Звездата с най-шумно разгласявани възходи и падения възкръсва на сцената като помъдряла звероукротителка, припомняйки старата максима, че на света има два типа хора – едните с власт, а другите - с камшик в ръка. Забавляващите и наблюдаващите.
.png)
Близо година преди тази вековна мъдрост да оживее в сингъла "Цирк" на Бритни Спиърс, Клод Кели, съавтор на песента е наясно, че това е най-лошата година на Бритни – с обръсната глава, поставена под особен надзор и подложена на брутални подигравки. "Не съм я познавал лично, когато го написах - казва той в интервю за радио "Кемпир", - но прочетох за нея и видях, че животът й е като цирк. И това става ключова концепция за видеото: Бритни бяга в цирка, следвана от нахакани танцьори, повтарящи всяка нейна стъпка. Големият купол се разгръща и оживява в самосбъдваща се метафора.
Бритни е само една от множеството артисти, които са привлечени от силния, тайнствен и магнетичен образ на цирка. За мнозина, включително Кристина Агилера, Джоджо Сива и Пинк, циркът предоставя поле за изява със съвършено различна гледна точка към славата и пречупва образа на артиста през нова призма. Именно там търсят вдъхновение поп-звездите, когато познатият на всички образ вече не им подхожда и ги кара да се чувстват некомфортно.
Кристина Агилера например желае да се върне "back to basics", след солидната доза омърсяване. JoJo иска да запознае света с новото си Аз; А P!Nk има спешна нужда от рестарт след шумния си развод с Кери Харт. "Всички като малки искахме да избягаме в цирка, защото там е пълно с всичко онова, което обществото счита за странно, неприлично и опасно", казва P!Nk, когато я питат защо толкова много музиканти, които са на върха на славата си, са привлечени от манежа.
Кейти Пери демонстрира голямото си завръщане на сцената с клоунски нос на лицето, представяйки личното си цирково вдъхновение в сингъла "roll up, roll up". Аналогиите са очевидни, имайки предвид радикалния спад в публичното одобрение, в симпатиите на феновете и в крайна сметка – в продажбите на Бритни. Преди няколко десетилетия тя е може би най-голямата попзвезда в света. Но три години по-късно, когато се осмелява да попита в петия си албум "Can I get a witness" (мога ли да кажа истината за себе си?) отговорът е оглушителна тишина и тотален спад в продажбите. След непрекъснатите обвинения в расизъм и закостенялост, може да се каже, че Кейти Пери също е изпаднала от борда на общественото одобрение.
Както се оказва, последното й превъплъщение в клоун е фалшив страдалчески вопъл, доказващ (ако се доверим на глухия тътен от неодобрение, официализиран от водещата на токшоу Елън ДеДженерис), че "Кейти има постоянна неспособност да се ангажира по подходящ начин". Едва ли ще успее да разчете очакванията на публиката, дори ако те са изписани навсякъде около нея. Но вместо да поеме истинска отговорност за неуспехите си, Кейти се опитва да ни спечели, иронизирайки себе си. Подобно поведение преди нея демонстрира Кание (Уест), като се опитва да се превърне в карикатура. Днес Кейти удвоява това усещане, което още не сме изтрили от паметта си. Вместо да отрича, че евтините гафове заемат голяма част от творчеството в кариерата й, тя прегръща констатацията и я потвърждава. Трябва да признаем, че това не е толкова глупав ход. Всъщност цирковият вид й подхожда. Години наред ние озадачено наблюдаваме целия този кич, с който тя заменя естетиката в клиповете си, но зрелището на цирка и тъжната роля на клоун, която играе в него, най-накрая придава на стила й смисъл и на практика верен патос.
В крайна сметка Кейти Пери има много общо с клоуните. Колкото повече се опитва да ни забавлява, толкова повече деградира и изпада в самосъжаление. Колкото повече се опитва да се свърже с тълпата, толкова по-отчуждена става. Колкото повече тя плава по течението, толкова повече тълпата се наслаждава на потъването й. "Просто усещам, че тъжният клоун, който е изгубил усмивката си, наистина въплъщава усещането за това, което изпитвам през последните няколко години", каза Кейти наскоро в Instagram Live, "защото чувствам, че крия истинските си емоции зад многото хумор в музиката и изпълненията си." Разкривайки своята крехкост и отчаяните опити да ни угодят, клоуни като Кейти "подкопават почвата, върху която почиват нашия език и общество", пише Пол Буасак в "Семиотиката на клоуните и клоунинга". Клоуните са ритуални престъпници. Те са твърде отвъд закона, за да им се наложи да го изпълнят.
