Мартин Маржела, най-загадъчният сред загадъчните, с документален филм за живота му и къде го гледаме

Мартин Маржела, най-загадъчният сред загадъчните, с документален филм за живота му и къде го гледаме

Режисьорът Холцемер за това как успява да хване неуловимия дизайнер. Филмът, модна новина на годината 

 

Докато името Мартин Маржела е повече от известно в света на модата, самият той не е добре познат на публиката. Въпреки бляскавите презентации и факта, че името му е изписано върху прозорците на минималистичните му бутици, дизайнерът остава толкова загадъчен, колкото белите, безсловесни етикети на шикозните му дрехи.

Досега. Новият документален филм за Мартин Маржела, озаглавен: „Според собствените му думи" вече е достъпен чрез виртуалното кино. Филмът хвърля светлина върху мъжа зад етикета и предлага интимен портрет на най-неуловимата фигура в тази индустрия.

Маржела създава цяло течение в модата с първото си шоу през 1989 г. От самото начало иска дрехите му да говорят сами за себе си. Той остава зад кулисите, почти не излиза от нелегалност, освен за няколкото интервюта, дадени по факс. И съзнателно бяга от славата и известността. През 2009 г., в разгара на кариерата си, той напуска едноименната си модна къща, без публично да се сбогува, приплъзвайки се още повече в предпочитаното от него състояние на анонимност. След като взема това смело решение, той почти не се показва, превръщайки се в нещо като „Banksy of fashion".

В продължение на безпрецедентния си, но умел ход, Маржела държи лицето си скрито и във филма. Желание, което режисьорът Райнер Холцемер спазва. „И до ден днешен той настоява да е анонимен", казва Холцемер пред Marie Claire в интервю от дома си в Мюнхен. "Той иска да излезе в Париж, да се разходи, да седне в кафене без никой да го разпознае."


Ранър Холцемер

След като прави документален филм за дизайнера Дрис ван Нотен, Холцемер знае, че иска камерите му да се фокусират изцяло върху света на модата. Изложбата на Маржела в Антверпен вдъхновява създателя на филма да му посвети следващия си проект. „Не можех да спра да мисля за Маржела", казва Холцемер. „Казах на своя копродуцент, че ще се радвам да се свържа с него, въпреки че той никога не прави интервюта и през последните 30 години не позволява на никого да го снима. Помислих си: Е, може би ще имам късмет."

Да се опитваш да убедиш „невидимият мъж на модата" да застане пред камерата в продължение на месеци не е лесна задача. „Трябваше да бъда много, много търпелив", казва Холцемер. Той изпраща покана за среща и интервю към техен общ познат, и три или четири месеца по-късно получава отговор от самия дизайнер. Отначало Маржела предполага, че филмът ще документира ретроспективната му изложба-ревю за 2018 г. в парижкия Palais Galliera, но Холцемер има доста по-различна идея: камерата му да „нарисува" портрет на мъжа, избрал да изчезне. Маржела първо отказва и в крайна сметка Холцемер се съгласява да направи филм за изложбата, въпреки че смята, че това ще бъде „доста скучно" за гледане. Това обаче е неговият начин да изгради доверие, който е един от най-важните похвати в инструментариума на документалистите. И това проработва. Шест седмици по-късно Холцемер получава ръчно написана бележка от Маржела, който се съгласява да съдейства в заснемането на документалния филм. На белгийския дизайнер му отнема месец да позволи гласа му да се използва във филма, и още по-дълго време да се съгласи да сподели спомени от детството си. „Убеждаването винаги е дълъг процес", казва с удовлетворение Холцемер.

В течение на почти година режисьорът снима повече от 200 часа филм, включително изображения от студиото на Маржела, ръцете на дизайнера, прелистващи скици, клипове от модните му ревюта и интервюта с тези, които го познават и му се възхищават, включително дизайнерът и негов наставник Жан Пол Готие, модната икона Карин Ройтфелд и модната критичка Кати Хорин. Резултатът е филм, който наистина е колаборация между Холцемер и Маржела, предлагащ курираната версия за живота на дизайнера, като се започне от детството му в Белгия, през обучението му в Кралската академия за изящни изкуства в Антверпен до времето, когато работи с Жан Пол Готие, точно когато последният управлява модната къща на Хермес, както и собствената си компания. Преплетени със спомените са и видеоклипове от новаторските модни ревюта на Маржела - поставени в гаражи за паркиране и детски площадки, видеоклипове, които документират иновативните му модели, издигането му в света на висшата мода (макар той да отхвърля тази „мантра") и великолепните му, грижливо изработени творения, които стават олицетворение на Модата с главно М.

Един от най-вълнуващите моменти във филма е когато Маржела си припомня проекта в художествената школа, който го кара да създаде сако от покривка за следобеден чай - без рязане, без шарки, просто кърпа, сгъната и ушита като дреха. Този проект дава началото на една продължаваща тема в облеклото на Маржела, превръщаща обикновените предмети в изкуство. Войнишкити чорапи стават пуловери; перуките стават палта; жилетките са родени от порцелан; дори пластмасовата торбичка е превърната в екстравагантен топ. Докато Маржела описва процеса, той представя трансформацията на пазарската торбичка в произведение от висшата мода като най-естествената идея на света. Описанията на причудливи облекла - от ботуша Таби с разделени пръсти (разгледахме ги в различните им форми ТУК и ТУК) до любимите му якета без ръкави от гладка кожа, се редуват във филма толкова интензивно, че едва дават време на зрителя да разпознае колко революционно е всяко произведение.

От позицията си на партньор в множество колаборации, Маржела разказва историите, което най-силно желае да бъдат запомнени от хората. Като например колко време му отнема да сложи край на дългогодишното си бизнес партньорство с Джени Мейрънс. Разказва още за изпълнената си с противоречия работа в консервативния Hermès и дори за решението си да инвестира в бизнеса на италианския моден предприемач и основател на Diesel Renzo Rosso. Въпреки всичко остава деликатен и дипломатичен за онези подробности, на които не желае да отделя излишно време, като например последните си дни в модната му къща. „Не изгаряше от желание да говори за този етап от кариерата си", обяснява Холцемер. "Твърде е болезнено за него."  Авторът вярва, че Маржела е много щастлив сега и че всичко това е зад гърба му: „Той иска да направим положителен документален филм.  (Margiela) каза: „Искам да говоря за забавната част от модния свят, за да насърча младите хора да следват собствените си мечти."


Скица на Мартин Маржела

Филмът е ретроспекция за живота на твореца и доказателство за влиянието, което работата му оказва върху фешън индустрията. Неговата мода всъщност е антимода с всички онези оувърсайз силуети, облеклата, родили се от предмети за бита и декоративните му тоалети, но именно тя трасира пътя на дизайнери като Раф Симънс, Рик Оуенс, Александър Маккуин, Жакем и безброй други - докосвайки се едновременно до висшата мода и уличното облекло. Както казва Ройтфелд във филма: "И до днес се усеща осезаемото присъствие на Маржела наоколо."

Въпреки че името му все още е върху етикетите в магазините, и че отпечатъкът му остава незаличим, истината е, че той отдавна е извън света на модата. Това отсъствие обаче надали ще трае вечно. И когато в края на филма Холцемер пита Мартин дали вече е казал всичко посредством творенията си, Маржела бързо и категорично отговаря: „Не!".

Гледаме филма с голямо удоволствие от Amazon Prime Video само срещу 4 британски лири! 

Коментари: 0

За да коментираш, е необходимо да влезеш в профила си. Ако все още нямаш такъв, използвай линка "Регистрация" по-долу.