ЧРД, Принц Филип, 99, и как трудното детство бележи живота на съпруга на Елизабет II

ЧРД, Принц Филип, 99, и как трудното детство бележи живота на съпруга на Елизабет II

Тежко детство, липса на семейство, отдалеченост, самота... и в крайна сметка невероятен, дълъг, славен живот. 

Уважават го и се страхуват, наричат ​​го расист и сноб, в същото време му се възхищават и винаги търсят неговото одобрение. Да загубиш блоговолението му означава да си затвориш вратите на двореца за десетилетия напред. Самият той изглежда безумно безстрашен и твърде пестелив на състрадание. Съвсем естествено, като знаем историята му. Кралският биограф Джайлс Брандрет припомня как веднъж съпругът на Елизабет II говори с него за принц Чарлз и изпуска фразата: "Той е романтичен, а аз съм прагматик. Ето защо ние гледаме на нещата по различен начин. И тъй като не гледам на нещата романтично, следва, че съм лишен от емоции."


Филип, херцог на Единбург, с майка си, принцеса Алис Гръцка, на сватбата на Маргарита от Баден и принц Томислав Карагеоргиевич, 1957 г.

Има ли ирония в тези думи? Биографът отбелязва, че принцът казва изречението абсолютно равнодушно, сякаш темата нито го вълнува, нито го притеснява. Когато през януари 2019 г. Филип катастрофира с колата си, като блъска автомобил с две жени и дете, единственото, което успява да каже, е: "Всичко наред ли е? Какъв глупак съм." Една от пострадалите дами признава няколко дни след инцидента, че Единбургския херцог така и не е намерил за редно да се извини. Налага се намесата на Елизабет II, която поднася лични извинения. 

Кога всъщност принц Филип губи способността си за съпричастност? Имал ли е такава въобще? Търсим отговорите в детството му - трудно, трагично, пълно с предателства и смърт.

Гърция: раждане и бягство 
По бащина и майчина линия, принцът на Гърция и Дания, Филип, е свързан с рода на Романови, като съдбата на собственото му семейство се случва идея по-добра от тази на Руската императорска династия. След като Революцията избухва в Русия, тя бавно стига и до Гърция: войната с Турция, която следва почти веднага след Първата световна война, се оказва последната капка. През 1922г. крал Константин I е принуден да абдикира в полза на сина си Георг II: по това време племенникът на сваления монарх, принц Филип, е едва на годинка.


Принц Филип, 1922г.

Бащата на момчето, принц Андрей, не успява да види как се ражда единственият му и дългоочакван син (има неуловима символика във факта, че принцът и съпругата му Алис имат четири по-големи момичета и само едно момче): генерал-майор от гръцката армия, по време на войната с Турция, той неохотно следва заповедите на висшето командване. Може би по всяко друго време желанието на принца да е при семейството си в този важен момент, щеше да е обект на възхищение, но не и тогава, в началото на 20-ти век, когато хората само чакат повод да свалят кралското семейство. След поражението на Гърция той е обвинен в неподчинение на военни заповеди, от екзекуция го спасява неясната формулировка "липса на военен опит", което всъщност е резултат от британска намеса. Братовчед му, крал Джордж V, взима решението да го спаси. Вероятно той все още помни болезнено до какво довежда в Русия собственото му бездействие. 


Така или иначе това означава само едно: на Андрей и семейството му им е позволено да напуснат страната.

Коментари: 0

За да коментираш, е необходимо да влезеш в профила си. Ако все още нямаш такъв, използвай линка "Регистрация" по-долу.