life: Лидия Манолова
Когато се върнах от Милано на 24-ти февруари, тук все още нямаше данни за заразени с вируса хора. Останах вкъщи в доброволна карантина, работех, пишех, готвех. По-добре, отколкото като бях със счупен крак и не излизах 40 дена от дома! Но нито тогава станах по-мъдра, нито сега ще стана.
Изолацията е необходимост и превантивна мярка; когато е наложена отвън, а не съзнателно търсена, тя не може да доведе до духовни прозрения и вътрешна промяна. Поради тази моя убеденост не вярвам, че след като премине пандемията, ще се озовем в един променен изцяло свят, с променени хора. За първи път не съм склонна да се съглася с Ли Еделкоорт, която вижда в ситуацията възможност за "ново начало" и "намаляване на консуматорството". Все пак хората продължават да си поръчват кашмирени пуловери и сервизи за чай! Много работа за антрополози, психолози се отваря с всички проблеми, които настъпват – а и едва ли можем да ги предвидим отсега. Вчера дъщеря ми е видяла в един супермаркет в Бирмингам как човек краде багета от кошницата на друг... Май думите на Дилън "My sense of humanity is going down the drain" са съвсем на място (макар извън контекста на песента). Но както винаги, монетата има и друга страна – усещане за солидарност, за подкрепа, има го смехът. Предизвикателството е да останеш с изострени сетива за фалшивото, за популизма, за истинските неща. Както и преди, впрочем.
Летопис на смутното време: Юлиан Дайнов
Летопис на смутното време: Николай Гюлеметов
Летопис на смутното време: Мария Касимова-Моасе
Летопис на смутното време: Палми Ранчев
Летопис на смутното време: Кристин Илиева
Летопис на смутното време: Мариан Башур
Летопис на смутното време: Александър Дурчев
Летопис на смутното време: Мила Искренова
Летопис на смутното време: Voin de Voin
Летопис на смутното време: Ивелина Чоева
Летопис на смутното време: Здравка Евтимова
Летопис на смутното време: Джовани Бруно
Летопис на смутното време: Аделина Дуцкинова
Летопис на смутното време: Николай Панайотов
Летопис на смутното време: Галя Чолакова
Летопис на смутното време: Александър Христов
Из "Летопис на смутното време", романът на страхотната Вера Мутафчиева от 1965-66, чието заглавие взимаме назаем за тази поредица на View Sofia:
"Защото хората не искат да разберат, че не е важно как са те ударили, а колко те е заболяло."
"Но аз си викам пък: дали винаги мисълта води движението? Дали не се случва и така, че самото движение да принуди хората към мисъл?"
"Стига сте били доволни, дето още не са ви ограбили и заклали; стига сте броили своето жалко благополучие, за връх на човешките пожелания! Има нещо над него, отвъд него. То никога не е било тъй лесно постижимо, както днес."
More from View Sofia
Меган Маркъл е помолила двореца Кенсингтън да се намеси в конфликта й с Кейт Мидълтън, но й е било отказано
Дневниците на етървата
"Музиката стои над всичко, но модата й помага да стига до хората..." Мила Роберт vol.2
След дозата "големи диамантени ревери" от вчера, преминаваме плавно към Част II, в която "музиката стои над всичко, но модата й помага да стига до хората..."
2019: любими цитати от любими хора
#ViewSofiaLovesToQuote