LOVE in art: най-романтичните произведения на изкуството

LOVE in art: най-романтичните произведения на изкуството

Когато става въпрос за изкуство, има една неизречена дума, която лежи в основата на всеки творчески акт. Любовта.

Любовта и изкуството вървят ръка за ръка. Кой не е бил влюбен ? И дори да не сме велики художници и скулптори, когато това чувство ни застигне, усещаме порив на сила, която ни подтиква да създаваме. Да напишем любовно писмо, стихотворение, да приготвим любимото ястие на човека до нас, да пеем, да танцуваме. Защого няма по-велико изкуство от любовта. 

Следват най-директните любовни послания в изкуството, силни, вечни и разтърсващи, като самото чувство!  

"Любов" – Робърт Индиана, 1970

Първоначално създадена за коледната картичка на MoMA, “Love” се превръща в една от най-разпознаваемите творби на Поп арт-а. В началото на 70-те години е създадена и първата скулптура "LOVE” в Бостън. После следват копия в Ню Йорк, Филаделфия, Токио, Лисабон и много други. Има дори вариант на иврит в Йерусалим.

"Целувката" – Огюст Роден, 1886

Първоначално наречена Франческа да Рамини, 85-сантиметровата скулптура е била предназначена да бъде част от Вратите на Ада – най-мащабната творба на Роден, върху която работи цял живот, но така и не успява да я завърши. Изобразени са Франческа да Рамини и Раоло Малатеста, братът на нейния съпруг, които се целуват.

"Любовници II" – Рене Магрит, 1928

Картината на известния сюрреалист Рене Магрит изобразява двойка, която се целува по устата, но лицата им са забулени. Тя е част от поредица от четири платна с еднакъв размер и едно и също заглавие, следвано от римски цифри от I до IV, за да бъдат различавани. Картината е част от колекцията на Националната галерия на Австралия в Канбера. Този воал може да означава, че двамата се обичат, без да се познават, или се познават вече и не е нужно да се гледат един друг, или пък това, че не е важно да виждаш пред себе си някого, за да го обичаш. Или пък внушава идеята, че желанието е една мистерия и че за да живееш щастливо, трябва да го пазиш забулено в тайна.

"Амур и Психея" - Антонио Канова, 1787-1793

Творбата на венецианския скулптор Канова е изработена от мрамор в два варианта. Сюжетът е взет от произведението  "Метаморфози“ на Апулей. За първата си творба Канова избира момента веднага след пробуждането на Психея от целувката на Амур, когато влюбените протягат ръце един към друг, за да се прегърнат. Скулпурната композиция се намира в Лувъра.

The Embrace - Егон Шиле, 1917

След свещения съюз с Идит Хармс, картините на един от най-ярките представители на австрийския експресионизъм - Егон Шиле, стават по-"целомъдрени“ за тогавашните представи. Дали пък бракът не облагородява? В тях липсва онази поквареност или порнография, с каквито ги квалифицират критиците по онова време. Тук виждаме интимността и хармонията на две тела, защото Шиле рисува нещо повече от обикновена голота. Или както казва самият творец: "Рисувам светлината, която струи от всички тела“.

"Летящите любовници" - Марк Шагал, 1918

Любов от пръв поглед. Предшественикът на сюрреализма Шагал често рисува себе си и съпругата си Бела, кръжащи около различни градове. Този полет определено е над Витебск. Законите на физиката тук не са валидни. Светът е неделим. Любовта е по-силна от гравитацията. Неслучайно Пикасо казва за него: "Не знам откъде се раждат тези негови образи... Трябва да има ангел в главата си“.


Големите любовни истории: Бела Розенфелд и Марк Шагал


"Целувката" – Едвард Мунк, 1897

Целуваща се двойка, обградена от тъмнина, и само лъч светлина, прокрадващ се изпод завесата. Прегърнати, те сякаш се сливат в едно. Норвежкият художник-експресионист през целия си живот се опитва да изобрази една нова форма на реалността, основана на психологически преживявания, а не на визуални. Разкъсван постоянно от двойнствения характер на чувствата си, смяната на моментни пориви на радост и мрачно настроение се отразяват и в отношението му към жените. Доказателство за това е и "Целувката“, която един от приятелите му описва по следния начин: "Това са две фигури, лицата на които се сливат. А мястото на този допир напомня на безобразно голямо ухо, изпълнено с пулсираща кръв".

"В леглото: Целувката" – Тулуз-Лотрек, 1892

Пост-импресионистът Тулуз-Лотрек също като много други е запленен от парижкия нощен живот и "девойките“ на Мулен Руж. Запечатани за вековете, двете жени остават една от най-забележителните творби на автора. Няма върху какво друго да се съсредоточим, освен върху двете дами и връзката им. Няма елементи, които да ни разсейват на заден план, освен гънките и движението на чаршафите. Срещу тези сиво-сини нюанси са противопоставени светлата кожа и тъмните коси на образите. Лежащи под завивките, прегърнати и обърнати една към друга, хванати в интимния момент на целувката. Целувка, на която са способни само много  влюбените.

"Аполон и Дафне" – Бернини, 1622-1625

В историята, Аполон, богът на пророчествата, вижда младия Ерос, богът на любовта, да играе с неговите лък и стрели и му прави забележка: "Какво ще направиш ти с такива военни оръжия? Остави ги за по-достойните.“ Като отмъщение за тази обида Ерос пронизва Аполон с една от златните си стрели, за да се влюби неизбежно в красивата нимфа Дафне, дъщеря на речния бог Пеней. Ерос пронизва и Дафне, но с оловна стрела, за да бъде сигурно, че тя няма да отвърне на любовта на Аполон. Бернини изобразява момента, в който Аполон настига Дафне, а когато тя забелязва това, моли боговете да я превърнат в лаврово дърво.

"Целувката" – Густав Климт, 1908-1909

Клюките говорят, че "Целувката" е автопортрет на Климт и дългогодишната му любовница, модната дизайнерка Емили Фльоге. Картината е купена още преди да бъде финално завършена и оттогава е притежание на Belvedere Museum.


Картините на Густав Климт оживяха в инсталация на Инге Прадер


Коментари: 0

За да коментираш, е необходимо да влезеш в профила си. Ако все още нямаш такъв, използвай линка "Регистрация" по-долу.