Хемингуей в цитати - за живота като един

Хемингуей в цитати - за живота като един "Безкраен празник"

“Светът е прекрасно място и си струва да се борим за него...”

Ърнест Хемингуей (1899 - 1961) е една от емблемите на световната литература, носител на Нобелова награда и награда Пулицър за повестта си “Старецът и морето”. Хемингуей е един от значимите американски писатели, част от от така нареченото “изгубено поколение – събирателен термин за всички разочаровани млади хора, които след Първата световна война не могат да намерят своето място в един чужд, непознат свят.

Животът на Хемингуей е изпъстрен с нюансите на синия океан, рибарските лодки, морските фарове, тъмнокафявите пури, Мохито и Дайкири, Куба и Париж. Всички негови произведения са пропити с цветове и страсти на абсолютното съществуване. А романът му “Безкраен празник”, написан към края на жизнения му път, но публикуван посмъртно през 1964 г., е своеобразен манифест към френската столица Париж, която се превръща в нарицателно за Любовта към виното, храната и живота.

Днес се връщаме на четивото “Безкраен празник”, чиито слова звучат съвсем различно на фона на тези неочаквани за нас времена на извънредно положение и социална карантина. Отдаваме се смирено на уединението, защото скоро ще отпразнуваме нашата пролет и ще се върнем пречистени към истинския си, изпълнен с наслада живот.

“Когато идваше пролетта, дори и да беше лъжлива пролет, нямаше други грижи освен една — къде ще бъдеш най-щастлив. Единственото нещо, което можеше да ти развали деня, бяха хората и ако съумееш да отклониш различните покани, всеки ден ставаше безкраен. Хората винаги ограничават щастието ти с изключение на малцината, които са хубави като самата пролет.”

“С есенното униние човек се примирява. Всяка година нещо у нас умира, когато листата окапят и видим на зимната светлина дърветата, останали беззащитни с оголените си клони под нощния вятър. Но ние знаем, че пролетта ще дойде, както знаем, че замръзналата река ще се освободи от ледовете. А когато студените дъждове не престават и убиват пролетта, струва ни се, че безпричинно е отнет един млад живот.”

“По това време знаех, че всяко нещо, хубаво или лошо, оставя след себе си празнота. Но ако е било лошо, празнотата се запълва от само себе си. Ако е било добро, можеш да запълниш празнотата само с нещо по-добро.”

“Казват, че във всички нас са скрити семената на онова, което ще направим, и винаги ми се е струвало, че у хората, които знаят да се шегуват в живота, семената са покрити с по-добра пръст и са наторени с по-силен тор.”

“Ядях стридите, усещах силния вкус на морето и лекия метален привкус, който студеното бяло вино измиваше, така че оставаше само вкусът на морето и на сочното месо, изгълтвах студения сок от стридените черупки, след това вдигах чашата с пивкото вино и накрая усещането за празнота в мен изчезна, почувствах се щастлив и започнах да кроя планове.”

“Пиенето на вино не беше снобизъм, не беше и поза, нито култ. То беше тъй естествено, както яденето, а за мен — също тъй необходимо: не бих седнал на масата без вино.”

“Скот никога по-рано не беше пил вино направо от бутилката и изпадна в радостна възбуда като човек, който се запознава с живота в пристанищните кръчми и свърталища, или като момиче, което за първи път се е решило да се изкъпе без бански костюм.”

“Непознатите, които ми се нравеха, ходеха в големите кафенета, защото там се загубваха сред другите, никой не ги забелязваше и те можеха да се чувстват сами и заедно.”

“Когато двама души се обичат, когато те са щастливи и весели, и единият от тях или двамата работят и правят нещо наистина хубаво, те привличат хората тъй силно, както морският фар привлича прелетните птици нощем.”

“Ако сте имали късмет да живеете в Париж на младини, където и да отидете по-късно в живота си, той остава с вас, защото Париж е един безкраен празник.”

Коментари: 0

За да коментираш, е необходимо да влезеш в профила си. Ако все още нямаш такъв, използвай линка "Регистрация" по-долу.