Еволюция на вечността: произходът и великолепието на тиарата

Еволюция на вечността: произходът и великолепието на тиарата

Елегантният накит символизира благосъстояние и висок социален статус още от най-древни времена

 

Връщаме се месец назад, когато Принцеса Беатрис се омъжи тайно за Едоардо Мапели Моци в замъка Уиндзор (17 юли) и кралското семейство обяви брака на двойката, споделяйки снимки от частната церемония и няколко подробности за винтидж роклята на принцеса Беатрис, дело на Норман Хартнел, както и за тиарата, която виждаме на главата й.

В специалния ден Принцесата разполага с цяла съкровищница от безценни диадеми, измежду които да избира, тъй като много от бижутата на кралското семейство се предават като наследство поколения наред. В крайна сметка изборът й се спира върху диамантената тиара Кралица Мери, точно същият модел, който баба й, Нейно Височвесто Кралица Елизабет II, носи на собствената си сватба през 1947 г. Бляскавият аксесоар не само импонира на цялостния булчински образ на принцеса Беатрис, но и символизира по уникален начин историята и единството на Великобритания.

Докато Кралица Елизабет II и кралското семейство понастоящем претендират за притежание на една от най-екстравагантните и исторически значими колекции бижута на всички времена, концепцията за богато украсения символ на величествения статус датира далеч преди съществуването на Британската монархия. Скъпоценните диадеми и корони са знак за богатство и сила още от древногръцки времена и тенденцията е валидна до наши дни, макар сега тези бижута да са по-скоро исторически реликви. Още от изобретяването на тиарата в Древността, та до сегашния й статут като кралско олицетворение на разкоша, днес, в Еволюция на вечността, проследяваме произхода на богато украсения аксесоар.

От изобретяването си в Древността тиарата определя своя притежател като човек с власт, статус, талант или кралско потекло. Въпреки това, преди дизайнът на короната-полумесец да бъде наречена "корона", творението носи името диадема, получена от древногръцката дума "диадеен", което значи "да принадлежиш". Следи от "диадемовия" стил са открити и възстановени в Древен Египет, където фараоните се украсяват с силно украсени златни ленти за глава. Съвременната тиара има най-близко родство с бижутата за коса на древните елини, както и със стилистиката, характерна да архаичния период. Изработени от различни метали, най-ранните гръцки диадеми са украсени с преплетени орнаменти и сложни розетки, поставени върху главите на владетелите. Целта на бижутата през вековете е да обозначават нечий социален статус или да "увенчават" главите на победителите от състезанията.

Шампионите от най-ранните олимпийски игри се кичат с корони от свежи лаврови листа като награда за триумфа си. В Рим лавровите венци са пресъздадени от злато, а на победителите се връчва скъпоценна реплика от благородния метал. Венецът по онова време символизира вечното наследство на победителя. Реставрираните картини и скулптури също изобразяват диадемите като безценни гравюри върху главите на древните божества. За тематичната си колекция Spring 2020 Couture, посветена на божествената женственост, Креативната директорка на Dior Мария Грация Кюри акцентира на модели с диадеми, изработени от деликатни златни ленти.


Атлет в древна Гърция е награден с диадема


Christian Dior Haute Couture S/S 2020

Думата "тиара" води началото си от Древна Персия. "Тиара" се нарича големият ринг около главата, носен от персийските царе. Този символ се счита за непосредствен предшественик на папската корона, възприета като атрибут на святост и висше представителство през VIII век. Персийските владетели украсяват главите си с лилави и бели орнаменти, тъй като тези два цвята са запазени изключително и само за монархическите представители, а същинските диадеми са носени единствено от кралете. В крайна сметка, днес понятието "тиара" се отдалечава от мъжкия си, властническо- центричен произход и се свързва с по-деликатните диадеми, обозначаващи статуса, особено онези, чиято форма изобразява полумесец.

Тиарата за кратко бива детронирана през средновековието, защото тогава, като израз на благочестие, е възприето главите на знатните дами винаги да бъдат покрити с шапка във формата на конус. Когато Ренесансът възражда естетиката на Древността, благосклонността към древногръцките и римските интерпретации на величествения аксесоар отново се завръщат в стилистичния арсенал на елита. Френският император Наполеон Бонапарт има склонност към класическия стил и надява златен лавров венец за коронацията си през 1804 г. Неговата диадема оказва ключово влияние върху френската мода, тъй като знатните жени започват да търсят подобни "шлемове", наречени "спартански диадеми", за да си придадат повече пищност, подражавайки на жените от Древността. Въпреки че Наполеон се отказва от кралския си статут след Френската революция, неокласическият възход на тиарата я утвърждава като ключов отличителен белег на висшето общество, особено по време на специални събития.


Наполеон Бонапарт

Откакто тиарата започна да се асоциира с власт и величие, монархическите фамилии по цял свят въвеждат правилото богатите им колекции от корони и диадеми да се предават от поколение на поколение, в знак на почит към семейната традиция на знатните родове. Говорейки за традиции, не можем да отречем, че никъде другаде те не са по-силни и знакови от възприетите в британското кралско семейство.

Коронована през 1838 г., на Кралица Виктория може да бъде приписан значителен принос към блясъка и пищността на скъпоценните корони в колекцията на кралското семейство. Преди нейното управление скъпоценните камъни биват добавяни в диадемата за церемонията по коронация, но след събитието се премахват - тя решава да се изработи "постоянна" корона и освен това колекцията да се обогати с още няколко диадеми. След смъртта на Виктория през 1901 г., наследствената колекция от тиари започва дългия си път към всяко следващо поколение на кралското семейство. Въпреки че през годините тя се обогатява и в нея се правят нови и нови попълнения, много от най-ценните екземпляри са точно онези, които Кралица наследява и доукрасява трайно със скъпоценни камъни. Днес тиарите се вадят от съкровищницата само по официални поводи и има редица правила, определящи кога, къде и дори как трябва да се носят.

Коментари: 0

За да коментираш, е необходимо да влезеш в профила си. Ако все още нямаш такъв, използвай линка "Регистрация" по-долу.