Ето защо клоуните се появяват далеч по-често в хеви метъла отколкото в поп музиката. Защото това е жанр, който нарочно съществува извън границите на вкус, авторитет, морал и любезност. Това е посланието на „Карнавал" на Корн, на съоснователя на Slipknot Шон Крахан- Клоуна, на Clown Core и на още много други. Всъщност е трудно да се сетим за някоя метъл група, която в един момент да не е включвала образите на цирка или злия клоун в творчеството си. Метълът е карнавал, воден от гротескни смелчаци, повечето от които притежават капацитета и харизмата да пренареждат правилата на обществото - точно като цирковия звероукротител. Както и Бритни знае добре.
Шон Крахам (The Clown), Slipknot
Така че, не е изненадващо, че циркът е осигурил толкова много метафорична храна за обезверените от фалшивия блясък на славата артисти в рок и поп музиката. Географски, циркът обикновено е разположен на края на града и с близките си връзки с карнавалите и чудовищните представления, отдалеченото му местоположение традиционно привлича гражданите в друг свят, където социалните норми на града вече не важат, а грешниците са привилегировани. Това е, както казва P!Nk, място, от което бихте искали да избягате, и в същото време място, от което бихте искали да се спасите. Измъчените животни, ежедневната деградация, тиранията на ръководителя... Подобно на славата, трябва само да присвиете очи, за да видите истинския облик на цирка отвъд фалшивия му блясък - като изключително унизително работно място, а не като величествения спектакъл, който продава илюзии.
„Този нов свят, в който бях, е като цирк. Нереален като филм на Фелини, с ужасяващо големи лица, където всичко е на върха и не можеш да докоснеш нищо", каза Дейвин Дейвис пред Songwriting Magazine, когато го питат за вдъхновението зад песента му „Death Of A Clawn" от 1967 г. Членът на групата пише песента, след като се събужда с влудяващ махмурлук по време на репетициите за турне. "Имах видение, че съм цирков клоун", казва. "Музикалният бизнес прилича много на клоунска маска."
В крайна сметка хората в цирка, също като известните личности - дори и клоуните – имат ужасяващ живот, който може би никой от почитателите им не би могъл да понесе. За много от тях усещането, че трябва да забавляват публиката, докато самите те страдат (прословутата клоунска маска), става все по-отчетливо. За други, като Бритни, циркът може да се превърне в укрепващо и трансформиращо пространство. Тя го използва, за да съживи кариерата си. И преди нея The Rolling Stones са я използвали, за да вдъхнат нов живот на рок енд рола.
Непосредствено след биографичния филм за Бийтълс Magical Mystery Tour, премиерно представен на Boxing Day 1967, The Stones реализират собствен концертен филм на живо, озаглавен: Циркът "Рок енд рол". Заснети под големия купол, на цирковата арена и с участието на всички, от The Who до Йоко Оно, The Stones радикализират концертите си със заемки от цирковите номера - участие на публиката, диви екстравагантни костюми и дръзки сцени. Оттогава циркът и музиката на живо продължават да се сливат и днес ще ви е трудно да посочите голям концерт, който не включва поне акробат, пиротехника или, в случая на Chainsmokers, "Глобус на смъртта".
Кейти Пери може би е най-новата в дългата поредица циркови музиканти, но за разлика от звероукротителката на Бритни, тя избира да играе клоуна, с който публиката я асоциира. Дали скоро ще свали този клоунски костюм, можем само да гадаем, но дотогава изглежда сякаш ще „продължава да балансира, подобно на въжеиграч", както пророчески описва живота си в концертния филм Part of Me.
More from View Sofia
„Реквием за две лисици и едно пиано”
Нов спектакъл на Мирослав Йорданов търси изгубената чувствителност на съвременния човек
Victor Calderone и Chris Liebing са гостите на SOLAR Summer през третия уикенд от фестивала
Victor Calderone и Chris Liebing са гостите на SOLAR Summer през третия уикенд от фестивала...
Кино художникът Ален Бене, носител на награда "Гоя", с беседа на 24 Седмицата на испанското и иберо-американското кино
Поради огромния интерес към филма „Никой не иска нощта“ през 2016 г., Посолството на Кралство Испания реши да включи две нови прожекции на филма в тазгодишната програма на...
