Следва

Move to be moved: КОЙ направи клипа?

#StrangerDays: Мариан Залцман мисли на глас за живота преди и след COVID-19 в едно сърдечно интервю

Миналата седмица Мариан Залцман, Старши вицепрезидент глобални комуникации във Филип Морис Интернешънъл, организира уебинар с фокус върху необичайните и поучителни месеци под шапката на COVID-19.

Interviews преди 3 години

Безпрецедентните времена, вследствие на COVID-19, безпощадно приклещиха целия свят в ъгъла. Неочаквано, за всички ни, настъпи момент, в който първоначално не знаехме какво се случва, какво да предприемем, какво ще последва. Заживяхме в съвсем нов свят, под тотална блокада, с различен работен график, с обновен социален ритъм, с невиждано досега медийно потребление. Със замах разсичахме времето и пространството на Преди и След коронавируса.

Въпреки първоначалния шок, в човешката природа е заложено да се приспособяваме. Това ни качество е най-силният коз, който държим за нашето оцеляване. С малки стъпки компаниите започнаха да излизат от комуникационния вакуум и да търсят алтернативи за бизнеса, за служителите, да заживеят и те в реалния свят, който сега изпитва болка и има нужда от подкрепа. COVID-19 се оказа и една възможност за своеобразен възход на човешките съчувствие, смирение и сътрудничество.

“Навлизаме в епоха на рестарт и този процес се върти около “четири C-та”: Compassion - съчувствие, Comradery - другарство, Civility - вежливост и Community - общност. Всички сме заедно в този процес на рестартиране и тези четири характеристики, “четирите C-та”, ще определят кой е добър човек, кой е добър лидер и кой ще допринесе за общността. Фразите “пази се” и “благодаря” ще придобият ново значение в обществото.”

Тези теми бяха фокуса на уебинара, в който имахме удоволствието да се включим - Strange days for communicators and the world  с Мариан Залцман, за чието изключително професионално резюме се носят легенди в световните бизнес среди. Мариан е международно признат експерт по комуникации, един от петте най-влиятелни трендспотъра, една от най-награждаваните жени PR-експерти в света. Обявена е за една от “25-те най-влиятелни хора в PR индустрията” от американския портал “Business Insider”. Автор е на редица книги за връзки с обществеността и маркетинг, колумнист е в американското онлайн издание на Forbes и други специализирани медии. Преди да се присъедини към Филип Морис Интернешънъл през 2018 г., Мариан Залцман е главен изпълнителен директор на агенцията “Havas PR” за Северна Америка.

За пореден път имаме удоволствието Мариан да отговаря на нашите въпроси. Този път не се срещаме сред хаоса и шума на препълнената зала, а дистанционно. Независимо от това, дискусията ни се получи откровена, задълбочена, сърдечна и положителна. Преди време, Залцман ни разказа за идеята, стояща зад един нов начин на живот - опростен, без излишна сложност, без напън - за живота, какъвто трябва да бъде, ТУК и сега - през януари ни представи своите 20 тенденции за предстоящата година, а днес - пет месеца по-късно, неочаквано, но и не съвсем, говорим за новото бъдеще пред всички ни, след бурята Covid-19.

View Sofia: Здравей, Мариан, радваме се на възможността да поговорим отново с теб, в този тревожен момент. Кажи ни първо, как да преценим ролята на социалните медии в кризата? Да разчитаме ли на солидарност и утеха оттам в момента и как да направим разлика между реалните и фалшиви новини?
Мариан Залцман: На първо място, трябва да не забравяме, че социалните медии са нашият разговор, те са точката, през която се свързваме и е от ключово значение да сме честни и почтени в нашата комуникация. Трябва много да внимаваме какви думи използваме. Вижте, през по-голямата част на последния четвърт век, ние водим дебат за предимствата и недостатъците на живота онлайн. И смятам, че днес трябва да признаем, че това е реален живот. Простичко казано, онлайн светът се превърна в спасителен пояс за нас и трябва да сме сигурни, че можем да разчитаме, че в този свят ще има точност, почтеност и човечност. Много е важно, че имаме възможност да общуваме помежду си дори и физически отдалечени един от друг, да останем в близост до хората, които познаваме, които трябва да познаваме. Благодарение на социалните медии виртуалното стана жизнено важно и сега повече от всякога посланията ни трябва да са почтени. Преди набързо изпращах имейли, без да се замисля какво казвам, понякога даже правех грешки в думите от бързината. А днес влагам много повече мисъл, за да съм сигурна, че спазвам подходящия тон и моят отговор ще накара хората да се почувстват добре.

