Следва

SUCCESS & THE CITY: Еми Кирилова

Петър Волгин за Тръмп, Бойко, най-добрите филми и книги, и най-красивите жени

Не слуша чужди съвети и твърди, че да си стилен, означава да си различен.   

Interviews преди 3 години

Петър Волгин е роден на 28 септември 1969 г. Завършва НГДЕК и Българска филология в СУ "Св. Климент Охридски". Бил е репортер в БНТ, както и автор и водещ на ежедневно политическо предаване в Тв7. Един от създателите на списанията "L'Europeo" и "A-specto". Най-дълго време Петър Волгин работи в програма "Хоризонт" на БНР. Там води предаването "12 плюс 3". Бил е водещ на авторските предавания "Без контрол", "Дим над водата", "Деконструкция". Носител е на множество награди за журналистика, автор на романите "Медиен апокалипсис", "Лудница", "Обичам ли те?" с Искра Ангелова, "Радикална еврейска енциклопедия", както и на документалните книги "Неудобните" и "Политически НЕкоректно".

V.S. Кой обаче е Петър Волгин?
П.В. Човек, който никак не харесва света около себе си. И все се мъчи да го промени. А още по-големи претенции пък има към себе си. Обаче вече съм се отказал да се променям. Това е много по-трудно, отколкото промяната на света.

V.S. С каква мисъл в главата се събуди днес?
П.В. С чувство на огромно неудобство, заради забавянето на това интервю. И с надеждата, че не си ми сърдита много.

V.S. Какво очакваш от Българската есен на 2020?
П.В.
Най-хубавото на българското живеене е, че понякога се случват силно неочаквани неща. Например продължаващите вече два месеца протести. Едва ли някой е очаквал такъв взрив на недоволство. Да, мърморихме си, ядосвахме се на властта, псувахме я. Обаче пред телевизора и в малки компании. Вероятно причината за тези протести е дълго трупаното недоволство. Както и Covid-а. След дългото затваряне, трябваше да се появи отдушник, който да освободи напрежението.

V.S. Страх ли те е от нещо, освен от Covid?
П.В. Не е нужно да се страхуваш от това заболяване. Просто трябва да си миеш ръцете и да не обменяш телесни течности с непознати. Тези правила, разбира се, важат и в ситуации, когато няма COVID. А иначе, от различни неща се страхувам. Най-вече от това да не разочаровам хората, на които най-много държа. Страх ме е и от скуката. Да не стана скучен на останалите. И особено на себе си.

V.S. Какво четеш в момента?
П.В. "Ленинград. Живот под обсада." Книга, кояго се базира само на документи. Основно на дневници на хора, преживели блокадата на Ленинград по време на Великата отечествена война. Няма емоционални изблици, няма красиви обрати на речта. И тъкмо тази документалност е толкова въздействаща. Картините на Дантевия Ад бледнеят пред този ужас. Хиляди хора ежедневно измират от глад и болести, от германския артилерийски обстрел и бомбардировките. Изключително трудно се чете тази книга. Изключително трудно е да виждаш как нормални хора губят човешкия си облик под въздействието на глада. Готови са на всичко, за да получат още една коричка хляб. И въпреки целия ужас, Ленинград е устоял на германския натиск. Не се е предал. Музикантите, които са свирили Седмата симфония на Шостакович, са припадали от глад по време на репетициите. Но премиерата се е състояла. И се е превърнала в тържество на живота над смъртта.

V.S. Дай ни своята препоръка за топ 3 заглавия, които да изгледаме през септември?
П.В. Три сериала ще препоръчам. "Имението Даунтън". Отдавна исках да го гледам, но все нещо ме отклоняваше. Използвах карантината около COVID, за да го направя. Невероятно добра характеристика на британското общество от началото на 20 век. От най-ниската до най-високата класа. "Вавилон - Берлин". Действието се развива през един от най-интересните периоди на миналия век, на едно от най-интересните места. Столицата на Ваймарска Германия в края на 20-ге години. Очарованието на упадъка. Съчетаването на личната драма с политическата криза. Предчувствието за ужаса, който ще предизвика нацизмът. "Короната". Отново Великобритания. Историята на Елизабет II и на днешната британска монархия. Какво е да застанеш начело на една започваща да залязва империя, когато си само на 26 години? Как се чувстваш, когато трябва да изглеждаш и да се държиш кралски, а всички те гледат като незряло момиче? Защо се налага да пренебрегнеш чувствата на най-близките си хора в името на короната?

V.S. Най-добрият съвет, който си получавал някога?
П.В. Да не слушам чужди съвети.

V.S.Трите най-красиви жени на света?
П.В. Кийра Найтли, Ума Търман, Лана дел Рей, Жулиет Бинош, Натали Портман, Моника Белучи... Ще трябва да ме спреш.

