Генеалогии на българското съвременно изкуство

Генеалогии на българското съвременно изкуство

Официално откриване: 9 юли - четвъртък, 17.00 - 20.00 ч.

Изложбата ще бъде показана в галерия ONE в периода 9 – 31 юли и включва четирима български автори, представители на различни артистични жанрове и групи, които освен като творци са представени и като авторитети в областта на историята и художествена критика.

Използвайки характерни за тяхната сфера техники и медии: видео арт и документация, плакат, фотография, мода и прочее, те визуализират и текстуализират конкретен период от българското изкуство, създавайки оригинален контекст под формата на „родословното дърво“. Проучванията им са обосновани на исторически факти, но пречупени през личния опит и участие в историческите процеси. Тазгодишното издание представя Албена Михайлова – Бенджи, Лиляна Караджова, Мариела Гемишева и Ненко Атанасов.

Мариела Гемишева. Колекция от жени. 2020. Обект.

Инсталацията на Мариела Гемишева Колекция от жени представя документация, част от която вече архивна, и важни обекти, които илюстрират една от фундаменталните идеи в работата ми като художник и дизайнер още от 80-те години на XX век: „да рисувам с живи хора“. Работата на Гемишева визуализира страстта й да работи с много хора, много различни помежду си, но основно жени: изкуствоведки и кураторки, журналистки, моделки, фотографки, конструктор-моделиерки, студентки, стилистки… Изобщо всякакви дамски и не толкова дамски професии. Документите присъстват като процес, а обектите като образи – моменти от едно продължаващо арт действие. „Това е идеята – да създам или поне за момент да организирам съвършената за мен Колекция от жени. И тук модата се появи съвсем естествено и логично като основна медия; феноменалната способност на модата да изобразява в действие се превърна в основно средство в действията ми като художник и дизайнер.“ Основен сегмент от инсталацията е модният пърформанс на Мариела Гемишева Fashion fire oт 2003


Лиляна Караджова. Лична генеалогия на алтернативната фотография в България. Фотография. Процес мокър колодий – тинтипия. 2020.

Инсталацията на Лиляна Караджова Алтернативната фотография в България представя автори, които използват радикален език, за да противодействат на масовите тенденции. Алтернативната фотография се заражда през 80-те години на XX век като реакция срещу естетическия конформизъм в комерсиалния сектор и по-късно се развива като бунт срещу масовата фотография, която неглижира историята на медията и налага снимки със съмнителни качества. Институционално независимите фотографи и визуални артисти противодействат на обезличаването на фотографското, като използват сложни фотографски процеси, които интерпретират със съвременен подход. Лиляна Караджова заснема техни портрети и ги кани да създадат художествена интерпретация на своите взаимодействия. Участват Ælia Lælia (Петр Шпонка), Ванеса Лу, Велин Заячки, Венета Тилева, Владислав Лепоев, Вяра Янева, Ивайло Филипов, Калин Костов, Лиляна Караджова, Любомир Арабаджиев, Никола Дюлгяров, Радостин Седевчев, Райна Власковска, Станка Цонкова – Уша, Христо Станкулов.


Албена Михайлова-Бенджи. I am pissed off (II). 1991. Фото-пърформанс.

Когато заговорим за съвременно изкуство в България, винаги се обръщаме към архивите. За какво става дума - за изкуство на днешния ден или за изкуството на миналия ден?“ Представянето на Албена Михайлова – Бенджи, Сънувах, че ме има разказва за артистичните процеси от 1989г. до съвремието. Бенджи събира някои (арте) факти, с които е свързана професионално и много лично, структурира хронологично и подплатява с документален материал моменти от историята на РЪБ, със завой към днешния ден – до група Жените на Ръба, защото голяма част от архивите на групите се съхраняват при нея.


Ненко Атанасов. Родословие на българския театрален плакат. 2020. Обект.

Родословие на българския театрален плакат на Ненко Атанасов отбелязва и пресича хронологично някои от значимите художници в българския театрален плакат.  Започвайки от учителите и пионерите в създаването на неговата художествена форма и същност през 60-те години на миналия век, стигайки чак до днес. Това своеобразно картотекиране е субективна панорама от имена на художници, оставили следа в найатрактивния и съдържателен жанр в изкуството на плаката. Смисълът на тази гледна точка е да дистанцира зрителя от въздействието на конкретната творба, като фокусира вниманието му върху личния подпис на плакатиста. По този начин подредените автографи се трансформират в произведения-кадри, символизиращи поредността, влиянието и взаимовръзката между различните генерации автори. Първото издание на изложбата е по идея на Иван Мудов и Десислава Димова. Куратор Гергана Мудова. Проектът е организиран от фондация Мусиз и финансиран по програма „Култура“ на Столична община 2020. Първото издание на изложбата е по идея на Иван Мудов и Десислава Димова.

За авторите:

Коментари: 0

За да коментираш, е необходимо да влезеш в профила си. Ако все още нямаш такъв, използвай линка "Регистрация" по-долу.