V.S.: Говориш много за лидерството и то наистина е извънредно съществено. Кой се проявява като истински лидер в политиката и бизнеса днес?
М.З.: Ще започна с положителния пример. Човекът, който ме впечатли най-много, е премиерът на Нова Зеландия. Особено това, че тя отделя време да приспи децата преди да се появи онлайн със своите послания. Ако погледнете как Нова Зеландия се справя с това и как се справи с кризата в Крайстчърч преди това, виждате, че Джасинда Арднър е истински човечен лидер, лидер, чиито ценности искате да имитирате. Даже понякога аз самата се чудя как да приличам повече на нея. Що се отнася до Бил Гейтс, неговата благотворителна дейност е истинско вдъхновение. Желанието му да е активен, да разчита на науката, да види доказателствата и да прави толкова неща с милиардите долари, които той и съпругата му Мелинда натрупаха от успеха на Microsoft, са вдъхновяващи. Неговият пример кара всички ни да даваме своя принос според възможностите си. По странен начин бих казала, че Бил и Мелинда Гейтс ме вдъхновиха да изпратя пици в една болница. Защото аз не мога да променя целия свят, но мога да направя така, че някои от лекарите да получат хубава вечеря с топла пица в петък вечер. Може да звучи малко глупаво, но и двамата ме вдъхновяват.
Аз съм американка, което си личи от акцента ми, но живея в Швейцария и съм впечатлена от ангажираността на швейцарското правителство и от отличната му комуникация. Те комуникират непрекъснато и съобщават всичко, което им стане известно. Получаваме информация на английски, на френски, немски, италиански, на езиците, които се говорят в страната. И така се създава усещането, че ние сме част от решенията на лидерите и знаем как да приложим тези решения в собствения си живот. Затова смятам, че доброто лидерство се проявява през човешкото отношение, емпатията, почтеността, прозрачността и това да говориш с хората спокойно и без гняв. И да, ние всички трябва да сме ядосани на този вирус, да го мразим. Но сега не е време за омраза. Сега е време да се сме заедно във виртуалното пространство и виртуално да подадем ръка на някого.

V.S.: Мариан, смяташ ли, че изолацията е възможност да оценим нещата, които приемахме преди за даденост, е ли сегашната ситуация шанс за рестарт?
М.З.: Мисля, че никой от нас няма да бъде същият, когато това свърши. Надявам се и почти съм сигурна, че ще сме се научили да се изслушваме повече, да отделяме време за себе си, да ценим семействата си, да ценим семействата на другите. Вижте, аз имам лукса да съм си вкъщи в момента със своя съпруг, който преподава онлайн, и с двете ни кучета. Децата ни са разпръснати по света и често аз съм в ролята на един диспечер, който трябва да достави храна на три от четири деца, които са пръснати в цялата страна. За четвъртото, което е в Австралия, почти нищо не можем да направим. Трябва да се научим да бъдем по-грижовни. И също да се върнем към основните неща в живота. Рядко съм се интересувала какво ядат хората. А днес едно от предимствата на това да ставаш в 3 сутринта, макар аз самата да не се интересувам изобщо от закуската и храната по принцип, е, че се будиш сутрин, влизаш онлайн и започваш да умуваш какви хранителни продукти да поръчаш, защото сега в САЩ доставките идват за около две седмици. Тази ситуация ме учи да планирам напред. Уча се да планирам по-добре в краткосрочното бъдеще и да проявявам емпатия и когато изпращам продукти, винаги напомням, че трябва децата ни да ги споделят със съквартирантите си. Ние се променихме много и се надявам това да не изчезне. Сега сме много по-загрижени за хората, които имат възрастни хора в семейството си. Имаме доставчик, който загуби баба си в началото на епидемията. И аз бях на онлайн погребение на човек, когото не познавам. Преди сигурно щях да напиша имейл или да изпратя цветя, но сега сме много по-тясно свързани с хората, които познаваме. И се надявам, че ще останем такива.