V.S. Омръзват ли ти нещата често и какво правиш, за да си върнеш интереса?
П.В. Има неща, които би трябвало да ти омръзват. Иначе не е нормално. Ето пример. Съвсем естествено е, когато си на 20 или на 30, да се самоутвърждаваш посредством все нови и нови "любовни завоевания". Не е нормално да го правиш, когато си на 40 или на 50. А стойностните неща няма как да ти омръзнат. Повече от 20 години работя в радио - програма "Хоризонт" на БНР и все още ми е безкрайно интересно. Никога не ми омръзва да измислям нови предавания. Често ми ги спират, защото предизвикват проблеми. Обаче измислям нови. Най-новото ток-шоу, което измислих, трябва да тръгне в ефир в средата на септември.

V.S. Един български ум, на когото сваляш шапка?
П.В. Д-р Николай Михайлов. Притежава мъдър скептицизъм и винаги може да погледне на злободневието по изненадващ и умен начин.

V.S. Тръмп ще спечели ли изборите през ноември? А Герб през март?
П.В. Да започнем със ситуацията в САЩ. Несравнимо по-интересна е от българската. Пък и от резултата на американските президентски избори зависи какво ще се случва в целия сявт. Не знам дали Тръмп ще спечели. Надявам се да е така. Най-вече заради личността на опонента му. Джо Байдън, разбира се, не е никакъв "радикален социалист", како твърдят опонентите му, ако беше такъв, щях стопроцентово да го подкрепя. Джо Байдън е символът на корумпирания и ояден вашингтонски елит. При това говорим за корупция, която се предава към следващите поколения. Синът му е замесен в корупционни схеми в Украйна, в Китай. Със сигурност през следващите седмици ще излязат и други дестинации. Джо Байдън наистина е троянски кон. Само че не на "радикалния социализъм", а на американската дълбока държава. На тази част от американския елит, която иска САЩ да продължат да бъдат едноличен господар на света. Независимо от последиците. При всичките си безброй недостатъци, Доналд Тръмп има едно важно предиммство - знае, че времето на едноличното глобално лидерство отдавна изтече. Той е циничен реалист. А това е за предпочитане пред войнстващия идеализъм. Защото второто може да сложи край на света.

Що се отнася до България, едва ли някой ще бъде изненадан, ако ГЕРБ спечели и следващите парламентарни избори. Много пъти Борисов беше отписван, след което се връщаше на бял кон. По-точно с любимата си джипка. Естествено, все някога това ще свърши. И връщане вече няма да има. Ще се появи нов "народен любимец". Следейки електоралните предпочитания на големи групи български граждани, все повече се убеждавам, че това ще бъде Слави Трифонов.

V.S. Любима поговорка?
П.В. Онази за обиколката на вълчия врат. С отговора на въпроса на какво се дължи въпросната обиколка.

V.S. Петимата Най-човека на ИЗКУСТВОТО и защо?
П.В. Основното качество, което трябва да притежава един творец, е да те накара да се замислиш. Да те провокира да погледнеш на света по различен от традииционния начин. И да е склонен към самоирония. Много е досадно, когато един творец постоянно ни тика в носа величието си. Един от най-добрите в самоиронията е Уди Алън. Затова и не ми омръзва. U2. Както заради музиката, така и поради факта, че са заедно повече от четири десетилетия. Това е абсолютен феномен в историята на съвременния шоубизнес. Обикновено успехът и парите развалят. За щастие, при U2 това не стана. Да спомена и друг ирландски творец, когото много харесвам - Оскар Уайлд. Гениален писател и драматург, и гениален провокатор. Подлагал е на ужасяваща ирония британската висша класа, а тя му е ръкопляскала. Разбира се, в един момент му е отмъстила. Тълпата, дори когато е съставена от членове на висшата класа, е много отмъстителна. Фьодор Достоевски. Защото стига до преизподнята. Но не се изгубва там. Излиза. И използва адовия опит, за да сътвори едни от най-великите романи в световната литература. Йожен Йонеско. Защото прибавя ирония към абсурдността на човешкия жиног.

V.S. Къде не си бил, а страшно много ти се ходи?
П.В. Китай. Искам с очите си да видя как се съчетава хилядолетната култура с най-високите постижения на съвремието. Не е случаен изразът, че реалистите учат китайски. За никъде не бързат китайците. И това е най-голямото им предимство.

V.S. Какви са отличителните белези на добрия стил?
П.В. Различността. Във всичко. Най-вече в мисленето.

V.S. Къде бърка българинът?
П.В. Много, ама наистина много се съобразява с мнението на околните. Ама какво ще кажат хората... Какво ще си помислят хората... Да не взема сега да обидя някого... Изключително вредни за човешкото развитие въпроси. А ние постоянно си ги задаваме. С което бъркаме.

V.S. Любимата ти храна?
П.В. Скучен класик съм в кулинарно отношение. Мусака, дроб-сърма, свинско със зеле, пълнени чушки. Когато се зачета в някое ресторантско меню, все едно се мъча с текст на санскрит. Поне половината от ястията не ги разбирам. Сигурно затова все по-рядко ходя на ресторант.

V.S. Как можеш да бъдеш очарован с едно движение?
П.В. Сигурно ще кажеш, че съм претенциозен, обаче е трудно да бъда очарован с едно движение. Повече усилия ще трябват.

More Interviews