Викторианската епоха без съмнение е един от най-вдъхновяващите периоди в модната история. Това е ерата, белязана от дългогодишното царуване на кралица Виктория в Англия от 1837 г. до 1901 г., по време на която човечеството се пробужда, съзнанието се трансформира, дава се залп за началото на съвременния свят. Викторианската епоха рамкира модните прийоми, които носят в себе си усещане за кралска помпозност. Опитите за изследване на нови територии в сферата на модата от този конкретен период довеждат до вълнуващи разкрития в областта на бижутата. Накитите от XIX век изразяват благосъстоянието на притежателя си, но изумяват и с необичайно подбраните мотиви. С вплетените в дизайна символизъм и духовна защита, украшенията придобиват любопитно функционално значение.

В днешния материал ще се запознаем с най-необичайните тенденции в бижутерийното изкуство на Викторианската епоха.

Бижута под формата на насекоми
Тази парадоксална тенденция възниква по време на индустриалната революция, като начин хората да се почувстват по-близо до Майката природа, докато производството неспирно бушува наоколо. Тъй като градовете и фабрики стават все по-шумни, жителите култивират манията си към природния свят, събирайки растения в хербариум и препарирайки животни. И двете хобита са необичайно популярни по онова време.

Смята се за истински шик да се поддържат колекции от насекоми у дома. Въпреки това, аристократките бързо осъзнават, че няма смисъл да бъдат захлупени под стъкло, когато великолепните черупки и ярките крила могат да служат като украса на рокли. Първоначално, бижутерите наистина се опитват да приспособят естествения материал към производството на бижута и аксесоари, но, за съжаление, насекомите са твърде крехки. Най-оптималният вариант е с бръмбари в рамка, най-често използвани за пръстени, брошки или фиби за коса. Считат се за невероятно модерни, както и шапките, украсени с препарирани птици.

Ти знаеш ли, че имаш страшни... бръмбари

Но все пак, процесът е доста трудоемък. Декорациите не са толкова трайни, а броят на видовете, поради прекомерното търсене, започва да намалява драстично. Не след дълго бижутерите преминават към имитация на бръмбари, морски кончета и всякакви други насекоми, изработени от различни метали и скъпоценни камъни.

Тази тенденция обаче се заражда много по-рано от Викторианската епоха - брошки с насекоми са разпространявани дори сред маите. През XX век дизайнът е популяризиран отново от Елза Скиапарели, която изработва брошки и колиета под формата на бръмбари и молци. Днес, съвременните представители на британската монархия сякаш още почитат модните традиции на своите предци.

Символичното и историческо значение на тюркоазената брошка на кралицата

Прикртие за скъпоценни камъни
Може би един от най-практичните аксесоари, популярни през Викторианската епоха, са нещо подобно на кутиите за бижута, използвани при пътувания. По онова време каретите и файтоните са твърде лесна плячка за пътните разбойници. Бижутерите изработват “скривалища” под формата на топка, в които големи скъпоценни камъни се затварят за известно време, за да ги скрият от любопитни очи. Изненадващо, някои от тези предпазни предмети са скъпоценни колкото и самите бижута вътре - в някои случаи са покрити с 18-каратово злато. Днес подобни аксесоари могат да се намерят единствено в музеите.

Шатлен

Шатленът е аксесоар, наподобяващ верига; закача се като брошка и към нея са прикрепени различни функционални предмети под формата на висулки: флакони с парфюм, малки бележничета, ножчета, ветрила, огледалца, лупи, миниатюрни несесери и др., докато мъжете най-често го използват за джобни часовници. Известен е още от Средновековието, но достига своя пик на популярност през Викторианската ера. Първоначално шатленът е приоритетна и неразделна част от тоалета на слугините, впоследствие е адаптиран за висшето общество, като, разбира се, се изработва от благородни метали с многообразни инкрустации.
Днес шатлените могат периодично да се наблюдават в актуалните модни колекции.

Le Paris Russe de Chanel: 97 божествено скъпи и носталгични по Имперска Русия френски бижута

Траурни украшения
Когато принц Алберт неочаквано умира през 1861 г., последствията за Великобритания са огромни. Кралица Виктория изпадна в дълбока депресия - до края на живота си не сваля траура и всяка вечер спи до портрета на съпруга си. Това събитие оказва въздействие върху обществото, като го потапя в сантиментални настроения и поражда интерес към възпоменателните аксесоари.

Самата кралица често носи малък златен медальон с косата на принц Алберт около врата си, както и колие, тип чоукър, изработено от естествени кичури коса с изображение на съпруга й по средата. Подобни бижута с коса се превръщат в истинска тенденция и пример за изключително личен и оригинален подарък за спомен. Бижутерите изработват брошки, обеци и дори гирлянди от коса за украса на дома.

До 1880-та култът към траурния стил в обществото започва да избледнява и с това интересът към такива накити също отшумява. Но този период оказва известно влияние върху бъдещите дизайнери. Така например, Александър Маккуин, който по принцип се интересува много от историята на модата, в ранните си колекции пришива собствената си коса в етикетите върху дрехите в знак на лична връзка със своите творения.

Lover's Eye
Казва се, че красотата е в очите на наблюдаващия и тази забележка е особено актуална за бижутата Lover's Eye, всепризнати през Викторианската епоха. Както разказва историята, принц Джордж Уелски (бъдещият крал Джордж IV) се влюбва в Мария Фицхърбърт, вдовица католичка. Подобна връзка по онова време, разбира се, е абсолютно неприемлива, но принцът напълно губи разсъдък от любов и упорито ухажва избраницата. Фицхърбърт дори бяга от страната, за да избегне скандал.

Евтино бижу или скъпо бижу - какво, защо, от кого и срещу колко

Като клетва за тази забранена любов, принцът й пише страстно писмо с предложение, в което е скрит и очарователен подарък - миниатюрен портрет на очите му. Скоро след това, двамата се женят незаконно, а Фицхърбърт от своя страна, подарява на Джордж портрет на собствените си очи, скрит в медальон. Бракът им в крайна сметка е анулиран, но техният споделен дар става широкоразпространен през Викторианската епоха. Тази традиция почти съвпадна с идеала на онова време - да остави човек още едно парче от себе си. Защо очите? Историците смятат, че по този начин хората искат да пресъздадат интимния момент на среща, когато можете да погледнете в очите на любимия човек, което дава някакво усещане за утеха при раздялата.

More from View Sofia

Kiki, do u love me?

Shopping преди 4 години

DEAL OF THE DAY

Уличният стил на звездите: Джей Ло, перфектна до доказване на противното

Celebrities преди 4 години

#jlothegoddes

СПОРТЪТ ДНЕС: какво е НОВОТО? В движението, облеклото, възстановяването

All About Life преди 6 години

Както всяка сфера и спортът търпи изменения, издигат се и се разрушават митове...