V.S.: Каква е дефиницията за новото нормално?
М.З.: Да, новото нормално. Какво означава това? Ние още не знаем какво е нормално, за да знаем кое ще е новото. Но знаем, че вече няма да летим със самолет, както преди. Ще реагираме различно, когато някой кихне. Надявам се, че ще бъдем много по-открити за това хора от различни поколения да живеят под един покрив. Всички баби, които се грижат на първа линия за внуците си, а и ние, които се грижим за по-възрастните. Според мен новото нормално ще бъде много по-човечно, няма да я има тази бариера между професионален и личен живот. Мисля, че професионалният и личен живот се сляха сега, когато всички работим от вкъщи. Същото важи и за образованието и забавлението. Според мен ще се стремим непрекъснато да ставаме по-умни. Защото когато си по-умен, ти можеш да се погрижиш по-добре за семейството си. И ще обръщаме внимание на подобни неща и нашето отношение към тях ще е различно. Новото нормално ще е в смесването на нещата. И вече няма да искаме да притежаваме толкова много неща. Тревожа се за модната индустрия, за дребните търговци, които продават стоки, които не са от първа необходимост, стоки, които ни карат да се чувстваме добре. Смятам, че няма активно да търсим такива стоки, само защото ни карат да се чувстваме добре. Ще се стараем да си осигурим най-необходимото – вода, храна, книги, от които да научим нещо. Нормалното ще е различно, но нека първо стигнем до нормалността.

V.S.: Много марки като Армани и други, които спомена, преориентираха производството си и водят активна борба с болестта. Колко е важно според теб тези точно емблематични фирми да бъдат активни и загрижени?
М.З.: Много е важно. Компаниите, които се промениха и станаха по-добри членове на общността, ще извлекат ползи. Ползите няма да дойдат веднага, разбира се. Погледнете пивоварните и фабриките за алкохол, които започнаха да произвеждат дезинфектант за ръце. Погледнете компании като Rolls Royce, Ford или General Motors, Fiat, Nisan, Tesla, които произвеждат вентилатори, маски за лице и шлемове. Компания като Virgin Orbit, които правят вентилатори във фабриката си, както и всички други подобни, ще бъдат възнаградени от нас в бъдеще и ще заслужат нашето уважение. Ние ще продължим да бъдем техни клиенти. А към компаниите, които не правят това, ще бъдем много по-сурови.

V.S.: Къде трябва компаниите да поставят фокуса в комуникацията с клиентите си сега – върху по-деликатен подход или по-агресивен?
М.З.: Мисля, че деликатен означава човечен и знам, че използвам все едни същи думи, но да си деликатен, човечен и да проявяваш емпатия е важно. Според мен марките трябва да имат емоционален живот, а не да се стремят само към функционални ползи. Днес е по-важно от всякога какво послание излъчва марката. Става дума за група хора, които са се обединили, за да произведат, разпространят или продадат нещо. И ние ще изискваме това от марките. Не можем да си позволим да се върнем към старото - “моят продукт е по-добър от твоя”.

V.S.: Какво ще кажеш за тенденциите на бъдещето? Как би изглеждала твоята книжка с 20 тенденции за 2020 сега? Коя е основната тенденция? Може би свободното време е новият секс.
М.З.: Бих казала, че основната тенденция е, че хаосът е новото нормално. Това беше и общата тенденция, която наблюдавах и преди, но не знаех дефиницията за хаос. Мислех си, че хаосът е нещо друго. Смятах, че хаосът са всички промени, които се случват бързо. Днес фактът, че нямаме правила, че не знаем какво предстои, както и луксът да си в добро здраве, луксът на чистия въздух, на това да си в безопасност, това е големият нов лукс, луксът, който ни липсва. Това е личната, професионална и бизнес сигурност.

