Следва

Дневен ХОРОСКОП - 24.07.2020

Големите любовни истории: Зелда и Ф. Скот Фицджералд

Сред всички запленяващи любовни истории в американската литература, може би най-паметната се развива не по страниците на някой красиво подвързан роман, а в живия живот...

Love преди 3 години

През 1918 г. Франсис Скот Фицджералд среща Зелда Сеър, родената на 24 юли 1900 г. , тогава 18-годишна, дъщеря на местен съдия, интересна, леко разглезена, жадна за внимание, на танцова забава в кънтри клуба в Монтгомъри, щата Алабама, където е разпределен по служба. Тази случайна, но достатъчно съдбоносна среща довежда до 22-годишен брак, който се превръща в обект на биографии, филми, баснословни истории, които продължават да се разнасят и до ден днешен. Вероятно най-близък досег до любовната им история, каквато е наистина, извън крещящите спомени на очевидци за бурни скандали, ревност и завист, получаваме в Dear Scott, Dearest Zelda - колекция от над 300 любовни писма, разменяни през годините. Какъв е резултатът от този сборник ли? Завладяващ разказ за любовната им история - пълен с копнеж и плам, раздяла и предателство.

Поривът на Зелда Сеър за неконвенционален живот се проявява още в гимназията - тя пуши, пие и промъква тайно момчета в спалнята на майка си и баща си. Приятелите й я описват като безстрашна, дръзка и болна за внимание, но впоследствие тази дързост я прави икона на The Roaring 20's.

От пръв поглед Фицджералд е поразен от чарът и красотата на момичето, което скача напълно облечено във фонтани, вдига скандали и обръща погледите на целия град, но писмата, които тя му пише, задълбочават увлечението и напълно го поглъщат. Уволнил се от армията през 1918 г., Скот се установява в Манхатън, за да разбере, че мечтата му всъщност е да бъде писател. Зелда пише от Алабама: "Знаеш, че съм твоя и те обичам с цялото си сърце. Приказката ни почти приключи, скоро ще бъдем женени и ще заживеем щастливо до края на дните си." Писмата й издават, че тревогите на майка й - че Скот е неспособен да се грижи (финансово) за малкото й момиченце - не я тревожат никак: "Мама ми даде това днес", пише Зелда през май 1919 г. - "пореден вестник, който пише за провален писател."

Но романът на Фицджералд от 1920-та, "Отсам Рая", жъне небивал успех, превръща се в бестселър и седмица по-късно Скот и Зелда се женят. В следващите няколко години съпрузите разменят броени писма, тъй като на практика са неразделни. Въпреки доста турболентния лайфстайл, който двойката води, включващ предимно безспирни алкохолни запои, случайни изневери и периодични караници, авторът някак съумява да публикува втория си бестселър - "Божествени и прокълнати", ражда им се дъщеря на име Скоти и двойката се превръща в част от постоянното обкръжение на Сара и Джералд Мърфи, включващо Пабло Пикасо, Дороти Паркър и Ърнест Хемингуей.

Някъде в този "златен" период на Фицджералдови, Франсис описва съпругата си като "първата американска flapper" - млада и много интригуваща жена, която живее и се забавлява напук на на общоприетите ценности през 20-те години на миналия век. Зелда обаче мисли за себе си като нещо много повече - тя също е писател, още танцьорка и представително лице на знаковия Jazz Age, което води безспирна борба с психичното си заболяване, но остава в историята с бурния си нрав и влечението към забавления.

Когато третият роман на Скот "Великият Гетсби" не среща очаквания успех на предшествениците си, авторът навлиза във фаза на алкохолна зависимост, а Зелда губи себе си във вманиачаването по идеята да стане прима балерина (която има от дете), приключила с нервен срив, който я откарва на едногодишна хоспитализация в Швейцария (юни 1930 - август 1931). Писмата, които си разменят в този период, са доста язвителни, на моменти дори заядливи: "Съсипахме себе си", пише й Скот. "Моля те, не ми приписвай вина", веднага се опълчва Зелда и скоро след това му пише: "Започни с каквото там е нужно, за да се разведем незабавно." Но съпругът й не е съгласен: "Обичам те с цялото си сърце, защото си моето собствено момиче и това е всичко, което зная и познавам." Зелда приема мълчаливо. "Аз съм по-добра. Ужасно е губиш ума си."

Дори след края на лечението в Швейцария, Зелда прекарва следващите пет години със Скот и Скоти, но само от време на време - през по-голямата част от времето е на хоспитализации в различни заведения в Щатите. Диагностицирана с шизофрения, Зелда открива убежище и временен лек в картините и писането (дори работи по втори роман).

Постепенно кореспонденцията им се превръща в спасителна "акция" за Фицджералд, доколкото е и за Зелда. След провала на четвъртия му роман "Нежна е нощта", единственото място, на което писателят намира утеха е бракът. "Не сме били щастливи веднъж, бяхме щастливи хиляди пъти... Забрави миналото... обърни посоката, доплувай пак при мен." Но фактът, че така и не успява да се "завърне" е съкрушителен и за двама им. "От първия миг, в който те срещнах", пише тя - "те обичах, наред с всичко, с което е трябвало да те обичам". За съжаление, други сили - неконтролируеми - се намесват.

Споменавайки четвъртия роман на Фицджералд, няма как да пропуснем да хвърлим разказа в противоположна посока, за което се извиняваме, но имайки предвид за чия история пишем, не би трябвало рязката смяна да изненадва никого - Зелда и Скот неколкократно се обвиняват един друг в плагиатство. За никого не е тайна, че Фицджералд базира някои от героините си на Зелда и доста често адаптира техни разговори, преживявания, за да ги направи пригодни за романите си. Писателят също копира, буквално, пасажи от личните дневници на съпругата си. В статия, която пише за The New York Tribune Зелда се присмива на Скот, казвайки, че "плагиатството се корени у дома". От отсрещната страна на ринга, Скот отвръща с неуважение към литературните амбиции и стремежи на жена си; той критикува открито единствения й публикуван роман "Запази ми този валс" и я обвинява в използването на автобиографични детайли от живота им, които той е на път да използва в "Нежна е нощта", и дори му "взима" имената на героите, отредени за същия роман.

Биографът на Скот, Матю Дж. Бруколи действително твърди, че романите му, и по-специално "Великият Гетсби", са форма на автобиография, а образите на Джей и Дейзи са изградени върху тези на Скот и жена му във връхната точка на съществуването им: млади, богати и красиви. (Точно като двамата герои, Скот и Зелда се срещат по време на Първата световна война; той е обаятелен младеж без минало, тя - богаташко отроче с големи амбиции за бъдещето.)

Докато сме на тема биографи, друг "специалист по Фицджералд" Артър Мизенер, внася известна яснота по въпроса с произхода на Скот. Според него, легендарният писател е разглезено мамино синче и дори го осъзнава; осъзнава още, че майка му му дава тази нереалистична представа за нещата, която преследва цял живот и която му носи толкова нещастия.

Да се върнем към събитията по линия на случването им: до 1937 г. Фицджералд вече не разполага с абсолютно никакви финансови средства, за да подсигури прехраната и на трима им - това включва дрехи, пътувания, хоспитализациите на Зелда, таксите за частното училище на Скоти, а после и за колежа Васар - реномираният писател прекланя глава и се обръща към Холивуд.

Двойката не е свикнала на "прост" начин на живот; в едно от есетата си Фицджералд пише: "опитахме се да живеем без иконом, наистина, но Зелда преразя вените си на консерва с боб". Като мъжът на домакинството, писателят взема нужните мерки - започва да пише доста добре платени, но не по вкуса му кратки статии за лъскави издания. По това време започва да излиза с Шейла Греъм, светска колумнистка, но любовта му към Зелда не се изпарява, нито пък приключва бракът им. "О, Зелда", пише той. "Веднъж бяхме един човек, едно цяло, и малко или много завинаги ще бъдем." Зелда отвръща: "И аз обичам и ще обичам вечно твоя талант, толерантността си, твоята щедрост... Нищо не би могло да ни спаси, скъпи."

Последният път, в който двамата са заедно, е по време на злополучно пътуване и няколко алкохолизирани вечери в Куба през април 1939 г. - Скот е закаран по спешност в клиника в Манхатън, а Зелда минава през Ада, докато успее да се прибера обратно "вкъщи", което по това време е санаториум в Ашвил. Фицджералд се завръща в Холивуд само за да разбере, че никое студио не иска да работи с него, заради проблемите му с алкохола.

Писателят удря дъното година по късно. "Боже мой", пише Скот на Зелда. "Аз съм забравен мъж. "Гетсби" бе изтеглен от Модерната библиотека, защото не се продава." Въпреки неуспехите, се принуждава да продължи и започва работа по нов роман, "Последният магнат" - "Потънах в този роман", пише на любимата си, която по това време живее в дома на родителите си.

В следващо писмо от началото на декември Скот споменава за проблем със сърцето. "Не е голям удар, но изглежда идва постепенно." И продължава: "Кардиограмата показва, че сърцето ми се самолекува." Но не е така - на 21 декември 1940 г., докато се вижда с Греъм, Скот припада, получава сърдечен удар и впоследствие умира, преди линейката да дойде.

През 40-те Зелда отново се опитва да започне да пише, вече настанена в болнично заведение в Ашвил, Северна Каролина. На 10-ти март 1948 г., когато е на 47, в кухнята на въпросния център избухва пожар - огънят бързо се разпространява и достига чакалнята, в която писателката се реди за електрошокова терапия. В пожара загиват още осем жени.

Митовете и спекулациите за любовта на Фицджералд и Зелда за многобройни - Зелда бута Скот към алкохола, Скот я докарва до лудост. Но писмата им показват друго: необикновена, енигматична връзка. "Скот и Зелда остават влюбени до последните си дни на този свят", гласи обръщението на Елинор, тяхната внучка, към публикувания сборник с писма. "Да, може би любовта им е станала невъзможна и непрактична с времето... но отново тя е създала връзка, която е незаличима и остава незаличена до днес, както ще остане завинаги."

More Love