V.S.: Да поговорим за тенденциите в потреблението. Какво според теб ще е поведението ни в близкото бъдеще?
М.З.: Ще ценим много повече изживяванията си с други хора и много по-малко красивия си диван или хубавите си завеси. На първо място, ще обръщаме повече внимание на дома си, там, където сме в безопасност. На второ, мисля, че ще купуваме по-малко и ще се фокусираме върху важните неща, без които не можем. Ще се интересуваме повече от семейната си история, нашата собствена история и историята на нашата общност. Ще се обръщаме назад с носталгия, за да намерим онова, което ще ни води напред и ще ни дава емоционална утеха. Ще имаме много по-богат емоционален живот, но и ще поставим ударението върху ума си, върху способността да обмисляме нещата, да бъдем по-разумни. Ще се стремим и към по-добра физическа форма. Но за разлика от преди, сега ще обръщаме повече внимание на здравословния начин на живот, на разходките, упражненията, стречинга, разтягане на тялото и ума.

V.S.:Какво ще е необходимо, за да може световният бизнес да се възстанови след пандемията COVID-19?
М.З.: Ще ми се да имах кристално кълбо и да мога да отговоря на този въпрос. Не мисля, че някой в момента знае отговора. Някои бизнеси ще процъфтяват, както Amazon сега. На други ще им трябва дълго време да се възстановят. Само времето ще отговори на този въпрос. Аз нямам отговор, имам въпроси, като всеки друг.

V.S.: Каква е тайната на това да заемаш лидерска позиция в един силно конкурентен пазар и в допълнение какъв ще е трудовият пазар от сега нататък?
М.З.: На първо място, бих казала, че аз съм издръжлива и имам способността да се възстановявам. Преборих се с мозъчен тумор два пъти. Така че, когато преживееш две мозъчни операции, си даваш сметка, че си отстъпила контрола на мозъчните хирурзи. Това ми дава силна вяра и аз мога да се доверя на хората, че те ще направят необходимото, за да ми помогнат. Второто нещо е постоянният процес на учене. Тези, които ще имат успех в света, са хората, които си остават любознателни ученици. Човек трябва да може да се учи и да учи как да прави нещата по различен начин. Като мениджър на висока позиция, съм много зависима от нашия IT отдел, защото те се грижат за всичко. Трябва да се научим да бъдем много по-издръжливи, по-независими, но и да се доверяваме. И може би да развием по-добри инстинкти за преценка на кого можем да имаме доверие. Трябва да имаме доверие на науката, трябва да имаме доверие на доказателствата, трябва да се учим от хората, които знаят повече от нас и имат експертизата за нещата, които не в нашите компетенции.

V.S.: Кое е първото нещо, което бизнесът трябва да направи, когато ситуацията се нормализира?
М.З.: Да изпрати голяма виртуална прегръдка първо на своите служители, след това на своите клиенти и на хората, които са свързани с техните служители и клиенти, за да им кажат “благодаря”. Да кажем “благодаря” е най-важното първо нещо – благодарим ви, че сте каквито сте, благодарим ви за приноса, благодарим ви, че направихте така, че нещата да станат по-добри, благодарим ви, че останахте с нас.

V.S.: Какви грешки допуснаха международните медии по време на пандемията?
М.З.: Това, че предаваха в реално време, а нещата се променят много бързо и някои медии не знаеха как да коригират казаното вчера, което днес вече не е вярно. Това е нуждата постоянно да ревизираш нещата, да ги проверяваш и обновяваш, както и да можеш да кажеш “извиняваме се, вчера съобщихме това, но днес се оказа, че то вече не е вярно.”

V.S.: Как COVID промени дефиницията за дистанция?
М.З.: Както споменах вече, дъщерята на моя съпруг е в Австралия. Ние никога не сме осъзнавали, че тя е далеч от нас. Но сега физическата дистанция е сериозен проблем. Ще трябва да се научим как да се справяме с тази дистанция, защото не мисля, че ще можем да пътуваме толкова свободно, както преди. Поне не в началото на новото нормално. Хората ще обмислят внимателно преди да правят планове да пътуват за двучасова среща или да посетят някого през уикенда. Ще използваме кратките, а и дългите съобщения по различен начин, за да сме във връзка с хората, на които държим. Една от моите най-близки приятелки е в Бразилия и обикновено си говорим по телефона за по пет минути два пъти месечно. А тя е една от най-добрите ми приятелки от десет години. А сега изпращам по едно съобщение от по пет думи всеки ден. “Добре ли си? Какво обядвахте днес?”. Споделяме неща, които преди не би ни хрумнало, с човек на друг континент. Глупави неща, като “на обяд ядох салата”. Ще преодолеем дистанцията с по-редовна комуникация.

V.S.: Има редица публикации, че жените лидери по света се справят по-добре с пандемията. Какво мислиш за това и как би го коментирала? Наистина ли днес жените са по-добри политически лидери от мъжете и ако да, защо?
М.З.: Смятам, че жените имат по-богат емоционален живот от мъжете. Женските качества може би са по-подходящи за сегашната ситуация. Да можеш да кажеш “Тревожа се за вас”. Жените могат да кажат неща, от което мъжете се притесняват. Дадох пример с премиера на Нова Зеландия, както и с Ангела Меркел, макар че тя е по-скоро функционален, а не емоционален лидер. Но има и човешки елемент. По-лесно е да се съкрати виртуалната дистанция, когато покажеш чисто човешката си страна. Така че, да, жените имат качества, които ще са ценни след кризата. И ние като компания със сигурност инвестираме в това, в неща като многообразие и равенство, но мисля, че няма да сме единствените. Жените доказаха, че са силни, гъвкави и равностойни с мъжете в това изпитание и трябва да отдадем дължимото на работещите майки, които не са световни лидери, но сега ръководят своите домакинства, справят се с домашното образование и какво ли още не, докато изпълняват и професионалните си задължения. Трябва да сме им много благодарни.

V.S.: Какво ви плаши и как се справяте със стреса?
М.З.: Дали се страхувам? Не постоянно. Но ме е страх, че няма да можем да разработим ваксина или лекарство. Страх ме е конкретно за икономиките, но съм прагматично настроена и се опитвам да управлявам нещата, от които ме е страх. Старая се да правя каквото трябва в този период. А и като имам работа, не отделям време да мисля за нещата, които ме тревожат. Намирам си какво да правя. Намирам нещо друго за четене, друг начин да се справям, за да не се фокусирам върху нещата, които не мога да контролирам. Защото в момента много неща на планетата са извън контрол.

V.S.: Представи си, че трябва да разкажеш приказка на деца за случващото се сега. За какво ще се разказва в нея, какво ще е заглавието, как ще започне и как ще свърши тя?
М.З.: Препрочетох “Дневникът на Ане Франк”. Тъй като съм живяла в Амстердам три години, тази история ми е позната, но я препрочетох отново и все си мисля, че някъде, на някой таван, в някоя дневна или спалня, едно дете наистина пише дневник за случващото се в момента. И аз нямам търпение да го прочета. Надявам се, че в него ще има повече щастие, отколкото в дневника на Ане Франк. Надявам се, че един ден ще знаем, че това дете е пораснало и е станало възрастен човек.

V.S.: Ако трябва да дадеш само три кратки рецепти за справяне с тази безпрецедентна ситуация, какви ще са те?
М.З.: Пийте много вода, наспивайте се добре и установете контакт с всички хора, на които държите.

V.S.: Кое е първото нещо, което ще направиш в първия ден след карантината?
М.З.: Мисля, че ще трябва да си боядисам косата, няма съмнение. Ще си направя маникюр и педикюр, което звучи абсурдно и нарцистично. Когато пиша на компютъра, не мога да си гледам ръцете.

V.S.: Успя ли да си извадиш някакви изводи за самата себе си и своята професия? По същия начин ли ще вършиш работата си, както си го правила преди кризата? Ще се промени ли рутината ти?
М.З.: Летяла съм десетки пъти, но вече едва ли ще се качвам толкова често на самолет. Аз съм човек, който правеше нещата твърде бързо и пропускаше да казва благодаря, колкото трябва. Това със сигурност ще променя. И то веднага: 

"Благодаря на всички, благодаря за отделеното време, за удоволствието от тази среща. Последно искам да кажа на всички: наспивайте се и се хидратирайте добре. Водата е чудодейно лекарство, което ни помага да преминем през всичко това. И ако ви се удаде случай да излъчите съобщение към околния свят, например от един или няколко билборда, нека на тях пише именно това: БЛАГОДАРЯ!"


Материалът е публикуван с подкрепата на Филип Морис България.

More Interviews